Харапската цивилизация – една от трите най-древни в историята, редом

Харапската цивилизация – една от трите най-древни в историята, паралелно до Древен Египет и Шумер – доминирала долината на река Инд преди към 5000 години, като доста от големите й градове се простирали по крайбрежията на реки, които към момента текат през Пакистан и Индия. Тя била и най-голямата за своето време – простирала на 1500км от север на юг. Културата й обаче остава тайнственост. Защо не е оставила след себе си сведения и митове за велики пълководци, нито пък за войни и подвизи?

Археолозите от дълго време се чудят дали Харапската цивилизация е съумяла да просъществува 2000 години без никакви огромни войни. Разбира се, имало е спорове, от време на време с жестоки последствия – находки на гробове разкриват тежки черепни фрактури от удари по главата. Но няма никакви доказателства някой от харапските градове в миналото да е бил опожаряван, обсаждан, превземан от вътрешната страна или извън. Прелиствайки археоложките пластове на тези градове, учените не откриват пепел, нито признаци за всеобщо заличаване. Не са открити ресурси от оръжия, нито пък мемоари или рисунки, изобразяващи войни.

Това би направило Харапската цивилизация неповторима във всяка една епоха, само че това е изключително необикновено, когато вземем поради, че приказваме за време, когато прилежащите цивилизации в Месопотамия са издигали солидни военни паметници и са записвали на глинени плочки по какъв начин владетели им са избивали и поробвали хиляди.

Какво тогава са правили харапците, когато всички други са се опитвали да завладеят света?

Народът от долината на Инд

Река Инд извира от Хималаите и дава вода на топлата, суха котловина, където античният град Харапа стартира да процъфтява. Харапската цивилизация е кръстена точно на този град, ситуиран сред две реки. Изкуството, писмеността и науката се разгръщат от Харапа до други огромни, крайречни градове в района. Мохенджо-Даро е бил най-големият от тези градове с популация към 80 000 души.

Археолозите са изследвали зъби на хора, заровени в Мохенджо-Даро, търсейки химически следи, които да им подскажат къде тези хора са пили вода като деца. Открили са, че мнозина са израснали по други места, което значи, че жителите на града в действителност са мигрирали там. Изкуството от харапските градове също разказва смесената популация, със скулптури на хора с най-различни облекла и прически.

И по този начин, харапците очевидно са били много разнородни. Някои са пътували надалеч от градовете си, евентуално с лодки през Персийкия залив, с цел да търгуват с други велики цивилизации в района през 20-и век пр.Хр. Имало е най-малко един харапски търговски пункт в Месопотамия, в град Ешнуна, който през днешния ден е на към 30км от Багдад. Хора от други месопотамски градове като Ур са имали отличителни харапски скъпоценности, като мъниста и дребни издялани кости.

Харапците евентуално са били търговци, които са приветствали всеки в градовете си. Но това не значи, че са били неорганизирани и анархични.

Мерки и книжовност

Археолозите са съумели да сглобят пъзела на възхода на цивилизацията. Харапа стартира като селце някъде преди към 6000 години. Има доказателства за земеделие и керамика през 3000-те години пр.Хр.

Точно по това време започваме да виждаме знаци по керамиката, които наподобяват книжовност. Само за няколко века, тези груби драскулки се трансформират в писменост, която към момента никой не е съумял да разшифрова. На тази фотография виждаме характерен образец за харапска книжовност върху щемпел, който е бил притискан върху мека глина, евентуално употребен при търговия.

Всъщност наподобява, че писмеността в Харапа се появява доста скоро след изобретяването на стандартизираните търговски ограничения. Археолозите са разкрили стотици блокчета в разнообразни размери, които дават отговор на бинарната система за премерване на тежест, публикувана в Индската котловина.

Това е в сходство с метода, по който писмеността нормално се е появявала в цивилизациите през историята. Често се поражда от потребността на хората да дефинират кой какво и на кого дължи или кой какво е купил. От там се развива бързо в подробна система от знаци. Писмеността е едно от тези неща, които еволюират извънредно бързо, щом хората стартират да го употребяват.

Смята се, че е невероятно такава цивилизация да съществува без ограничения и книжовност, само че е необичайност да имаме опцията да надникнем към цивилизация, която сама се е ограмотила, по този начин да се каже. В руините на Харапа можем да забележим точно този преход. Колкото повече книжовност виждаме, толкоз по-сложна и напреднала е ставала цивилизацията в този интервал.

Напреднали технологии

Харапците не са основали единствено стандартизирани ограничения – те са желали всичко да е по стандарт, даже тухлите, които са употребявали за градежа на домовете си. Тухлите и дъските са били в няколко общоприети размера. Градовете им пък – формирани от съвършено прави и подредени улици.

Идеята за шаблонизираното разположение на улиците може да наподобява нещо изцяло обикновено през днешния ден, само че преди толкоз хиляди години е била много невероятна. Повечето огромни градове в Месопотамия са имали виещи се улици и по-органично изглеждащо разположение.

Понякога археолозите назовават харапския архитектурен жанр „ гнездящ “, тъй като са обичали да строят стени оттатък стените. Всеки град е бил обкръжен от стена, само че вътре хората са минавали около още няколко ограждения. Не сме сигурни за какво са строили по този начин градовете си, само че е допустимо вътрешните стени да са пазели свещени места или домовете на богатите.

Споменахме, че харапците не са издигали паметници на своите водачи, само че стените и градовете им дават да се разбере, че напълно не са били егалитаристи. Домовете са варирали от единични стаи в общи здания – евентуално за плебеи – до големи дворци с десетки стаи и голям брой дворове. Харапците са предпочитали двуетажните здания, а полу-отворените дворове са били част от съвсем всеки дом.

Имало е райони в харапските градове, постоянно в северозападния край, които са били издигнати над всичко останало. Едно такова място – обградено от стени – е проучвано в детайли в Мохенджо-Даро. Наречено (неточно) „ цитаделата “, то включва нещо, което съгласно археолозите е било житница, както и огромни, публични здания, чиито предопределение остава мистерия. Но една постройка се отличава от останалите, частично тъй като дизайнът й е обвързван с една от най-големите софтуерни нововъведения на Харапа.

Обществена баня.

Можете да я видите на горната фотография, дружно с огромно стълбище, което е отвеждало посетителите до водата. Подът на банята е построен от печени тухли със специфичен размер и е обкръжен от доста коридори и дребни стаи. Дали тази баня е била просто социална или е имала по-церемониално предопределение не е ясно, само че е най-големият образец за иновация, която е била постоянно срещана в харапските градове – с размери 11х7м, това е един от най-големите антични басейни за къпане.

Но харапците са имали и канализация. Всеки дом е разполагал с баня, множеството са имали и тоалетна, а отводнителни канали, минаващи през градовете, са извеждали отпадъчните води оттатък стените. Градската канализация минавала под улиците и била покрита със специфични кирпични плочи. Вероятно вместо да водят война, харапците са вложили парите и времето си в градската инфраструктура. На долното изображение виждате по какъв начин евентуално е изглеждала канализацията в градовете им.

Харапците са отделяли много време и на първокласните артикули. Изработвали са гривни, декоративни декорации от кости, обработвали са мед и други метали. Най-вече обаче, правели са мъниста, с които са били известни на хиляди километри – археолозите са ги откривали в доста отдалечени месопотамски градове.

Горе виждате образец за броениците, които са идвали от долината на река Инд. Мънистата били издялвани от камъни, кристали и скъпоценни камъни – и били полирани до съвършенство. Във всеки харапски град, който са разкрили археолозите, има места отдадени на майсторите. Открити са даже части памук, което допуска, че харапците може да са били едни от първите му култиватори.

Мъжете и дамите

Малкото, което ни е известно за обществения живот на харапците знаем от скулптури и гробове. Тази дрънкулка изобразява жена със междинен растеж, която носи гривни, много известни в Харапа. Косата й е комплицирано сплетена, а изражението на лицето й предизвикателно. Някои я назовават „ танцьорка “, само че може просто да държи ръце на кръста си.

Археолозите, които са изследвали зъбите на харапците, са забелязали нещо доста забавно при двойките, които били заровени дружно. Понеже по зъбите може да се разбере от кое място са били тези хора, става известно, че в доста случаи харапските дами са погребвани с мъже от далечни земи.

Означава ли това, че в Харапската цивилизация е било традиция съпрузите да се местят при фамилиите на съпругите си? В Месопотамия такава процедура не е известна – дамите са ставали благосъстоятелност на своите съпрузи и са заживявали с тях.

Възможно е брачните обичаи в долината да са били още едно от нещата, които са привличали толкоз доста чужденци. Или пък е симптом, че дамите в градовете като Мохенджо-Даро не са имали статут на благосъстоятелност.

Засега няма по какъв начин да знаем. Някои учени са уверени, че дамите са били уважавани и равнопоставени измежду харапците, тъй като доста от оживелите до през днешния ден скулптури от долината на Инд са точно на дами. Но това може да е заблуждаващо – въпреки всичко католишките култури от средновековието са били извънредно патриархални, въпреки да са ни дали някои от най-красивите портрети на Богородица. Изобразяването на дами в изкуството не е равнозначно на позицията им в обществото.

Краят на великите харапски градове

За разлика от други антични цивилизации в Египет и Китай, Харапската няма наследници. Когато хората почнали да напущат харапските градове в края на 1000г. пр.Хр., не е имало явен път, по който са поели. Археолозите, учещи упадъка на тази антична цивилизация, показват няколко фактора, съдействали за гибелта й.

Първо, тъкмо в този интервал са следени брутални естествени катаклизми. Дъждовните сезони почнали да стават нередовни и в миналото плодовитата котловина се трансформирала в пустиня. Има догатки и за мощно земетресение, раздрусало района по същото време. В допълнение към сушата, градовете към този момент били експлоатирали допустимо най-вече от земята и последвалият апетит евентуално е прогонил мнозина от Харапа. Има някои доказателства, че туберкулоза и други инфекциозни болести също са блъснали градовете. Комбинацията от апетит, климатични промени и заболявания опустошава района.

Последният паднал харапски град е най-големият –  Мохенджо-Даро. През последните си епохи, инфраструктурата на града се разпада и виждаме все по-малко образци за книжовност. Започваме да откриваме и доказателства за принуждение – евентуално от порядъка на улични спорове и банди.

Докато не разшифроваме писмеността на Харапската цивилизация, надали в миналото ще разберем какво тъкмо е довело до краха на една от най-развитите антични цивилизации и по какъв начин тя е съществувала две хилядолетия без война.