Халюциногенните наркотици, известни като психеделични, са широко изследвани в следвоенните

Халюциногенните опиати, известни като психеделични, са необятно изследвани в следвоенните десетилетия. Тъй като обаче тези проучвания значително не отговаряха на актуалните стандарти, ползата към тази тематика понижа в изискванията на почналата от управляващите " война против опиатите ". В последно време възприемането на психеделичните опиати беше преоценено и сега се организират проучвания за тяхната здравна приложимост.

В университета в Лунд, Швеция, проучвателен екип изследва по какъв начин ЛСД въздейства на мозъка на плъхове - в опит да направи заключения, които биха разрешили да се лекува или облекчи депресията и зависимостта при хората, оповестява БГНЕС.

Гризачите са били оперирани и в мозъците им са били сложени тънки като косъм електроди. Това разрешило на откривателите да измерят какво се случва, когато им се дава ЛСД.

" Малко е необичайно, тъй като тези субстанции са измежду най-мощните, които познаваме, само че плъховете не наподобява да са толкоз наранени. Във всеки случай не се вижда някакво ясно държание, което да се трансформира, само че какво се случва в съзнанието им, въобще не знаем ", споделя неврофизиологът от университета в Лунд Пяр Халхе пред националната телевизия SVT.

Предишни проучвания демонстрират, че разнообразни психеделични опиати като ЛСД и псилоцибин могат да имат позитивен резултат при лекуването на меланхолия, обсесивно-компулсивно разстройство и разнообразни зависимости. Целта на изследването е да обезпечи по-солидна научна поддръжка за лечебната приложимост на психеделичните опиати.

" Теорията, която стои зад това, е че психеделичните субстанции възвръщат връзките сред нервните кафези и усилват способността на мозъка да се самовъзстановява ", споделя Халхе в по-ранно изявление.

Досега откривателите в Лунд са открили, че плъховете получават " по-тихи " мозъчни кафези, до момента в който електрическите импулси в мозъка се усилват.

Според Пяр Халхе плъховете заспиват по време на интервенцията с електродите и не усещат никаква болежка от тях, защото в мозъка им липсват рецептори за болежка. Според етичните правила плъховете не би трябвало да бъдат оставяни сами за повече от 24 часа по време на опита, защото те са обществени животни.

Диетиламидът на лизергиновата киселина (ЛСД) е създаден за първи път от швейцарския химик Алберт Хофман през 1938 година, който очаквал веществото да работи като аналептик (лекарство, което подтиква дишането и кръвообращението, с цел да се ползва при положение на отравяне). То е необятно изследвано от 50-те до 70-те години на ХХ век за оценка на поведенчески и личностни промени, както и за реализиране на ремисия на психиатричните признаци при разнообразни разстройства, като част от рационалното създаване на психеделични опиати, за което се застъпват химици като Александър Шулгин. Тези проучвания обаче не са извършени в сходство със актуалните стандарти, а общият теоретичен интерес към тази област понижава в изискванията на инициираната от Съединени американски щати война против опиатите. Възраждането на интереса към проучванията на ЛСД и неговия лечебен капацитет за психиатрията продължава към този момент няколко десетилетия.

Към сегашния миг във Англия, Швейцария и Съединени американски щати се организират проучвания на здравната приложимост на психеделичните наркотици