Как един художник си отмъсти за безразличието на критиката
Хан ван Меегерен е роден през 1889 година и развива интерес към живописта още доста млад. Симпатиите на младежа обаче не са подкрепени от татко му, който стопира артистичното развиване на ван Меегерен като се пробва да го насочи към архитектурата. Неразколебан, Хан срещна Бартус Кортелинг – преподавател и художник, който по-късно ще стане и негов наставник – в учебно заведение.
Все отново бащата на ван Меегерен не е изключително разпален от концепцията синът му да става художник и по тази причина го изпраща да учи в Делфт, с цел да стане проектант. Но за негова жал най-вероятно не знае, че Делфт е родния град на Вермер (цялото име на ментора е Йоханес Вермер ван Делфт). Ван Меегерен се оказва не неприятен проектант, само че сърцето му към момента е настроено към рисуването. Той продължава с уроците си по изобразяване и в никакъв случай не взима последния си изпит, който би му разрешил да стане проектант. Вместо това той се мести в художественото учебно заведение в Хага през 1913 година Същата година получава и златен орден от учебното заведение си в Делфт за картината си „ Изследване на интериора на църквата Сент Лорен “.
Църквата Сент Лорен, която Меегерен рисува.
Ван Меегерен направи първата си галерия от (законни) картини през 1917 година и те се оказват много известни измежду критиците. С течение на времето обаче той стартира да притегля все по-малко внимание. Критиците по това време клонят към по-напредничавите и смели художници като кубистите и сюрреалистите – те означават, че ван Меегерен няма какво ново да предложи, защото е концентриран единствено върху предишното. Преобладаващото мнение за него е, че е конвенционален и просто „ копира “ без действително да има толкоз гений, колкото огромните художници, живели преди него.
През 1945 година ван Меегерен написа:
Това „ нещо “ се оказа „ съвършената имитация “. Ван Меегерен реши да покаже на света, че е тъкмо толкоз добър, колкото старите художници, като рисува картини, които по-късно показва за оригинали на същите тези остарели художници. Като в това време изкарва и много пари от това.
Йоханес Вермер
Беше му най-лесно да стартира с Вермер – към този момент имаше базови знания за него от ментора си, а също по този начин Вермер е и добра цел, тъй като през живота си е създадем единствено към 35 картини – едвам една десета от междинното количество на съвременниците му. Това означаваше, че историците на изкуството непрестанно търсят неоткрити негови картини. Тази тяхна убеденост, че би трябвало да има още ще помогне да повярват, че това, което им дава Меегерен, фактически са нови творби, даже и да са имитация.
Ван Меегерен е много деликатен измамник. Той прави изчерпателно изследване на Вермер и неговите картини, купува достоверни негови платна от 17 век и прави боите си, както той ги е правил. Най-големият му проблем бе да успее да направи картината по този начин, че да наподобява все едно е на 300 години. На маслените бои им трябват десетилетия, с цел да изсъхнат изцяло, което значи, че фалшификатите му могат да бъдат разкрити сега, в който някой ги допре. Затова той е заставен да опитва малко с изначалните техники на Вермер за разбъркване на боите и какъв брой време тъкмо да пече картините си във фурната. Повечето от картините или изгарят, или се стапят, само че Меегерен най-сетне открива, че като приложи фенол формалдехид върху картината, това ще накара багра да се втвърди. А откакто я изпече творбата, остава единствено го натъркаля с цилиндър, с цел да накара боята да се напука и по този начин да я направи изцяло.
След като целият този развой по основаване на правдиво застарена картина към този момент бе модернизиран задоволително, ван Меегерен се изправя пред още една спънка: самото наличие на картините. Отначало той рисува неща като тези, които Вермер е рисувал, само че скоро открива, че специалистите ги преглеждат прекомерно деликатно и откриват дребни разлики. Затова в последна сметка рискува и рисува нещо напълно друго от това, което е рисувал Вермер, само че въпреки всичко с неговия жанр.
Резултатът е милиони долари напряко в джобовете на ван Меегерен. Той пробива на пазара с „ Христос в Емаус “ – тя е по-голяма от всичко, което е правил Вермер, и също така е на религиозна тема, което също не беше типично за художника. Но историците на изкуството от известно време смятаха, че Вермер би трябвало да е рисувал нещо като „ Христос в Емаус “ и надлежно нямаха самообладание да повярват, че картината в действителност е негова.
Той даже съумява да заблуди Авраам Бредиус, историк на изкуството, който има известност на надълбоко осведомен с творчеството на Вермер. Бредиус написва публикация на тематика „ Христос в Емаус “, като споделя:
Ван Меегерен продължава да изрисува картини с религиозна тема и те не престават да бъдат одобрявани и употребявани от феновете на изкуството. Към момента, в който е оголен, той към този момент е направил към 30 милиона $ с фалшификатите си (около 400 милиона $ днес). За страдание невероятният му триумф в последна сметка предизвиква и края на кариерата му.
По време на Втората международна война Херман Гьоринг – „ вторият човек в нацистка Германия “ – разменя 137 картини за фалшификацията на ван Меегерен „ Христос с дамата в блудничество “. За страдание на ван Меегерен, Гьоринг пази щателни документи по отношение на транзакциите си. В края на Втората международна война името на художника към този момент е обвързвано с това на Вермер и той е задържан през 1945 година за „ съдействие с врага “.
Обвиненията може да са стигнат до смъртна присъда за Меегерен и по тази причина той е заставен да признае че е измамник. Затова поема отговорност за картината на Вермер, която Гьоринг купува, дружно с още пет картини на Вермер и две на Питър дьо Хугс, всички от които са „ открити “ след 1937 година Същисаната правосъдна зала го кара да нарисува още една имитация пред тях, с цел да потвърди изказванията си, и когато Меегерен минава този тест, обвиняванията му бяха изменени на имитация и надлежно е наказан единствено на една година затвор, което е минималната присъда за сходно закононарушение.
Вместо да осъди ван Меегерен, холандската общност значително го възхвалява като воин. По време на правосъдния развой той се показва като родолюбец – в края на краищата той бе обезпечил 137 картини, които Гьоринг нелегално иззема, като измами известния нацист да си мисли, че купува същински Вермер. Както самичък ван Меегерен споделя: „ “
Ван Меегерен в никакъв случай не излежава едната година затвор, която му дават. Той почива от сърдечен удар два месеца след двугодишния си изпитателен период. До края той вярваше, че скоро откакто почине, името му ще бъде забравено и картините му в последна сметка ще бъдат запомнени като същински Вермери.
