Над 3 млн. българи търкат билета и чакат милионите
Hад 2/3 от българите споделят, че не познават човек, който да е спечелил забележителна сума от лотарийни игри у нас. Още по-голямо болшинство – 81% - считат, че да се завоюва значима сума в такива игри не е елементарно, до момента в който 9% на 100 са на противоположното мнение.
Това сочат данните от експресен сондаж на " Галъп интернешънъл " по настоящи туми от публичния и политически живот у нас, извършен сред 19 и 22 април измежду 801 пълнолетни българи.
Според социолозите тези данни свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност във връзка с хазартните игри са непокътнати, ето за какво и лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре.
Повече от половината българи - 55% се съгласяват със възбраната на реклама, само че не и на самите игри.
14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък желаят всичко да остане както до момента.
По-малто от половината българи (42%) считат, че в живота у нас може да се успее на първо място с повече шанс, до момента в който 53 на 100 упорстват, че се съумява на първо място с повече работа.
" Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда ", допълват от " Галъп интернешънъл ".
На този декор 5% от запитаните настояват, че постоянно играят игри като тото, лотария, протягат ръка към форми на хазарт и така нататък Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат приблизително по 43 лева месечно за подобен вид игри.
19% пък (или над 1 млн. българи) споделят, че играят понякога и харчат приблизително по 21 лева месечно. Играещите доста рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв. на месец в това.
Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, въпреки и с друга периодичност. 43 на 100 са тези, които настояват, че не играят такива игри.
Сметката демонстрира, че приблизително играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация демонстрира, че за подобен вид игри хората очевидно харчат по към половин милиард на година.
Това е почти колкото 5% от ежедневните разходи за хранителни артикули и артикули за бита, да вземем за пример, пресмятат социолозите.
Това сочат данните от експресен сондаж на " Галъп интернешънъл " по настоящи туми от публичния и политически живот у нас, извършен сред 19 и 22 април измежду 801 пълнолетни българи.
Според социолозите тези данни свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност във връзка с хазартните игри са непокътнати, ето за какво и лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре.
Повече от половината българи - 55% се съгласяват със възбраната на реклама, само че не и на самите игри.
14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък желаят всичко да остане както до момента.
По-малто от половината българи (42%) считат, че в живота у нас може да се успее на първо място с повече шанс, до момента в който 53 на 100 упорстват, че се съумява на първо място с повече работа.
" Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда ", допълват от " Галъп интернешънъл ".
На този декор 5% от запитаните настояват, че постоянно играят игри като тото, лотария, протягат ръка към форми на хазарт и така нататък Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат приблизително по 43 лева месечно за подобен вид игри.
19% пък (или над 1 млн. българи) споделят, че играят понякога и харчат приблизително по 21 лева месечно. Играещите доста рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв. на месец в това.
Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, въпреки и с друга периодичност. 43 на 100 са тези, които настояват, че не играят такива игри.
Сметката демонстрира, че приблизително играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация демонстрира, че за подобен вид игри хората очевидно харчат по към половин милиард на година.
Това е почти колкото 5% от ежедневните разходи за хранителни артикули и артикули за бита, да вземем за пример, пресмятат социолозите.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ