Характерното е, че отказът от редовното къпане е станал вече

Характерното е, че отводът от постоянното къпане е станал към този момент в Новото време, като за това много е спомогнало укрепването на протестантството, смятащо банята за срамно събитие.

Ако в епохата на Римската империя бани или къпални е имало във всеки европейски град, то примерно от 1500 година те последователно почнали да изчезват. Парадоксално, само че за отхвърли от миене значително е способствала… чумата!

Работата е там, че на място на огромно скупчване на хора е било по-лесно заболяването да бъде прихваната. Къпещите се нареждали облеклата си едни до други, а бълхите, преносители на чумата, са могли свободно да се трансферират върху здравите хора. Оттам е пристигнал и страхът, че къпането е рисково за здравето.

Еразъм Ротердамский през 1526 година е написал следното: „ Преди двадесет и пет години нищо не беше толкоз известно в Брабант, колкото публичните бани. Днес тях към този момент ги няма – чумата ни научи да минаваме без тях “.

Дори особите с кралска кръв с горделивост са разказвали, че на процедура в никакъв случай не с се къпали. Например, кралица Изабела с горделивост е съобщила, че се е къпала единствено два пъти в живота си: след раждането и преди сватбата си.

През 17 век взимането на вана почнало да се счита за лечебна процедура и се е изпълнявало единствено по наставление на лекарите. Впрочем, Людовик XIV по този начин се изплашил от къпането, което той създадем един път по наставление на лекаря си, че той се зарекъл до края на живота си в никакъв случай да не прави това.

До 18 век европейците при нужда благи единствено ръцете си и се жабуркали. Даже не миели и лицето си, тъй като това можело да докара до инфектиране и загуба на зрението.

Естествено, дългото възпиране от водни процедури водело и до противен аромат. Вместо с миене хората се опитвали да решат този проблем благодарение на парфюми и ароматизирани калъфчета, които криели под облеклата си.

Всъщност, появяването на копринените нощни ризи значително е обвързвано с къпането. Именно благодарение на на този детайл от одеждите богатите хора са се борили с буболечките и бълхите. Насекомите не са могли да се захванат със своите крачета за хлъзгавия плат, по тази причина коприната се е считала за по-подходяща.

Принос за ужасяващите нехигиенични условия е дала и модата. Грандиозните прически на 18 век може да са били ефектни, само че и изключително трудоемки и скъпи. Естествено, дамите се старели да запазят това величие колкото се може по-дълго, и прическите се превръщали в същински развъдници на въшки.

За благополучие, до 19 век разсъдъкът е надвил и лекарите почнали да пропагандират къпането. Впрочем, елементарните хора изобщо не желали да повярват, че къпането е много потребно. Най-трудно към хигиена се приучавали дамите, които считали, че измиването на половите органи може да ги направи безплодни.

Всъщност, със средствата за женска хигиена също е имало огромни проблеми. Днес превръзки и тампони може да се купят на всички места, само че в предишното дамите е трябвало да си ги вършат сами от памук и плат.

Дори и тоалетната хартия се е появила много скоро. Едва през 1857 година бизнесмен от Германия пуска за първи път листове, предопределени за тази цел. А рулата тоалетна хартия се появяват едвам през 1890 година./ zajenata.bg