Невероятно, но факт! Кърджали изпревари София по... ТАБЛИЦА
Ханифе Мехмед се прибра от Бурса за непрекъснато в Крумовград през 2018-та година. Трудно й беше да живее в огромния град, събрал над 3 милиона души. Още по мъчно - да получи единодушието на Ерджан, най-големият от синовете й. "Няма да съм сама там. Имам съседи, а и братовчедите ви са наоколо. Ще се чуваме всеки ден по телефона ", сподели баба Ханифе и се прибра в родния край.
За статистиката тя е заселена в Кърджалийско, региона, която изпреварва даже София по този индикатор, написа 24rodopi.com
На фона на икономическия напредък и върховете на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски трендове в Европа – ще успее да се оправи със застаряването на популацията и да трансформира стопанската система си по този начин, че тя да продължи да се развива макар свитата работна мощ.
Този въпрос намира голям брой отговори, защото демографските процеси на районно равнище протичат с доста разнообразни темпове, даже в противоположни направления, и в сегашния текст ще представим няколко от основните демографски знаци, които разказват динамичността на районно равнище.
Едностранно отрицателен е естественият приръст в областите в България - в нито една от тях разликата сред раждаемостта и смъртността не е позитивна, все пак има огромни разлики сред тях, проучва Адриян Николов от Института за пазарна стопанска система.
Докато през 2018 година някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се доближават до нулев натурален приръст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) показват очебийно отрицателни трендове.
Прегледът на динамичността през последното десетилетие също не дава особени мотиви за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е съумяла да усъвършенства естествения си приръст, а даже и при тези, които се показват най-добре се следи утежняване от най-малко един процентен пункт в границите на последните 10 години.
Този проблем е изключително забележим в столицата, която към началото на предходната икономическа рецесия беше съумяла да доближи нулев натурален приръст, само че в интервала по-късно той последователно се утежнява (най-вече вследствие на увеличена смъртност).
На фона на негативния натурален приръст, миграционните процеси са главният фактор, който разрешава на част от областите да усилват популацията си.
Миграцията в страната (представена посредством механичния приръст, вижте графиката) обаче е ориентирана едвам към няколко области, до момента в който множеството от тях остават „ донори “ на население. Интересен проблем в този подтекст е област Кърджали, където позитивният машинален прираст* през 2018 година надвишава в пъти даже този на София, която обичайно притегля максимален дял от вътрешната миграция.
Причина за това може да се търси в няколко направления – както в еднократни събития (избори, да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години.
Важно е да отбележим и събитие, че за разлика от естествения приръст при механичния няколко от областите – изключително бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора да вземем за пример – съумяват да забавят и даже да извърнат отрицателните миграционни процеси.
Струва си да обърнем внимание и на застаряването, защото то съставлява забележителна спънка пред възобновяване на работната мощ на областите и може да служи за ориентир за бъдещия напън върху пенсионната система, показва анализаторът на ИПИ.
Разглеждаме застаряването посредством отношението на хората, които напущат работната мощ (на възраст 60-64 години) по отношение на тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а приблизително за страната през 2018 година на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 индивида, които навлизат на пазара на труда.
И тук обаче разликите са обилни – до момента в който области като Сливен, Варна и столицата към момента не срещат огромни компликации във възобновяване на работната си мощ, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се трансформира във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще.
На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст. В този смисъл, описаните тук трендове са най-много белег за провокациите на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за занемаряване.
* Коефициентът на машинален приръст на популацията се мери в промили (‰). Той демонстрира смяната на броя на популацията (за всеки 1000 души) в резултат на разликата в броя на заселилите се и напусналите дадена територия лица. Например: В един град има 50 000 души. В интервал от една година в него се заселват 800 души, а 500 го напущат. Механичният приръст за следения интервал е позитивен и възлиза на 6‰. КМП = ((800-500)/50 000)*1 000=6‰
За статистиката тя е заселена в Кърджалийско, региона, която изпреварва даже София по този индикатор, написа 24rodopi.com
На фона на икономическия напредък и върховете на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски трендове в Европа – ще успее да се оправи със застаряването на популацията и да трансформира стопанската система си по този начин, че тя да продължи да се развива макар свитата работна мощ.
Този въпрос намира голям брой отговори, защото демографските процеси на районно равнище протичат с доста разнообразни темпове, даже в противоположни направления, и в сегашния текст ще представим няколко от основните демографски знаци, които разказват динамичността на районно равнище.
Едностранно отрицателен е естественият приръст в областите в България - в нито една от тях разликата сред раждаемостта и смъртността не е позитивна, все пак има огромни разлики сред тях, проучва Адриян Николов от Института за пазарна стопанска система.
Докато през 2018 година някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се доближават до нулев натурален приръст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) показват очебийно отрицателни трендове.
Прегледът на динамичността през последното десетилетие също не дава особени мотиви за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е съумяла да усъвършенства естествения си приръст, а даже и при тези, които се показват най-добре се следи утежняване от най-малко един процентен пункт в границите на последните 10 години.
Този проблем е изключително забележим в столицата, която към началото на предходната икономическа рецесия беше съумяла да доближи нулев натурален приръст, само че в интервала по-късно той последователно се утежнява (най-вече вследствие на увеличена смъртност).
На фона на негативния натурален приръст, миграционните процеси са главният фактор, който разрешава на част от областите да усилват популацията си.
Миграцията в страната (представена посредством механичния приръст, вижте графиката) обаче е ориентирана едвам към няколко области, до момента в който множеството от тях остават „ донори “ на население. Интересен проблем в този подтекст е област Кърджали, където позитивният машинален прираст* през 2018 година надвишава в пъти даже този на София, която обичайно притегля максимален дял от вътрешната миграция.
Причина за това може да се търси в няколко направления – както в еднократни събития (избори, да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години.
Важно е да отбележим и събитие, че за разлика от естествения приръст при механичния няколко от областите – изключително бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора да вземем за пример – съумяват да забавят и даже да извърнат отрицателните миграционни процеси.
Струва си да обърнем внимание и на застаряването, защото то съставлява забележителна спънка пред възобновяване на работната мощ на областите и може да служи за ориентир за бъдещия напън върху пенсионната система, показва анализаторът на ИПИ.
Разглеждаме застаряването посредством отношението на хората, които напущат работната мощ (на възраст 60-64 години) по отношение на тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а приблизително за страната през 2018 година на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 индивида, които навлизат на пазара на труда.
И тук обаче разликите са обилни – до момента в който области като Сливен, Варна и столицата към момента не срещат огромни компликации във възобновяване на работната си мощ, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се трансформира във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще.
На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст. В този смисъл, описаните тук трендове са най-много белег за провокациите на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за занемаряване.
* Коефициентът на машинален приръст на популацията се мери в промили (‰). Той демонстрира смяната на броя на популацията (за всеки 1000 души) в резултат на разликата в броя на заселилите се и напусналите дадена територия лица. Например: В един град има 50 000 души. В интервал от една година в него се заселват 800 души, а 500 го напущат. Механичният приръст за следения интервал е позитивен и възлиза на 6‰. КМП = ((800-500)/50 000)*1 000=6‰
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ