Планина от панели - това ли е зелената енергия?
Хълмове, погълнати от слънчеви панели, разкриват тревожна истина - в опита си да „ спасяваме природата “, ние я бетонираме
„ С този неповторим план даваме нов живот на хълма и трансформираме природата в генератор на стабилно бъдеще. “ Това е част от PR-статия за нова слънчева плантация.
Звучи прелестно, нали? Само че, до момента в който четем това, пред очите ни е фотография на планина, смазана под тонове стъкло и метал – слънчеви панели, подредени по скатовете като надгробни плочи на екологията.
Това ли е „ зелената промяна “? Вместо гора, виждаме гравюра от алуминий. Вместо живот – промишленост. Вместо природа – политика.
Истината е неуместна, само че би трябвало да се изрече - „ зелената “ сила постоянно е враждебна към самата природа . Стотици декари хабитати се унищожават, с цел да се „ конфигурират “ слънчеви панели, които се създават с редки метали, добивани с тежки екологични вреди. Те не се рециклират пълноценно, имат ефикасен живот от 20–30 години, след което стават отровен боклук.
И всичко това в името на „ спасяването на планетата “. Прогрес или нова форма на двуличие?
Нека бъдем ясни - възобновимите източници са нужни. Но не и когато унищожаваме екосистеми, с цел да строим слънчеви полета, наподобяващи повече на военно-стратегически обекти, в сравнение с „ еко-бъдеще “.
Най-плашещото не е индустриалният размер. А опитът това да бъде продадено като „ екологична победа “, с PR-кампании, напудрени думи и тържествени откривания, като че ли бетонът ухае на бор. И докога ще назоваваме това „ зелено “?
Такива фотоси задават въпроси, на които политиците-зеленисти би трябвало да отговорят. А обществото – да прогледне.
Защото може да се окаже, че в опит да спасим климата, сме изгубили самата природа.
И в случай че тази фотография е знак на бъдещето, може би е време да се запитаме: накъде в действителност вървим?
„ С този неповторим план даваме нов живот на хълма и трансформираме природата в генератор на стабилно бъдеще. “ Това е част от PR-статия за нова слънчева плантация.
Звучи прелестно, нали? Само че, до момента в който четем това, пред очите ни е фотография на планина, смазана под тонове стъкло и метал – слънчеви панели, подредени по скатовете като надгробни плочи на екологията.
Това ли е „ зелената промяна “? Вместо гора, виждаме гравюра от алуминий. Вместо живот – промишленост. Вместо природа – политика.
Истината е неуместна, само че би трябвало да се изрече - „ зелената “ сила постоянно е враждебна към самата природа . Стотици декари хабитати се унищожават, с цел да се „ конфигурират “ слънчеви панели, които се създават с редки метали, добивани с тежки екологични вреди. Те не се рециклират пълноценно, имат ефикасен живот от 20–30 години, след което стават отровен боклук.
И всичко това в името на „ спасяването на планетата “. Прогрес или нова форма на двуличие?
Нека бъдем ясни - възобновимите източници са нужни. Но не и когато унищожаваме екосистеми, с цел да строим слънчеви полета, наподобяващи повече на военно-стратегически обекти, в сравнение с „ еко-бъдеще “.
Най-плашещото не е индустриалният размер. А опитът това да бъде продадено като „ екологична победа “, с PR-кампании, напудрени думи и тържествени откривания, като че ли бетонът ухае на бор. И докога ще назоваваме това „ зелено “?
Такива фотоси задават въпроси, на които политиците-зеленисти би трябвало да отговорят. А обществото – да прогледне.
Защото може да се окаже, че в опит да спасим климата, сме изгубили самата природа.
И в случай че тази фотография е знак на бъдещето, може би е време да се запитаме: накъде в действителност вървим?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ