Илиян Стефанов разказа за най-трудните си моменти
Халфът на Левски - Илиян Стефанов, описа откровено и искрено за сложните моменти, през които мина през последните няколко месеца, в които лекуваше тежка травма.
" Беше един, един дъждовен мач, един заоблачен на трети март в Пазарджик. Влязох да играя и след 10-12 минути се контузих и ми се случи най-големият боязън, който съм имал въобще, като може би от дете състезател досега. Първо се пробвах да намеря сили в себе си, да опитам да продължа мача, само че болката беше толкоз голяма, че непосредствено влязох в съблекалнята, седнах на пейката и започнах да рева. Знаейки че ще боли, само че и незнайно, тъй като нямаш разбиране дали е това, което си мислиш, и ли е нещо друго, по-малко и е доста гадно ", стартира Стефанов изповедта за травмата си.
" Излизайки от резонанса, застанахме един против различен и една пауза от две секунди, след която той ми сподели: " Нани, имаш скъсана кръстна връзка ". Буквално въплъщава, все едно някой бе взел един кинжал и просто ей по този начин ме набучи от вътрешната страна и не знаех по какъв начин да отвръщам. Бях учуден. Измина по този начин първичната болежка от осъзнаването ѝ. Казахи си, че това е цената, която заплащам да съм професионален състезател. Имах два дни до интервенцията, която беше в събота. Просто стоешком по този начин и си споделих, все едно остарелия себе си го оставям обратно. Легна ли в болничното заведение, легна ли при хирурга, все едно заравям остарелия себе си. Стоях един месец с конци и обездвижването ми беше също толкоз време. Когато се прибрах у дома, не можех да върша нищо, само лежах. Да отида до двора, да видя малко слънце, да вдишам малко въздух, все едно имаше едно въже или някой, който ме дърпаше да седна или да легна. Толкова неприятно ми ставаше, че нищо не мога да направя ", призна футболистът на Левски.
Ще има ли Левски нов стадион? Подписаха контракта за прекачване на собствеността на " Герена "
Ето детайлности
Той искрено приказва, че е минал през доста сложни психически моменти, до момента в който се е възстановявал от контузията: " Помня по какъв начин, стойки обезсърчителен на дивана и просто бях някъде всред полюсите и се чудех какво следва. Ще се възстановя ли, няма ли да се възстановя. Беше едно тъмно време и в един миг просто ей по този начин толкоз доста хора започнаха да ми пишат, да ме поддържат, да ме окуражат. Затова че, ще се оправя, че ме чакат, стана прелестно. Реших тогава да погледна нагоре, започнах да се усещам доста по-добре, ходех с голямо предпочитание на рехабилитация ".
Стефанов описа и по какъв начин е минал през трансформация: " Помня, че беше доста мъчително и доста мъчно, само че си споделих, че би трябвало да изям тази лъжица с мъка. И от този момент нататък се усещах като различен човек. Обожавам да чета, да изучавам. Уча финанси, което е доста по-различно от това, което прави един състезател. Дори ставайки по този начин, осъзнавайки травмата, си споделих: " Имам шест месеца, ще се заровя в книги, в учене, ще се занимавам с неща, за които до момента не съм имал толкоз време да обръщам внимание ". Просто да се гмурна. След като ми махнаха конците, започнах да плавам, да се въртя във водата, да подражавам неща, все едно съм на терен, което толкоз залъгва мозъка, че вътре си казваш: " Аз съм добре, на мен нищо ми няма ".
" Лятото, когато започнахме подготовка, бях доста вдъхновен. Излизайки и бидейки до тях, все едно планина се стовари от мен. Имах потребност да го вкуся вътре в себе си. Имаше доста почитатели на тренировката. В мига, в който минах пред трибуната, те започнаха да ме поддържат, да ме приветстват. Стана ми доста благо, стана ми доста хубаво от вътрешната страна. Почувствах се жив. Влизайки и просто, усещайки топката, водейки я, ме извърши с сила и ме накара да се усещам доста горделив, че съм кадърен. Способен да упражнявам и да играя футбол. Не се не помни елементарно, за мен и не би трябвало да се не помни, тъй като е обръщение, че един спортист, една такава " целувка от гибелта " и би трябвало да знае, че въпреки всичко си е краткотрайно състезател. И е хубаво това да го осъзнава и да го помни, а не да бяга от него ", описа футболистът.
" Нямам самообладание, потънал съм във визуализации по какъв начин слизам от автобуса, има доста хора на стадиона авансово на мача, влизаш в съблекалнята, виждаш си тениската, пипаш я, подушваш я, виждаш по какъв начин всеки е в едно такова спортно въодушевление със слушалки, отделил си се, концентрирал си се и си представям по какъв начин излизам в тунела, виждам Сектор А. Имам някакво чувство, че е като сцена от " Гладиатор ", безусловно. Колизеум, по какъв начин влизаш и се чуват крясъци. Сещайки се сега, настръхвам. Как подушвам всяко нещо. Как топката минава по тревата, водата, която се изпръсква, откакто удариш топката или тичаш ", приключи Стефанов.
" Беше един, един дъждовен мач, един заоблачен на трети март в Пазарджик. Влязох да играя и след 10-12 минути се контузих и ми се случи най-големият боязън, който съм имал въобще, като може би от дете състезател досега. Първо се пробвах да намеря сили в себе си, да опитам да продължа мача, само че болката беше толкоз голяма, че непосредствено влязох в съблекалнята, седнах на пейката и започнах да рева. Знаейки че ще боли, само че и незнайно, тъй като нямаш разбиране дали е това, което си мислиш, и ли е нещо друго, по-малко и е доста гадно ", стартира Стефанов изповедта за травмата си.
" Излизайки от резонанса, застанахме един против различен и една пауза от две секунди, след която той ми сподели: " Нани, имаш скъсана кръстна връзка ". Буквално въплъщава, все едно някой бе взел един кинжал и просто ей по този начин ме набучи от вътрешната страна и не знаех по какъв начин да отвръщам. Бях учуден. Измина по този начин първичната болежка от осъзнаването ѝ. Казахи си, че това е цената, която заплащам да съм професионален състезател. Имах два дни до интервенцията, която беше в събота. Просто стоешком по този начин и си споделих, все едно остарелия себе си го оставям обратно. Легна ли в болничното заведение, легна ли при хирурга, все едно заравям остарелия себе си. Стоях един месец с конци и обездвижването ми беше също толкоз време. Когато се прибрах у дома, не можех да върша нищо, само лежах. Да отида до двора, да видя малко слънце, да вдишам малко въздух, все едно имаше едно въже или някой, който ме дърпаше да седна или да легна. Толкова неприятно ми ставаше, че нищо не мога да направя ", призна футболистът на Левски.
Ще има ли Левски нов стадион? Подписаха контракта за прекачване на собствеността на " Герена "
Ето детайлности
Той искрено приказва, че е минал през доста сложни психически моменти, до момента в който се е възстановявал от контузията: " Помня по какъв начин, стойки обезсърчителен на дивана и просто бях някъде всред полюсите и се чудех какво следва. Ще се възстановя ли, няма ли да се възстановя. Беше едно тъмно време и в един миг просто ей по този начин толкоз доста хора започнаха да ми пишат, да ме поддържат, да ме окуражат. Затова че, ще се оправя, че ме чакат, стана прелестно. Реших тогава да погледна нагоре, започнах да се усещам доста по-добре, ходех с голямо предпочитание на рехабилитация ".
Стефанов описа и по какъв начин е минал през трансформация: " Помня, че беше доста мъчително и доста мъчно, само че си споделих, че би трябвало да изям тази лъжица с мъка. И от този момент нататък се усещах като различен човек. Обожавам да чета, да изучавам. Уча финанси, което е доста по-различно от това, което прави един състезател. Дори ставайки по този начин, осъзнавайки травмата, си споделих: " Имам шест месеца, ще се заровя в книги, в учене, ще се занимавам с неща, за които до момента не съм имал толкоз време да обръщам внимание ". Просто да се гмурна. След като ми махнаха конците, започнах да плавам, да се въртя във водата, да подражавам неща, все едно съм на терен, което толкоз залъгва мозъка, че вътре си казваш: " Аз съм добре, на мен нищо ми няма ".
" Лятото, когато започнахме подготовка, бях доста вдъхновен. Излизайки и бидейки до тях, все едно планина се стовари от мен. Имах потребност да го вкуся вътре в себе си. Имаше доста почитатели на тренировката. В мига, в който минах пред трибуната, те започнаха да ме поддържат, да ме приветстват. Стана ми доста благо, стана ми доста хубаво от вътрешната страна. Почувствах се жив. Влизайки и просто, усещайки топката, водейки я, ме извърши с сила и ме накара да се усещам доста горделив, че съм кадърен. Способен да упражнявам и да играя футбол. Не се не помни елементарно, за мен и не би трябвало да се не помни, тъй като е обръщение, че един спортист, една такава " целувка от гибелта " и би трябвало да знае, че въпреки всичко си е краткотрайно състезател. И е хубаво това да го осъзнава и да го помни, а не да бяга от него ", описа футболистът.
" Нямам самообладание, потънал съм във визуализации по какъв начин слизам от автобуса, има доста хора на стадиона авансово на мача, влизаш в съблекалнята, виждаш си тениската, пипаш я, подушваш я, виждаш по какъв начин всеки е в едно такова спортно въодушевление със слушалки, отделил си се, концентрирал си се и си представям по какъв начин излизам в тунела, виждам Сектор А. Имам някакво чувство, че е като сцена от " Гладиатор ", безусловно. Колизеум, по какъв начин влизаш и се чуват крясъци. Сещайки се сега, настръхвам. Как подушвам всяко нещо. Как топката минава по тревата, водата, която се изпръсква, откакто удариш топката или тичаш ", приключи Стефанов.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ