Тази 2-буквена думичка може да успокои почти всеки един назрял конфликт
Хал Рункел – фамилен терапевт и създател на книгата Choose Your Own Adulthood – сп, спделя една 2-буквена думичка, която съгласно него хората не изричат задоволително постоянно в взаимния си живот. И това е: „ Ох! “, написа сп. "Обекти ".
Когато двама сътрудници се карат между тях, те неизбежно изричат думи, които биха могли да наранят другия. Често в такива обстановки използваме информация, която единствено ние знаем – и сме пределно наясно с обстоятелството, че по този метод ще ги засегнем. На отсрещната страна пък й се желае да ни го върне с: „ О, по този начин ли?! Е, ти пък започваш да приличаш от ден на ден на майка си! “ или пък нещо друго от този вид.
Недейте да го вършиме. Вместо това просто кажете: „ Ох. От това в действителност ме заболя “, предлага Хал Рункел. Може би другият човек ще ви отвърне: „ О, по този начин ли? Е, и ти ми сподели някои в действителност мъчителни неща. “ „ Да, по този начин е. - кажете му - И изобщо не ми хареса, че го направих. “. Сега към този момент диалогът поема по един много по-различен път – и той не е на кавгата. Това е по този начин, защото един от вас е избрал да признае, че е бил уязвен. „ Ох. От това в действителност ме заболя. “
Това не е израз, който отблъсква другия. Напротив – подканва го към вас: „ Знаеш ли – задоволително открит съм с теб и можеш да ме нараниш. Защо вместо това не поговорим един с различен с обич? “.
В една сантиментална връзка индивидът насреща знае по какъв начин да ви повлияе удобно и в действителност да ви трогне. Но в същото време – е пределно наясно и с методите, по които може да ви нарани. Често второто е неизбежно.
Рункел акцентира, че не би трябвало да използваме тази фраза „ Ох. От това в действителност ме заболя “, с цел да се оплакваме или мрънкаме. Напротив – когато я изричаме, би трябвало да бъдем горди и неотстъпващи – „ Знаеш ли. Думите ти в действителност ме засегнаха. Това ли целеше? Отговорът ти на този въпрос ще ми покаже в действителност какво мислиш за нашата връзка. “
Обикновено не ставаме заран с мисълта: „ Днес ще помисля за другите способи, по които мога да нараня своя сътрудник. “ Това просто се случва, когато сме в разгара на спора. Тогава постоянно се самозабравяме. Успокойте се. Пораснете. Сближете се, поучава Рункел.
Когато двама сътрудници се карат между тях, те неизбежно изричат думи, които биха могли да наранят другия. Често в такива обстановки използваме информация, която единствено ние знаем – и сме пределно наясно с обстоятелството, че по този метод ще ги засегнем. На отсрещната страна пък й се желае да ни го върне с: „ О, по този начин ли?! Е, ти пък започваш да приличаш от ден на ден на майка си! “ или пък нещо друго от този вид.
Недейте да го вършиме. Вместо това просто кажете: „ Ох. От това в действителност ме заболя “, предлага Хал Рункел. Може би другият човек ще ви отвърне: „ О, по този начин ли? Е, и ти ми сподели някои в действителност мъчителни неща. “ „ Да, по този начин е. - кажете му - И изобщо не ми хареса, че го направих. “. Сега към този момент диалогът поема по един много по-различен път – и той не е на кавгата. Това е по този начин, защото един от вас е избрал да признае, че е бил уязвен. „ Ох. От това в действителност ме заболя. “
Това не е израз, който отблъсква другия. Напротив – подканва го към вас: „ Знаеш ли – задоволително открит съм с теб и можеш да ме нараниш. Защо вместо това не поговорим един с различен с обич? “.
В една сантиментална връзка индивидът насреща знае по какъв начин да ви повлияе удобно и в действителност да ви трогне. Но в същото време – е пределно наясно и с методите, по които може да ви нарани. Често второто е неизбежно.
Рункел акцентира, че не би трябвало да използваме тази фраза „ Ох. От това в действителност ме заболя “, с цел да се оплакваме или мрънкаме. Напротив – когато я изричаме, би трябвало да бъдем горди и неотстъпващи – „ Знаеш ли. Думите ти в действителност ме засегнаха. Това ли целеше? Отговорът ти на този въпрос ще ми покаже в действителност какво мислиш за нашата връзка. “
Обикновено не ставаме заран с мисълта: „ Днес ще помисля за другите способи, по които мога да нараня своя сътрудник. “ Това просто се случва, когато сме в разгара на спора. Тогава постоянно се самозабравяме. Успокойте се. Пораснете. Сближете се, поучава Рункел.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ