Хълмът Бунарджика в Пловдив – символ на историята и природата

Хълмът Бунарджика в Пловдив – знак на историята и природата на града – постепенно и трудно умира. Снимките на дупки в основата на каменни зидове и разтърсени стълби демонстрират действителността: рушащи се структури, повредена растителност, изровена почвена завивка за противозаконни велотрасета, компрометирана паважна настилка и коли, изкачващи се до самия връх.

Докато избрани групи се напрягат за алегорични планове – като поддръжката на паметника Альоша или PR начинания за фонтани и фантазии за въжен превоз – за действителната поддръжка на хълма няма запаси. Постоянно се чува: " няма пари “, " не стигнаха “, " не е приоритет тъкмо в този момент “. За това алармираха от гражданската страница в социланите мрежи " Хълм Бунарджик ".

Общественикът Любомир Петров споделя в обществените мрежи:

" Бунарджика умира постепенно и трудно. Горе е цялостно със засъхнали дървета. Без поливна система при пловдивския климат всичко е обречено. Пролетта засадиха шест фиданки, три към този момент са изсъхнали. Преди няколко години разкопаха стълби и пътеки, заровиха една тръба, която в този момент е цялостна с треволяци и пясък. Пари се откраднаха, стъпалата не бяха възобновени, а вода няма. “

Според Петров е изключително обезпокоително, че хълмът има вододайна зона, само че поливането горе липсва. Долната част на Бунарджика също страда – поливна система за над 200 000 лева не е работила нито ден.

" Като дете живеех в полите на Небет тепе и играехме там. Имаше непоколебим сакат надзирател, който като се изключи че следеше да не вършим бели, всеки ден поливаше тепето с огромна макара и маркуч. Днес – пустота и давност, “ споделя Петров.

Бунарджика не заслужава да бъде оставен на съсипия. Поддръжката на хълма би трябвало да се трансформира от алегоричен жест в действителен приоритет за Пловдив – поради историята, природата и поколенията, които към момента желаят да се радват на това неповторимо място.