Хантавирусът в България - хеморагична треска с бъбречен синдром
Хантавирус от дълго време има в България, за първи път инфекцията е записана в края на 50-те години на предишния век при строители на Баташкия водносилов път, разяснява пред " Труд news " епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев. Той изясни, че всяка година има по десетина случая, като особено за инфекцията в Европа е това, че се засягат бърреците.
Инфекцията се назовава хеморагична тресчица с бъбречен синдром. Смъртността е 20-25%, изясни проф. Кантарджиев. Той сподели, че няма характерно лекуване и акцентира, че експертите в пазарджишката болница, където постъпвали съвсем 100% от случаите имали доста огромен опит с тази зараза.
" Хантавирусната зараза в България е друга от тази на круизния транспортен съд. Там вирусът е " Андес " и е единственият, който се предава от човек на човек. В България хантавирусите са от различен вид и протичат с висока температура и бъбречна непълнота, която постанова диализа, като пациентът се възвръща много дълготрайно време ", разяснява и проф. Ива Христова, началник на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).
Хантавирусите в Северна и Южна Америка - засягат белия дроб с вирусна пневмония, като смъртността е висока. За подобен вирус става дума на холандския круизен транспортен съд.
Проф. Христова изясни, че за 2026-та към момента няма регистриран случай на хеморагична тресчица с бъбречен синдром в България. Подчерта, че с страната ни е намерено ендемично огнище на хантавирус, което се изследва. То е в региона на Пещера и Батак.
Хантавирусите са две групи - представители на Стария свят и на Новия, акцентира проф. Кантарджиев. Той изясни, че в Европа и Азия тези вируси поразяват бъбреците, а в Латинска Америка провокират тежка пневмония.
Той посочи няколко неточности, които са позволени от " неспециалистите от международните здравни организации ".
" Първо, позволи се неконтролируемо слизане по разнообразни пристанища - в този момент ще търсят пасажери. Второто, което най-много ме плаши е любознанието на така наречен виросулози. Ако стартират за изследват новите разновидности на хантавируса, както изследваме тези на ковид, в тази ситуация да приспособяват вирусите от плъховете върху човешки белодробни кафези... Целият свят видя какво стана. Затова се надявам, че международната здравна общност ще прояви здравомислие да спре интереса на някои лъжеучени да приспособяват вируса на човешки клетъчни линии ", разяснява проф. Кантарджиев.
Инфекцията се назовава хеморагична тресчица с бъбречен синдром. Смъртността е 20-25%, изясни проф. Кантарджиев. Той сподели, че няма характерно лекуване и акцентира, че експертите в пазарджишката болница, където постъпвали съвсем 100% от случаите имали доста огромен опит с тази зараза.
" Хантавирусната зараза в България е друга от тази на круизния транспортен съд. Там вирусът е " Андес " и е единственият, който се предава от човек на човек. В България хантавирусите са от различен вид и протичат с висока температура и бъбречна непълнота, която постанова диализа, като пациентът се възвръща много дълготрайно време ", разяснява и проф. Ива Христова, началник на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).
Хантавирусите в Северна и Южна Америка - засягат белия дроб с вирусна пневмония, като смъртността е висока. За подобен вирус става дума на холандския круизен транспортен съд.
Проф. Христова изясни, че за 2026-та към момента няма регистриран случай на хеморагична тресчица с бъбречен синдром в България. Подчерта, че с страната ни е намерено ендемично огнище на хантавирус, което се изследва. То е в региона на Пещера и Батак.
Хантавирусите са две групи - представители на Стария свят и на Новия, акцентира проф. Кантарджиев. Той изясни, че в Европа и Азия тези вируси поразяват бъбреците, а в Латинска Америка провокират тежка пневмония.
Той посочи няколко неточности, които са позволени от " неспециалистите от международните здравни организации ".
" Първо, позволи се неконтролируемо слизане по разнообразни пристанища - в този момент ще търсят пасажери. Второто, което най-много ме плаши е любознанието на така наречен виросулози. Ако стартират за изследват новите разновидности на хантавируса, както изследваме тези на ковид, в тази ситуация да приспособяват вирусите от плъховете върху човешки белодробни кафези... Целият свят видя какво стана. Затова се надявам, че международната здравна общност ще прояви здравомислие да спре интереса на някои лъжеучени да приспособяват вируса на човешки клетъчни линии ", разяснява проф. Кантарджиев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ