Антонио Вутов: Не мога да предам Левски
Халфът на Левски Антонио Вутов даде изявление пред Блиц. Плеймейкърът разкри усещанията си за най-актуалните футболни тематики и за първи път открехна завесата за околните си хора и детето си Диего Антонио.
- Антонио, с какво възприятие отиваш всеки ден за тренировките на стадион " Георги Аспарухов "?
- Аз съм на " Герена " от дете, може би от 12-годишен. Винаги, когато съм се събуждал за подготовка, се усещам добре като в моя дом.
- Не те ли вбесяват тапите по пътя към стадиона?
- (смее се). Вбесяват ме по някой път, само че не всеки ден има тапи.
- Какво знаеш за Георги Аспарухов?
- Още от дете съм откърмен с историята за Георги Аспарухов. За мен той е един идол, който е дал доста на тима. Всяко дете, което тренира на " Герена " и желае да стане футболист на Левски, би трябвало да знае кой е Георги Аспарухов.
- Дебютира в Левски на 15 години и по този метод усъвършенства върха на именитото крило Георги Соколов. Какво е възприятието да подобриш достижението на един от любимците на " синята " аудитория?
- Чувството е хубаво след толкоз години да подобриш връх. Не познавах персонално Соколето. Имах шанс да ме пуснат толкоз дребен в мачовете и съм благополучен, че съм оставил следа в историята на клуба.
- Успя ли да спиш, преди да излезеш за първия си мач?
- Тогава бях на 15 години. И тогава, преди всеки мач, в който бях в групата, не успявах да заспя до доста късно. Но с времето към този момент привикнах.
- Какви са спомените ти от дебюта?
- Мисля, че първият ми мач беше на стадиона в " Овча купел ". Играхме с " Локомотив " София и губихме в резултата с 0:1, което по никакъв начин не беше прелестно. Тогава в клуба имаше напрежение, сменяха се треньори и времената не бяха хубави. Влязох на терена, по-късно изравнихме. До края на живота си ще помня всеки един подробност от първия ми мач.
- Последва прехвърлянето в Удинезе, където нещата не се получиха. От дистанцията на времето какво е твоето пояснение, че не съумя да се наложиш в Удинезе, а по-късно отиде в Лече и Козенца?
- Може би прекомерно рано излязох в чужбина. Не бях подготвен за този футбол и да играя на толкоз високо равнище. Сблъсках се с друг нрав на хората и това ми попречи. Тогава бях на 17 години и самичък в непозната страна - не знаех език и по какъв начин да се държа. Стана по този начин, че все едно се сблъсках с една огромна стена.
- Какво би посъветвал младите футболисти, за които отиването в чужбина е като фикс концепция?
- Напротив. Важното е първо да се изградиш като футболист, да се докажеш като млад гений и да изиграеш избран брой мачове в България. След това би трябвало да си уверен, че си едно равнище над другите футболисти тук и тогава да направиш крачка напред в развиването си.
- След престоя ти в Италия, като че ли възкръсна в Ботев. Вкара гол на финала против Лудогорец и спечелихте купата на България. Вярваше ли първоначално, когато подписа контракта с Ботев, че ще се върнеш на обичания си стадион?
- Аз още преди да подпиша с Ботев бях на крачка от завръщане в Левски, само че тогава нещата не се получиха за малко. Подписах с Ботев и изкарах едни прелестни 6 месеца, както от спортно естество, по този начин и като мое персонално благополучие. Но още когато отпътувах за Италия, знаех че рано или късно ще се върна на " Герена ".
- Какво би се случило, в случай че вместо от " Герена " бе пристигнала оферта от ЦСКА?
- Сигурно щях да я откажа, даже съм уверен. Не мога предам " Левски "! Както Ви споделих, от 12-годишен съм на " Герена " и това щеше да е едно изменничество освен към клуба, само че и към моите хора, които са ми давали препоръки. Щеше да е изменничество персонално и към моята баба, която е левскарка от 50 години и нямаше да ми разреши подобен трансфер. (смее се)
- Но да предположим, че от " Армията " бяха поставили на масата 3 млн. евро. И тогава ли щеше да откажеш?
- Сигурен съм, че на " Армията " няма кой да предложи 3 млн. евро и няма да може да се стигне до този трансфер.
- Ти стана татко на 20 години, а доста българи се опасяват да станат родители толкоз рано. Какво е възприятието, когато в този момент с теб се буди едно малко създание?
- Чувството е прелестно, животът към този момент става доста по-различен. Ставаш виновен и за още едно създание. Досега се грижих единствено за мен и ненапълно за моята жена, в този момент към този момент имаме дете, което прекатурна живота ни на 360 градуса.
- Как избра името Диего Антонио?
- Казват, че съм го кръстил на Диего Армандо Марадона, само че на мен това име просто ми харесва. Реших името да е малко по-различно, както моето Антонио, което също не е типично българско. Диего ми харесва.
- За какво мечтаеш, когато излезеш от стадиона и се прибереш у дома?
- Да се прибера и да видя сина ми ухилен. Да се радваме и да си играем. Мечтите ми са да отгледам Диего Антонио и той да стане заслужен човек.
- Какво би споделил на младите фамилии, които отсрочват основаването на деца по стопански аргументи?
- Бих ги посъветвал да не се тормозят. Дали ще си на 20 или на 30, има разлика във връзка с това дали имаш твърда работа, само че те не би трябвало да се тормозят, тъй като най-хубавото нещо в живота е да създадеш нов живот и да се грижиш за него. Мога да им кажа да не се тормозят, тъй като рано или късно всеки естествен човек желае да сътвори потомство, с цел да продължи семейството.
- Какво си намерения, когато бе оповестено, че президентът на ПСЖ заплати 222 млн. евро за привличането на Неймар?
- Мисля че към този момент футболът тотално е полудял с тези трансферни суми. Но очевидно задачата оправдава средствата.
- Мечтаеш ли да преминеш от Левски в мощен европейски тим?
- Разбира се. Още съм на 21 години и имам моите проекти и фантазии. Надявам се първо да постегна триумфи с " Левски " и със съотборниците ми да спечелим трофей, тъй като от много години почитателите ни имат апетит за триумфи и са тъжни. Надявам се, че този сезон, когато имаме добър тим, да реализираме нещо удивително за годините, в които не спечелихме трофеи.
- Предпазлив си и не споменаваш шампионска купа. Ще успее ли Левски да навакса изоставането от 7 точки след ЦСКА и 8 от Лудогорец?
- Ще се борим. Първенството е дълго и след приключването му първите 6 тима ще играят едни против други. Надявам се, когато достигнем до стадия на елиминациите, да сме наваксали изоставането в точките и те да не са 7 и да стопим разликата. Има много време.
- Интересуваш ли се от политиката и обвързваните с нея събития?
- Бих споделил, че виждам да съм надалеч от тези събития. Политиката не ме интересува.
- Какво са за теб приятелите?
- За мен приятелите са доста скъпоценно нещо, което е много мъчно да задържиш до себе си.
- Ти по какъв начин успяваш да ги задържиш толкоз години?
- Аз имам малко другари и доста близки хора. Имам другари, с които сме израснали от деца и дружно сме учили.
- Случвало се е да обърнеш тил на другар?
- Аз съм човек, на който бързо му минават разочарованията, откакто са го предали. Имал съм такива случаи, за каквито говорите, само че може би съм преглъщал измените.
- Националният тим се приготвя за последните си квалификационни мачове с Франция и Люксембург. Смяташ ли, че ще намериш място в тима за идващите мачове по пътя към европейското състезание?
- Надявам се да попадна в проектите на селекционера, в случай че покажа равнище и се показва добре. Затова съм минал през всички гарнитури - от най-малките до младежките, с цел да мога един ден да облека формалната фланелка на " А " националния тим.
- Кой е твоят идол в България?
- Възхищавал съм се постоянно на Христо Йовов, на неговите финтове и грациозност в отиграванията. Винаги,когато съм бил на " Герена ", съм следил по какъв начин се движи по терена и по какъв начин отиграва топката.
- Ти беше част от тима на Димитър Бербатов в звездния мач на стадион " Васил Левски ". Какво те впечатли от обстановката и общуването с известните играчи, които дойдоха в София?
- С момчетата от България си говорихме най-вече за футболни неща. Бербатов сътвори един необикновен празник за цялата нация, докара величия от футболно естество в страната ни. Тези огромни първенци демонстрираха, че също са хора като нас - излизат на терена и играят.
- По какъв метод ще бъде преодоляна омразата по нашите игрища. Ясно е, че почитателите на ЦСКА и " Левски " няма по какъв начин да станат другари, само че въпреки всичко да не се доближава до изстъпления?
- Да, този злост е противен. В Западна Европа хората от другите тимове стоят на стадиона едни до други и нямат проблем с това. Сигурен съм, че в България мъчно ще се получи сходно нещо сред почитателите, само че най-малко да се почитат и да не се изпада в брутални и вандалски дейности на стадионите. Важно е най-малко почитателите да се почитат.
Ивайло Крачунов, Блиц
- Антонио, с какво възприятие отиваш всеки ден за тренировките на стадион " Георги Аспарухов "?
- Аз съм на " Герена " от дете, може би от 12-годишен. Винаги, когато съм се събуждал за подготовка, се усещам добре като в моя дом.
- Не те ли вбесяват тапите по пътя към стадиона?
- (смее се). Вбесяват ме по някой път, само че не всеки ден има тапи.
- Какво знаеш за Георги Аспарухов?
- Още от дете съм откърмен с историята за Георги Аспарухов. За мен той е един идол, който е дал доста на тима. Всяко дете, което тренира на " Герена " и желае да стане футболист на Левски, би трябвало да знае кой е Георги Аспарухов.
- Дебютира в Левски на 15 години и по този метод усъвършенства върха на именитото крило Георги Соколов. Какво е възприятието да подобриш достижението на един от любимците на " синята " аудитория?
- Чувството е хубаво след толкоз години да подобриш връх. Не познавах персонално Соколето. Имах шанс да ме пуснат толкоз дребен в мачовете и съм благополучен, че съм оставил следа в историята на клуба.
- Успя ли да спиш, преди да излезеш за първия си мач?
- Тогава бях на 15 години. И тогава, преди всеки мач, в който бях в групата, не успявах да заспя до доста късно. Но с времето към този момент привикнах.
- Какви са спомените ти от дебюта?
- Мисля, че първият ми мач беше на стадиона в " Овча купел ". Играхме с " Локомотив " София и губихме в резултата с 0:1, което по никакъв начин не беше прелестно. Тогава в клуба имаше напрежение, сменяха се треньори и времената не бяха хубави. Влязох на терена, по-късно изравнихме. До края на живота си ще помня всеки един подробност от първия ми мач.
- Последва прехвърлянето в Удинезе, където нещата не се получиха. От дистанцията на времето какво е твоето пояснение, че не съумя да се наложиш в Удинезе, а по-късно отиде в Лече и Козенца?
- Може би прекомерно рано излязох в чужбина. Не бях подготвен за този футбол и да играя на толкоз високо равнище. Сблъсках се с друг нрав на хората и това ми попречи. Тогава бях на 17 години и самичък в непозната страна - не знаех език и по какъв начин да се държа. Стана по този начин, че все едно се сблъсках с една огромна стена.
- Какво би посъветвал младите футболисти, за които отиването в чужбина е като фикс концепция?
- Напротив. Важното е първо да се изградиш като футболист, да се докажеш като млад гений и да изиграеш избран брой мачове в България. След това би трябвало да си уверен, че си едно равнище над другите футболисти тук и тогава да направиш крачка напред в развиването си.
- След престоя ти в Италия, като че ли възкръсна в Ботев. Вкара гол на финала против Лудогорец и спечелихте купата на България. Вярваше ли първоначално, когато подписа контракта с Ботев, че ще се върнеш на обичания си стадион?
- Аз още преди да подпиша с Ботев бях на крачка от завръщане в Левски, само че тогава нещата не се получиха за малко. Подписах с Ботев и изкарах едни прелестни 6 месеца, както от спортно естество, по този начин и като мое персонално благополучие. Но още когато отпътувах за Италия, знаех че рано или късно ще се върна на " Герена ".
- Какво би се случило, в случай че вместо от " Герена " бе пристигнала оферта от ЦСКА?
- Сигурно щях да я откажа, даже съм уверен. Не мога предам " Левски "! Както Ви споделих, от 12-годишен съм на " Герена " и това щеше да е едно изменничество освен към клуба, само че и към моите хора, които са ми давали препоръки. Щеше да е изменничество персонално и към моята баба, която е левскарка от 50 години и нямаше да ми разреши подобен трансфер. (смее се)
- Но да предположим, че от " Армията " бяха поставили на масата 3 млн. евро. И тогава ли щеше да откажеш?
- Сигурен съм, че на " Армията " няма кой да предложи 3 млн. евро и няма да може да се стигне до този трансфер.
- Ти стана татко на 20 години, а доста българи се опасяват да станат родители толкоз рано. Какво е възприятието, когато в този момент с теб се буди едно малко създание?
- Чувството е прелестно, животът към този момент става доста по-различен. Ставаш виновен и за още едно създание. Досега се грижих единствено за мен и ненапълно за моята жена, в този момент към този момент имаме дете, което прекатурна живота ни на 360 градуса.
- Как избра името Диего Антонио?
- Казват, че съм го кръстил на Диего Армандо Марадона, само че на мен това име просто ми харесва. Реших името да е малко по-различно, както моето Антонио, което също не е типично българско. Диего ми харесва.
- За какво мечтаеш, когато излезеш от стадиона и се прибереш у дома?
- Да се прибера и да видя сина ми ухилен. Да се радваме и да си играем. Мечтите ми са да отгледам Диего Антонио и той да стане заслужен човек.
- Какво би споделил на младите фамилии, които отсрочват основаването на деца по стопански аргументи?
- Бих ги посъветвал да не се тормозят. Дали ще си на 20 или на 30, има разлика във връзка с това дали имаш твърда работа, само че те не би трябвало да се тормозят, тъй като най-хубавото нещо в живота е да създадеш нов живот и да се грижиш за него. Мога да им кажа да не се тормозят, тъй като рано или късно всеки естествен човек желае да сътвори потомство, с цел да продължи семейството.
- Какво си намерения, когато бе оповестено, че президентът на ПСЖ заплати 222 млн. евро за привличането на Неймар?
- Мисля че към този момент футболът тотално е полудял с тези трансферни суми. Но очевидно задачата оправдава средствата.
- Мечтаеш ли да преминеш от Левски в мощен европейски тим?
- Разбира се. Още съм на 21 години и имам моите проекти и фантазии. Надявам се първо да постегна триумфи с " Левски " и със съотборниците ми да спечелим трофей, тъй като от много години почитателите ни имат апетит за триумфи и са тъжни. Надявам се, че този сезон, когато имаме добър тим, да реализираме нещо удивително за годините, в които не спечелихме трофеи.
- Предпазлив си и не споменаваш шампионска купа. Ще успее ли Левски да навакса изоставането от 7 точки след ЦСКА и 8 от Лудогорец?
- Ще се борим. Първенството е дълго и след приключването му първите 6 тима ще играят едни против други. Надявам се, когато достигнем до стадия на елиминациите, да сме наваксали изоставането в точките и те да не са 7 и да стопим разликата. Има много време.
- Интересуваш ли се от политиката и обвързваните с нея събития?
- Бих споделил, че виждам да съм надалеч от тези събития. Политиката не ме интересува.
- Какво са за теб приятелите?
- За мен приятелите са доста скъпоценно нещо, което е много мъчно да задържиш до себе си.
- Ти по какъв начин успяваш да ги задържиш толкоз години?
- Аз имам малко другари и доста близки хора. Имам другари, с които сме израснали от деца и дружно сме учили.
- Случвало се е да обърнеш тил на другар?
- Аз съм човек, на който бързо му минават разочарованията, откакто са го предали. Имал съм такива случаи, за каквито говорите, само че може би съм преглъщал измените.
- Националният тим се приготвя за последните си квалификационни мачове с Франция и Люксембург. Смяташ ли, че ще намериш място в тима за идващите мачове по пътя към европейското състезание?
- Надявам се да попадна в проектите на селекционера, в случай че покажа равнище и се показва добре. Затова съм минал през всички гарнитури - от най-малките до младежките, с цел да мога един ден да облека формалната фланелка на " А " националния тим.
- Кой е твоят идол в България?
- Възхищавал съм се постоянно на Христо Йовов, на неговите финтове и грациозност в отиграванията. Винаги,когато съм бил на " Герена ", съм следил по какъв начин се движи по терена и по какъв начин отиграва топката.
- Ти беше част от тима на Димитър Бербатов в звездния мач на стадион " Васил Левски ". Какво те впечатли от обстановката и общуването с известните играчи, които дойдоха в София?
- С момчетата от България си говорихме най-вече за футболни неща. Бербатов сътвори един необикновен празник за цялата нация, докара величия от футболно естество в страната ни. Тези огромни първенци демонстрираха, че също са хора като нас - излизат на терена и играят.
- По какъв метод ще бъде преодоляна омразата по нашите игрища. Ясно е, че почитателите на ЦСКА и " Левски " няма по какъв начин да станат другари, само че въпреки всичко да не се доближава до изстъпления?
- Да, този злост е противен. В Западна Европа хората от другите тимове стоят на стадиона едни до други и нямат проблем с това. Сигурен съм, че в България мъчно ще се получи сходно нещо сред почитателите, само че най-малко да се почитат и да не се изпада в брутални и вандалски дейности на стадионите. Важно е най-малко почитателите да се почитат.
Ивайло Крачунов, Блиц
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ