Харан е един от най-старите градове в света. Разположено в

Защо рицарите тамплиери са били толкова заинтересовани от мистичния Харан?

Харан е един от най-старите градове в света. Разположено в южна Турция, забележителна характерност на това антично място са неговите кирпичени къщи с форма на пчелни кошери, издигнати напълно от тиня без никакво дърво. Техният дизайн ги прави хладни от вътрешната страна и се счита, че са непроменени от най-малко 3000 години, написа изследователката Люси Уайт в едно от своите проучвания. Някои от тези къщие към момента се употребяват като жилища до 80-те години на предишния век. Харан датира най-малко от ранната бронзова ера, някъде от 3-то хилядолетие пр.н.е.

Известен като точка по Пътя на коприната, има доста препратки към това антично място в Библията и, да вземем за пример, търговията му с финикийския град Тир с „ защити артикули, с бали от синя и везана направа, с ковчези богаташки дрехи, вързани с въжа и направени от кедър “ (Езекил 27:23-24).

Може би е най-известен като градът на Авраам. Неговото отечество Шанлъурфа е наоколо, а Харан е мястото, където татко му Тера отива, с цел да почине. Нашият интерес към този град обаче не е в неговите древен връзки, колкото и да са завладяващи, а в неговата по-езотерична история.

Защо рицарите тамплиери са били толкоз заинтригувани от мистичния Харан?

Християнският интерес към Харан и античното кралство Едеса

Близкият град-съсед на Харан, Шанлъурфа, крие диря за този прикрит аспект. Шанлъурфа претърпява доста трансформации през хилядолетията. Най-любопитното е, че през XII век, когато Шанлъурфа е християнско кралство, носещо името Едеса, то притегля вниманието на рицарите тамплиери.

Изглежда има някакво значение в това, че свети Бернар от Клерво, а не папата, проповядва за Втория кръстоносен поход от Везле в Източна Франция, не с цел да отбрани Йерусалим, а с цел да избави Едеса след завладяването й от селджукските турци през 1145 година

Въпросът е за какво? Защо свети Бернар, който е виновен за подпомагането на основаването на рицарите тамплиери, демонстрира подобен интерес към този без изход на море град-държава, който, както отбелязва и английският боен историк и публицист Адриан Гилбърт, не е бил от стратегическо значение, а и от неверната страна на Ефрат*? В последна сметка това е доста военно изпитание, а не явна дестинация.

Може би рицарите тамплиери са знаели, че Едеса може да е била истинският „ Ур на Халдейците “ – мястото, където халдейските магове прекарват част от живота си. През 20-те години на предишния век, сър Леонард Уули твърди, че „ Ур на Халдейците “ са точно неговите разкопки на град Ур в Южен Ирак. Това, което открива, е грандиозно и обстойно: големи количества артефакти, датиращи се на повече от 3000 години, и доста злато – в това число красива златна статуя на овен, заловен в гъсталака.

Много от откритите полезности на сър Уули са изложени в Британския музей. Но колкото и значима да е находката му, не сме убедни, че това е Ур от Библията. „ Ур “ е постоянно употребена дума, срещана в антични времена, защото има смисъла на „ основа “ и може да се откри в името на Йерусалим – „ Уру-шалом “ – което значи „ място на мир “. По-логично е, че халдейският Ур е по-на север, не на последно място, защото Авраам приказва за споровете си с хетите, които са основани в централна Турция.

Има ли прикрито знание в Харан?

Халдейските магове, хайлайф от мъдреци и опитни в изкуствата на предсказването, са намерили леговище в останките на хетската империя в централна Турция минимум хиляда години преди идването на рицарите тамплиери… и е допустимо да е останало нещо от техните окултни познания в региона. Но е също толкоз евентуално същинският фокус на вниманието на тамплиерите да е бил самият град Харан.

Важно е в този миг да се намерения каква може да е била същинската задача на рицарите тамплиери. Няма подозрение, че Свети Бернар е изиграл основна роля в основаването на легендировката, по какъв начин тази определена група от религиозно въодушевени кръстоносци съществува, с цел да отбрани пътищата към Йерусалим. Но поради дребния брой тамплиери, най-малко първоначално, това пояснение няма логичност.

По-правдоподобното е, че те имат наличие в Близкия изток, защото след Първия кръстоносен поход през 1097 година Свети Бернар и други от двора на Бургундия схващат за окултно знание, съдържащо се в алманах от трудове, известни като Corpus Hermeticum – считан да бъде „ по-стар от Ной “ – формиран е от Хермес Трисмегист и затова представляващ огромен интерес. А една група хора, които знаят доста за Херметизма, са сабианците, които живеят в Харан по времето на кръстоносните походи (познати са и като сабии**).

Както излиза наяве – това, което прави Харан необикновен през XII век, е, че не е еврейски, ислямски или християнски. Основният му храм, в последна сметка опустошен от монголите през 1259 година, е отдаден на месопотамския лунен господ Син. Известен е и като център на алхимията, практикувана от сабианците, които считат Хермес за създател на своето учебно заведение.

Сабийско светилище

Отличителната форма на алхимия на сабианците се концентрира върху металите, изключително медта и минералите, а не върху златото. Според някои писатели това разграничаване демонстрира доста ранна традиция, евентуално датираща от 1200 година прочие н. е., когато медта е била главният метал***. Няма подозрение, че вярванията и практиките на сабианците датират от антични времена и че са имали мощни връзки с Древен Египет. Наистина е допустимо името „ Sabian “ да произлиза от древноегипетската дума за звезда, sba, и те може да са били египетски изселници.

Сабиите може да са били последните остатъци от свещеничеството, което съвсем изчезва от Египет през IV век след Н.Е., когато римо-християните унищожават това, което е останало от египетските храмове. В резултат на това гонене, те може да са намерили пътя си нагоре по комерсиалните пътища до Харан на северен Ефрат, където са се чувствали задоволително сигурни.

Това, което пази сабиите в сигурност и им позволяваше да продължат с практиките си, беше препратката към тях в Корана. Коранът признава, че сабиите са от религията на Ной и по тази причина ги почита. Несигурността на тяхното битие обаче е записана в историята на халифа на Багдад, който минал през Харан през 830 година сл. Хр.

Той желае да знае дали тези, които се обличат по друг метод, са „ хора на книгата “ (т.е. на Корана или Библията). За благополучие той приема отговора, че „ книгата “ на сабиите е Херметичния алманах от знание, техният оракул е Хермес и те са сабиите, упоменати в Корана, и по този начин са били пощадени от гибелта като неверници.

Едва ли халифът осъзнава какъв брой доста сабиите са съдействали за развиването на личната му арабска просвета, те помогат за основаването на град Багдад през 762 година сл. н. е. и го трансформират в център за образование и знание. Сабиите са значим „ проводник за предаване на антична мъдрост на арабите, изключително на суфиите и на друзите (Adrian Gilbert op cit, 1996, p70).

Именно суфистки алхимик на име Джабир ибн Хайям има едно от най-старите копия на най-известните херметически текстове – Изумрудената плоча (от където произлиза известния принцип „ каквото горе такова и долу “) и който по всяка възможност е измежду съставителите на сборника „ Alf Layla„, който доближава до европейските читатели посредством превода на френския ориенталист Антоан Галан от 1704-1714 година и към този момент прочут ни като Приказки от хиляда и една нощ.

Ибн Хайям е умел в математиката, медицината и други науки и има предпочитание да популяризира познания за питагорейските правила на числото****.

В последна сметка, с помощта на сабиите и на град Харан толкоз доста познания, свързани с древността, с египтяните и други цивилизации, са непокътнати през Тъмните епохи и от които още веднъж можем да се възползваме.

* Gilbert, Adrian. The Quest for a Secret Tradition, London:Bloomsbury, 1996.

** Съвременните учени ги разпознават по разнообразни способи като мандейци, манихейци, сабеи, елхасаити, архонтици, гностици. Днес в Ирак и Иран сабиите са тези, които следват ученията на Йоан Кръстител. Те са мандейски сабианци.).

Мандейци се приготвят за молитва.