Съветите на лекарите: Гълтането на шепа хапчета с глътка вода не е проблем – бариерите са в главата ви
Хапчетата и пиенето им – проблем за 90% от човечеството. Трошат ги, преглъщат ги с литри вода. Има разумно пояснение на казуса, което " Фокус " ще ви даде.
Всеки има собствен обред за пиянство на медикаменти. Едни ги въртят сред пръстите си, като че ли договарят с тях, други броят глътките вода и си дават обещание, че " това е последното “. Трети стискат очи и се надяват на знамение. И след това има тези – малцината, които гълтат по шепа таблетки едновременно с една глътка вода, без да мигнат. Те не са супергерои, просто не се плашат от хапчето.
Според доктор Николай Димитров, гастроентеролог, представен от " Фокус ", казусът при множеството хора е психически, а не физиологичен.
" Мозъкът възприема хапчето като нещо непознато, неестествено. Затова задейства предпазен инстикт – гърлото се затваря, мускулите се напрягат, и колкото повече човек се старае да го глътне, толкоз по-трудно става. “
Накратко – не тялото отхвърля съдействие, а мисълта. Същият човек, който не може да преглътне дребна таблетка, умерено може да си хапне огромно парче пържола. Разликата е в контрола – храната е избор, лекарството – нужда.
" Отказът да се преглътне хапче постоянно е подсъзнателна реакция против чувството за беззащитност. То символизира признанието, че нещо не е наред – че сме заболели, уязвими. При децата това е още по-очевидно – те не отхвърлят сиропа поради усета, а тъй като не желаят да одобряват ролята на " заболели “, настояват психолози.
Има и чисто физически аргументи – неправилна техника, изсъхнало гърло, или прекомерно огромни таблетки.
" Грешката е, че множеството хора накланят главата обратно, мислейки, че по този начин ще им е по-лесно – а резултатът е противоположен, “ споделя доктор Димитров.
" Правилната позиция е леко напред, с отпуснато гърло. Таблетката ще се плъзне надолу сама. “
С възрастта страхът от хапчета постоянно изчезва, сменен от различен – да не ги забравим. Парадоксално, нали? Някога са били опасност, след това стават табиет. Нормален процес на " порасването ".
Всеки има собствен обред за пиянство на медикаменти. Едни ги въртят сред пръстите си, като че ли договарят с тях, други броят глътките вода и си дават обещание, че " това е последното “. Трети стискат очи и се надяват на знамение. И след това има тези – малцината, които гълтат по шепа таблетки едновременно с една глътка вода, без да мигнат. Те не са супергерои, просто не се плашат от хапчето.
Според доктор Николай Димитров, гастроентеролог, представен от " Фокус ", казусът при множеството хора е психически, а не физиологичен.
" Мозъкът възприема хапчето като нещо непознато, неестествено. Затова задейства предпазен инстикт – гърлото се затваря, мускулите се напрягат, и колкото повече човек се старае да го глътне, толкоз по-трудно става. “
Накратко – не тялото отхвърля съдействие, а мисълта. Същият човек, който не може да преглътне дребна таблетка, умерено може да си хапне огромно парче пържола. Разликата е в контрола – храната е избор, лекарството – нужда.
" Отказът да се преглътне хапче постоянно е подсъзнателна реакция против чувството за беззащитност. То символизира признанието, че нещо не е наред – че сме заболели, уязвими. При децата това е още по-очевидно – те не отхвърлят сиропа поради усета, а тъй като не желаят да одобряват ролята на " заболели “, настояват психолози.
Има и чисто физически аргументи – неправилна техника, изсъхнало гърло, или прекомерно огромни таблетки.
" Грешката е, че множеството хора накланят главата обратно, мислейки, че по този начин ще им е по-лесно – а резултатът е противоположен, “ споделя доктор Димитров.
" Правилната позиция е леко напред, с отпуснато гърло. Таблетката ще се плъзне надолу сама. “
С възрастта страхът от хапчета постоянно изчезва, сменен от различен – да не ги забравим. Парадоксално, нали? Някога са били опасност, след това стават табиет. Нормален процес на " порасването ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ