Ханс Кристиан Андерсен е интересна личност. Животът му е изпълнен

Ханс Кристиан Андерсен е забавна персона. Животът му е изпълнен с компликации. Приказките му не са елементарни. От тях лъха потиснатост и горест.

Героите му имат своите хубави моменти, само че не постоянно и благополучен край. В търсене на своите мигове на благополучие, писателят в никакъв случай не се снабдява с деца.

Въпреки това милиони деца по света знаят името му и се придвижват в страната на сънищата посредством неговите истории. Запознайте се с 10 любопитни обстоятелството от живота на великия повествовател.

1. Раждането

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в град Оденсе, Дания. Израснал в беднотия. Баща му бил обущар, майка му перяла против скромни суми облеклата на хората, а дядо му бил психологично болен и по през целия ден изрязвал фигурки от дърво. Майката Ан-Мари Андерсдетер е със седем години по-възрастна от брачна половинка си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична, а той – смахнат мечтател.

2. Фиксидеята

Фамилията, която завършвала на „ сен “, издавала, че бъдещият публицист няма нищо общо с благородническите фамилии. Но семейството му, въпреки и непретенциозно, живее със самочувствието на благородна фамилия, защото бащата смятал, че предците му са имали високо обществено състояние. Ханс Кристиан дори бил уверен, че същинският му баща е крал Кристиан VIII. На 33 години писателят изведнъж получава великодушна кралска стипендия, което съгласно него е безспорно доказателство, че е прав.

3. Дислексията

Въпреки че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е нормална за страната. И Андерсен е друг още от раждането си. Страда от дислексия и макар че се научава да чете, в никакъв случай не се научава да споделя думите вярно писмен знак по писмен знак, а ръкописите му са изпъстрени с неточности.

4. Тормозът

Не особено красивото лице на Ханс и странното му държание му спечелили врагове сред децата и всички непрекъснато го биели. Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за остарели хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си, той мечтаел за кариерата на артист, публицист или артист. Гласът му бил в действителност доста хубав и много тъничък, което било нов мотив за насмешки. Работници от шивашка фабрика пред хората свалили панталона на Ханс, с цел да се уверят, че не е момиче, откакто го чули как пее.

5. Странностите

Въображението на Ханс (заедно с психическите травми) основали доста уплахи. През целия си живот той се страхувал от тъмното, непрекъснато се оплаквал на свои познати и другари, стига малко да настинел, и доста страдал, в случай че някой го подлага на критика. Той правел сбирка от позитивните публикации във вестниците и съвсем плачел, до момента в който четял рецензията. Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекомерно доста пари за дадена покупка.

6. Предсказанието

Щом синът на перачката потегля да търси щастието си в Копенхаген през 1819 година, тя прибягва до услугите на гледачка на кафе, с цел да предскаже бъдещата му орис. Тя била известна в Оденсе с умеенето да гледа на кафе. В утайката видяла скупчване на звезди, които разтълкувала по този начин: „ Един ден в чест на сина ти ще възпламенят фойерверк. Той ще стане популярен човек, само че славата и щастието го чакат надалеч отсам “. И картите, и кафената чаша посочили нещо неизмеримо. Мария била на седмото небе от наслада!

7. Снимките

Сред нравите му на чудак била пристрастеността му да се снима. Обожавал фотографията. От 1843 до 1875 година бил сниман над 200 пъти, което си е същински връх за това време. Имало обаче сериозен проблем – Андерсен бил извънредно суетлив и държал да излиза добре на фотосите. А това било мъчно. Писателят бил по-висок от всички останали, имал огромен нос и прекомерно дълги крайници. Затова предпочитал да се снима седнал и отстрани, който правел лицето му по-приятно. Деликатните черти и леката усмивка не съумяват да скрият прокрадващата се на всички места лека горест.

8. Любовта

Често се влюбва в дами, с които е било невероятно да поддържа връзка, и тази неспособност е отразена в доста от творбите му. Като юноша Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, само че любовта му била несподелена. След гибелта му нейно писмо е намерено в специфична торбичка на гърдите му. Обекти на несподелените усеща на писателя стават и Софи Йорстед – щерка на прочут доктор, и Луизе Колин – най-малката щерка на патрона му Йонас Колин. Приказката „ Славеят “ е израз на възприятията му към Йени Линд и става мотив за прякора ѝ „ Славеят на Швеция “. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази обич е несподелена, а Линд написа в писмо през 1844 година: „ Сбогом и дано Господ благослови и закриля моя брат, по този начин както откровено желае любящата му сестра Йени “.

9. Смъртта

През пролетта на 1872 година Андерсен се наранява съществено при рухване от леглото в дома си. Скоро по-късно стартират да се демонстрират признаци на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 година в „ Ролигхед “, наоколо до Копенхаген, дом на близкия му другар – банкера Мориц Мелхиор. Малко преди гибелта си Андерсен сортира музиката за погребението си, като упорства „ ритъмът да бъде подобаващ за дребни крачета, тъй като в кортежа ще има повече деца “. Андерсен е заровен в гробището „ Асистенс “ в квартал „ Ньоребро “ в Копенхаген.

10. Международният ден на детската книга

През 1958 година ЮНЕСКО учредява Международен Златен орден на името на Андерсен, именуван още Малка Нобелова премия. Един път на две години тази премия получават най-хубавият детски публицист и художник на детски книги. Награждавани са Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров. Ангел Каралийчев е първият български публицист, вписан в Почетния лист на Международния Съвет за детската книга „ Ханс Кристиан Андерсен “. Рожденият ден на Андерсен – 2 април, е разгласен за Международен ден на детската книга. Специалният празник има за цел да вдъхне обич към четенето у децата и да обърне вниманието на обществото върху детските усеща.