Халфът на ЦСКА Станислав Шопов даде обширно интервю за БЛИЦ

Халфът на ЦСКА Станислав Шопов даде обстойно изявление за БЛИЦ преди старта на евроквалификациите за младежкия ни народен тим.

21-годишният пловдивчанин този път не е с мъжкия отбор, а е част от младежката селекция за дуелите с Естония (в четвъртък в Талин) и с Израел (на 12 септември на стадион " Александър Шаламанов " в София). Шопов приказва за националния тим, ЦСКА, Христо Стоичков и по други тематики.

- Какви са упованията в лагера на младежкия ни народен тим преди старта на евроквалификациите - гостуването на Естония и семейството на Израел?

- Добре съм, всичко е наред, упованията са да играем за победа и да вземем оптимално точки от двата мача.

- Изненада ли се, че този път си при младежите, а не в първия отбор при Младен Кръстаич, където си викан по традиция?

- Не съм сюрпризиран. За мен е чест и достолепие да играя за България, тъй че, където съм извикан, там ще играя.

- Предстоящите първи два мача ли ще решат нещата по пътя към европейското състезание и доста ли е значимо да ги вземем?

- Със сигурност е значимо да тръгнем добре. Но не мисля, че тези два мача ще са решаващи. Да, Германия е в нашата група, само че и Полша и Косово са доста положителни тимове. Надявам се да реализираме положителни резултати.

- Кога България още веднъж ще бъде на огромен конгрес? Може ли да дадеш някакво заричане на почитателите на футбола у нас?

- Не желая да давам обещания, единственото, което мога да кажа е, че не се тормозим от Германия и другите тимове. Вярваме в нашите качества и се надяваме най-сетне да донесем наслада на почитателите и България да играе на огромен конгрес.

- Как те одобриха в младежкия отбор?

- С някои момчета в този момент се срещнах, одобриха ме доста добре. Много ми е прелестно да съм измежду тях. Говорим си за всичко, освен за българския футбол.

- Вече си на 21 години, което е лимитът при младежите. Чувстваш ли се най-опитен в състава на селекционера Александър Димитров?

- Със сигурност се усещам умел и като водач в този тим, тъй като бях и с предния набор, и с по-предния.

- Загатваш, че ще си капитан...

- Не знам кой ще е капитан, треньорът ще вземе решението. Най-важното е да вървим напред и да побеждаваме.

- С кои от момчетата си непосредствен, с кого си в стая на лагера?

- В стая съм с Асен Митков - футболист на Левски. Много непосредствен съм с Християн Петров, който ми е съотборник в ЦСКА. С Никола Илиев също, познаваме се от доста време - от Ботев Пловдив.

- Интересно е, че делиш стая с състезател на огромния съперник на ЦСКА - Левски. С Митков от много време ли се познавате?

- Да, той също беше в школата на Ботев Пловдив. В националния тим безусловно всичко се не помни - ЦСКА или Левски. Със сигурност има закачки сред нас, само че тук сме, с цел да играем за България.

- Преди безконечните дербита има ли закачки сред вас?

- Не си пишем, само че когато сме на терена преди мача демонстрираме почитание един към различен, което е доста значимо - като българи да даваме образец и да се поддържаме. Да, преди мач има закачки и закани кой ще победи.

- Хващате ли се на бас?

- Последният мач против Левски предишния сезон с някои от играчите им си говорихме преди дуела и им споделих, че през днешния ден на 100% ще победим и по този начин стана - 2:0 за нас.

- Двама-трима българи играхте за ЦСКА. Темата за многото чужденци в родния футбол е необятно дискутирана. Отстъпвате ли им вие - българите, и има ли класни чужденци у нас?

- Със сигурност има класни чужденци в България, само че не мисля, че им отстъпваме. Да, това е дълга и необятна тематика. Ние като българи би трябвало да се борим и поддържаме взаимно. И да се опитаме колкото се може повече да играем.

- В ЦСКА има ли разделяне на българи и чужденци?

- Не, колективът е на извънредно равнище. Никога не сме се делили на българи и чужденци. Има битка, конкуренция, това още повече ни построява като спортисти. И поради това нашият колектив е на такова равнище.

- Смяташ ли, че получаваш задоволително късмет в ЦСКА и доста ли е мъчно да пробиеш в титулярния състав?

- Да, мъчно е да пробиеш в ЦСКА. Това е най-големият тим в България за мен. За шанса - имам вяра, че мога да получавам повече късмет, работя всеки ден за това, и се надявам да се случи и да го сграбчи.

- Пропуснатата дузпа от съотборника ти Иван Турицов и изпуснатата купа ли ви прекърши и повлия за неубедителния старт на новия сезон?

- Психически ни се отрази това, че не спечелихме купата. Не мисля, че виновността би трябвало да се трансферира напълно върху един футболист. Не мисля, че пропуснатата дузпа е дузпата, поради която загубихме купата. Това е футболът, случват се чудеса в него. Чудо е, че не взехме по този начин дълго предстоящата купа, само че ние сме тим и бих споделил, че всички сме отговорни поради това, че не я спечелихме. Сега всички би трябвало да се надигнем и да продължим към това, което ни принадлежи. Много сложен миг беше, Иван Турицов не сме спирали да го поддържаме и да му имаме доверие. За мен той е един извънредно добър футболист, който в такива моменти заслужава единствено и само поддръжка.

- На теб случвало ли ти се е да пропускаш дузпа?

- Да, като младеж. Сега една дузпа ми изплува в главата - с Ботев играхме против Локомотив Пловдив. Резултатът беше 1:1, пропуснах, след което те вкараха гол и победиха. Това е част от един дълъг път и тези компликации би трябвало да се минават с високо вдигната глава.

- Коментарът ти за държанието на част от публиката на ЦСКА, която след отрицателни резултати се настройва против тима?

- За мен това е най-голямата аудитория в цяла България. Ние сме домакини на всички места, където и да играем. Ние като футболисти на ЦСКА доста добре знаем, че би трябвало да печелим всеки мач. Знаем, че нашата аудитория изисква от нас.

- Очакванията ти за борбата за купата този сезон?

- Още не може да се каже, тъй като сме на доста ранен стадий от шампионата. Със сигурност ще се борим за нея, както всяка година, и се надявам този път да я спечелим.

- Поласкан ли си от интереса, който ЦСКА прояви към теб? Беше в Нидерландия, където игра две години във Хееренвеен. Кой от ЦСКА те потърси?

- Със сигурност съм поласкан, тъй като ЦСКА е огромно име, освен в българския футбол, а в целия свят. Когато бях в Холандия, хората знаеха за ЦСКА и за Христо Стоичков. Случи се доста бързо, имаше интерес и от други тимове. Но когато ЦСКА ми се обадиха, всички други останаха настрани и само се концентрирах да дойда тук. Не е имало тежки договаряния, доста бързо всичко се случи. В началото ми беше мъчно и обикновено, откакто не бях играл дълго време. Завърнах се в България, с цел да стартира да играя. Всяко начало си има своите компликации, само че ЦСКА ми оказа помощ доста в тази обстановка и аз постоянно ще им бъда признателен.

- Наскоро се разделихте със Саша Илич, който беше сменен от Нестор Ел Маестро. Какво научи от Илич?

- Много неща научих от него - освен във футбола, а и отвън него. Има смяна в тима и ще стартира да се вижда във всеки минал кръг.

- Какво се случи в Холандия, където прекомерно млад мина от Ботев в Хееренвеен?

- Може би избързах малко. Заминах на 18 години. Вече се бях утвърдил като титуляр в Ботев, играех всеки мач тук. Може би съм избързал, може и да не е по този начин, времето ще покаже. Там не получих задоволително късмет за игра. Смятам, че този интервал в Холандия персонално на мен ми оказа помощ, както и като футболист, и чисто и като човек, тъй като на 18 година излязох в чужбина, бях самичък, научих се на доста неща от живота, които ще ми оказват помощ в бъдеще. Не скърбя, че съм подхванал тази крачка.

- С каква настройка ще излезеш на стадион " Христо Ботев " с екипа на ЦСКА?

- Радвам се, че в България има подобен прекрасен стадион. Нагласата ще ми бъде единствено и само победа за ЦСКА. Абстрахирам се от безусловно всичко, експерт съм. Излизам да покажа на какво съм кадърен. Ако вкарам гол на някогашния ми тим, няма да се развеселявам, ще покажа почитание. Израснах в Ботев, бях на 7 години, когато започнах в клуба, до 18-годишен. Ще покажа почитание към клуба и последователите, които последния път, когато играхме против тях в базата в Коматево ме изпратиха с овации, без значение, че играя в различен тим. Това за мен е едно от най-важните неща - уважението.

- Родом си от Пловдив, би ли разказал повече за фамилията си и по какъв начин се възпламени по футбола?

- Доколкото зная от родителите ми - от доста дребен съм търсил топката - още от 2-3-годишен. Никой от фамилията ми не е играл футбол. Още от доста дребен съм с топката. Не съм практикувал други спортове. Само футбол ми е в главата.

- Кои са идолите ти?

- Като дребен гледах Кристиано Роналдо, Лео Меси, Иниеста. Много съм гледал и Христо Стоичков, Бербатов, Стилиян Петров, търсил съм клипчета за тях, тъй като ми е било забавно те по какъв начин са съумели и по какъв метод са сбъднали фантазията си.

- Виждаме какво се случва в последно време - Роналдо и много други звезди отидоха да играят в Саудитска Арабия за доста пари, Меси пък в Съединени американски щати, ти замислял ли си се къде се виждаш след десетина години, какъв брой милиона ще си натрупал във футбола...

- За пари на тази възраст не мисля. Важно е сега по какъв начин се развиват нещата при мен. Най-важно е да играя и да изпитвам наслаждение от футбола.

- Сещаш ли се каква беше първата ти награда от футбола?

- Да, беше в Ботев - 1300 лв. награда.

- За какво я похарчи, по нощния живот ли?

- Не, нямам спомен. Не си падам по нощния живот, а и тогава бях на 16 години.

- Имаш ли за цел още веднъж да играеш в Холандия или в някое друго мощно състезание? На кои тимове симпатизираш в чужбина?

- Симпатизирам на Барселона. На първо място задачата ми е да заиграя и да се утвърдя в ЦСКА и по-късно ще забележим какво ще се случи.

- Срещал ли си се с Христо Стоичков?

- Да, виждали сме се. Най-великият футболист в нашата история. Последно го видях преди един мач, беше пристигнал на Панчарево да ни надъха. Разменихме няколко думи, ще ги запазя за себе си. Мога да кажа, че когато видях този човек против мен - работи зареждащо и в мен някак си на напред във времето излезе почитание и удивление към него, тъй като всичко знаем какво е постигнал и какво е направил за нас като нация.

- Той обаче се отдръпна от треньорството, желае ли ти се да ти бъде треньор?

- Със сигурност. Такъв човек, темперамент, персона, всеки ще желае да се допре по-близо до него. Защото като треньор всеки ден ще можеш да разговаряш с него. Но той по този начин си е решил, поисквам му триумф във всичко, с което се захване.

- Ако изиска да те интервюира, незабавно ли ще се отзовеш?

- На момента. Няма значение в какъв брой часа и по кое време, ще направя всичко допустимо да дам изявление. Даже за мен ще бъде чест.