Характерно у нас е, че корупцията живее най-добре по високите

Характерно у нас е, че корупцията живее най-добре по високите етажи на властта. Взряни в тези етажи повърхностно пропущаме по какъв начин корупционните благинки доближават до тях. И по този начин несъзнателно забравяме, че по-долните етажи от лица на държавни постове и служители старателно натрупат и отчисляват нагоре.

От 2018 година насам близо 20 категории лица са оставени на корупционен самотек – централната комисия КПКОНПИ няма пълномощия да се занимае с тях. Не че в случай че имаше, нещо би се трансформирало. У нас законите са най-силни, когато биват разписвани и одобрявани. За правоприлагането обаче трябват управническа воля и хора. А хората всеобщо качват по върховете негодни да упражняват властта, надлежно и да ползват закона, в публичен интерес.
Малките незабележими КОНПИ-та
Според пар. 2, алинея 5 от Допълнителните разпореждания на настоящия ЗПКОНПИ три от административните форми за битка с корупцията са директно пълномощие на съответния инспекторат или комисия от чиновници. Така инспекцията на декларациите за несъответственост, налично имущество и ползи, както и производството по определяне на спор на ползи се правят от съответния инспекторат или от комисия от чиновници, а за кметовете на кметства - от непрекъсната комисия на съответния общински съвет.

За да онагледим кои категории лица са изпуснати от централизиран надзор ще изброим за образец някои от тях: чиновниците от администрацията на президента, Народното събрание, министерствата, Висшия правосъден съвет, администрацията на общините.
Проблем ли е децентрализацията
Регистрите с заявените условия на изброените кагегории задължените лица следва да бъдат обществени. Тоест подложен е знак за тъждество сред това, което може да разбере обществото от централизираната КПКОНПИ и локалните комисии. Член 4, алинея 2, т. 5 от Наредбата за използване на пар. 2 от ДР на ЗПКОНПИ категорично вкарва обвързване за гласност, с изключение на на декларациите, и лист на лицата, които не са подали заявления в период. При инспекция на уеб страниците на задължените администрации обаче се открива следното:

за администрацията на президента няма налична информация като не излиза наяве има или не нарушения;

за администрацията на Столичния общински съвет – въобще липсва такава информация;

липсва информация и за Община Пловдив.

Така на процедура излиза, че тази част от закона не се ползва. 

На преценката на съответното ведомство е оставено дали и по какъв начин да провежда работата на своите вътрешноведомствени комисии в осъществяване на член 10 от Наредбата. Оттук към този момент от самоуправление се минава към безчинство. Местните администрации вземат решение кое  да е очевидно за работата на комисиите, както и какви лица да попълнят състава им.

Така да вземем за пример Община Сунгурларе въобще не съблюдава нищо от закона или това е на практика неустановимо – нито указател се открива на уеб страницата ѝ, нито отчет, нито правила. Община Аврен също е оповестила самостоятелност от българското законодателство по тематиката.

Дори обаче при управническо предпочитание да бъде прилаган ЗПКОНПИ и подзаконовите актове по отношение на инспекциите и налагането на административните санкции, пораждат редица компликации. Причината за това е, че самото използване е комплицирано, включва голям брой в действителност и правни дейности, като цялата активност се прави от съответната локална комисия. Трудно можем да си представим, че в обитаемоте места, в които рядко може да се откри правист и проектант, общината ще успее да събере набор от лица, които качествено да изпълнят това произвеждане - образец за това са редица дребни общини.
В умозаключение
В изискванията на парламентарни избори и локални такива в границите на няколко месеца тематиката е отвън обществения спор. Така корупцията си остава в публичния диалог само като проблем по високите етажи на властта, а на по ниските няма проблем да бъде локална традиция и даже бит.

Още по темата