Ястребинчетата
Hа 
20 декември 1943 година в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца. В блокадата на Тузлушкия край, наречена интервенция " Омуртаг ", вземат участие 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна тайфа и 3-о товарно артилерийско поделение. Имало е с изключение на армия още полиция и жандармерия. От София идва военачалник Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и околните на незаконните, с цел да се пресечен връзките им с базите за поддръжка в разгара на зимата.
Конкретно в Ястребино работи втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с пълководец подпоручик Константин Йорданов. Към него е привързан и полицейският сътрудник Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира околните единствено на незаконните, само че очевидно се е престаравал и разстрелял дамите и децата наред с мъжете. Командирът на полка не очаквал това и изгубил мозъка и дума, като чул за осъщественото. Малко след разстрела идва заповед той да бъде анулиран, донесена от офицер с мотор. Редовна българска войска, а не полицейски сили правят убийствата.
Разстреляните деца бяха наречени шестте ястребинчета и се трансформират в икони на комунистическата агитация. Преди 1989 година всички знаеха за тях, учениците учеха за трагичната им орис в час по история, пионерски отряди изследваха живота им. Известни създатели се въодушевяваха от драмата им: писателят Богдан Глогински написа повестта " В Ястребино свирят патрони ", режисьорът Милен Гетов сътвори през 1979 година игралния филм " Юмруци в пръстта " по сюжет на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува " Ястребинци "... Паметникът на мястото, където са разстреляни 18-те индивида от с. Ястребино, е повдигнат през август 1946 година И въпреки рядко някой да можеше да каже едновременно имената и на шестте деца, всички знаеха, че те са убити от фашистите. Подобно на петимата от РМС, шестте ястребинчета постоянно вървяха заедно.
Сега, 26 години след началото на измененията в България и 72 години след разстрела им, отново заедно ги осъдиха на забвение. Днешните деца не знаят - няма от кое място, съгласно някои - няма и за какво, да научат за тях. А тези техни връстници, които въпреки всичко посетят село Ястребино и се допрян до драмата им, не я схващат. Най-малкото, тъй като не знаят смисъла на думи като партизанин, фашисти, комунисти, опозиция. Тоталитарната власт ги разгласи за герои и задейства цялата си пропагандна машина в отбрана на тази теза. Рангел Калайджийски - партизанинът, поради който бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе споделяше друго: на възрастта, на която починаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои. Определяше ги като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои в този момент звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 година деца са мъченици на една концепция.
Убитите на 20 декември 1943 година са от 6 разнообразни фамилии: Дядо Стойне Станков, на 75 година, и брачната половинка му Наста, на 70 година, чийто наследник Иван е в конспиративност. Рангел Дончев, на 57 година, и брачната половинка му Мара, на 58 година - щерка им Райка е 
партизанка. Петър Калайджийски, на 50 година, и брачната половинка му Стоянка, на 48 година, чийто наследник Рангел е при партизаните, откакто избягал от военна работа. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 година, Иван - на 9 година, и Стойне - на 7 година Иван Димитров Янков, на 55 година, и брачната половинка му Марийка, на 45 година - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 година Петко Стоичков, на 56 година, и брачната половинка му Лазарка, на 51 година, чийто наследник Стойне е партизанин. Разстреляна е и щерка им Димитринка, на 11 година Димитър Богословов, на 48 година, и брачната половинка му Станка, на 42 година, чиято щерка Катя е партизанка. Смислен отговор за какво е заповядано това безчовечие няма.
Арестуваните не имат вяра, че ще бъдат избити
Денят 20 декември 1943 година се случил леден и със скреж, само че без сняг. Предния ден Ястребино е блокирано от втора картечна рота на 19-и пехотен полк под командването на подпоручик Константин Йорданов. В цивилния си живот е преподавател, татко на две деца. Той заповядва ареста на фамилиите на партизаните, в това число и на децата, след това в общината персонално разпитвал арестуваните къде са синовете и дъщерите им. Някой освобождава гимназиста Чавдар Калайджиев, чиито родители са ятаци, а не партизани. Или пък баба Яна Григорова, майка на незаконния ремсист Георги. Тя демонстрира писмо от щерка си от София, че ще се дами, а Георги сякаш отишъл на женитба там. Да направи по този начин, я подучил обреченият на гибел Рангел Дончев. За другите обаче благосклонност няма. За малко подпоручикът щял да пусне и Петър Калайджийски, който му декларирал, че се е бил на фронта за България, даже заложник, само че братовчед му Величко Гюров издава, че синът на Петър - Рангел, скоро взел тенекиена кутия сирене от тавана на къщата им за партизаните, и това взема решение ориста на него, жена му и трите им деца. До последно задържаните считат, че ще ги интернират, никой не очаквал да бъде погубен. Дори при ареста Лазарка Стоичкова намира сили да се пошегува с бойците: " Почакайте, момчета, да си взема кожуха, че като ме бият, да не ме боли доста! " " А, няма да стане потребност ", дали отговор бойците. Тя въпреки всичко съумява да изпрати и скрие при съседи дребните си дъщери Веска и Станка и по този начин им избавя живота. Димитринка също била пратена при комшии, само че бойците предиздвикали майката да извика децата си и като чула виковете й, Димитринка пристигнала. Близначето Ценка през този ден било болно на легло с висока температура. Когато идват да приберат фамилията, сестричката й Цветанка пък била за вода. Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си единствено възрастните, само че майка им Марийка отхвърля да тръгне без тях.
18-те били разстреляни към 1 часа по обед. Най-напред ги повеждат сякаш към Поляне (днес Антоново), след това им заповядат да свърнат към поляна в гората. На самата екзекуция подпоручик Йорданов не участва, командвал я по негова заповед фелдфебел школникът Никола Маринов, който бил постоянен боец и по подигравка на ориста... ремсист. След 9 септември Йорданов е наказан на гибел от Народния съд, само че Маринов се разминава с малко затвор, по-късно е инженер в Плевен.
Подпоручик Йорданов идва по-късно и доубива към момента живите. Уверява ястребинци на площада, че задържаните хукнали да бягат и бойците му стреляли поради това. Разказват, че малко след разстрела в Ястребино идва офицер на мотор с панер, който носи заповед, че изтезанието се анулира. Сред убитите има всевъзможни по убеждения хора - от върлия болшевик Рангел Дончев, който се възпламенява по комунистическите хрумвания, до момента в който е на гурбет в Америка, до кроткия Димитър Богословов, който бил надалеч от незаконните работи. Той предизвестява дъщерите си Катя (партизанка) и Марийка (политзатворничка), че се набъркват в съществено и рисково дело и се чуди какво ще стане с тях. Става това - той и брачната половинка му Станка са разстреляни, Катя умира като партизанка, Марийка попада в пандиза. " След Девети съумях да вляза в килията на към този момент задържания подпоручик Йорданов. Той знаеше чия щерка съм. Плачеше: бил преподавател, това било негов дълг, бил подведен ", разказваше през 1986 година Марийка Богословова, по мъж Вълчева, която живееше в Шумен.
Децата, посетители на музея, не знаят какво е партизанин
Все още искащите могат да посетят втория етаж на локалното читалище, където се е помещавало учебното заведение на избитите деца. Заради другата си възраст те в никакъв случай не са били в един клас, само че преди време е направена възстановка на една класна стая от това време с три редици зелени чинове. Върху първите стоят табелки с имената на шестимата разстреляни възпитаници. Най-вляво до прозореца е името на 7-годишния Стойне Калайджийски. Отляво е паметна стена със фотосите на децата и късите им биографии. Единствен Стойне бил толкоз дребен, че не съумели да го фотографират и в духа на времето вместо със фотография художниците го представяли с дребна петолъчка. В стъклена витрина под стената с портретите са подредени ордените " За национална независимост 1941-1944 година втора степен ", с които децата са удостоени посмъртно. В класната стая и в коридора пред нея са подредени увеличени фотографии, останали от разстреляните. Старо сметало добавя експозицията. В краката му са струпани безсистемно папки и албуми, очевидно останали от тогавашните гости - било е време, когато Ястребино е било тематика на реферати и разработки, на пионерски дневници и детско творчество. Казват, че в миналото децата носели в музея детски играчки и най-много топки, тъй като съгласно един от разказите от натрупа на дребния Стойне след разстрела изпаднала дребна топка от волски косъм, с която той обичал да си играе и в никакъв случай не се разделял. Първият му братовчед Чавдар Калайджииев, който през днешния ден е на 86 години, опровергава този мит: " В паниката при ареста Стойне дори не си беше обул цървулките и преди време аз го занесох на тил до общината. Каква ти тук топка! ", безапелационен е той.
Най-често в музея гостуват децата, които идват на зелено учебно заведение или на летен лагер в детския комплекс край селото. Според служителките там, които непредпазливо са и екскурзоводи, дребните посетители слушали с интерес историята на шестте ястребинчета, само че не я разбирали. " Те се натъжават поради гибелта на децата, само че по какъв начин да схванат за какво са убити, откакто даже не знаят смисъла на думата партизани. И по-късно не задават никакви въпроси ", споделя служителка от комплекса. Нещо повече, децата с български генезис от Украйна и Молдова, които по традиция от последните години летуват тук, били доста повече в час по тематиката.
Сега в Ястребино има Национален детски комплекс
Националният пионерски комплекс " Ястребино " е открит през септември 1979 година персонално от първия човек в страната и в Българска комунистическа партия Тодор Живков. Построен на метри от лобното място на шестте ястребинчета, той е бил място за дейна идеологическа и възпитателна активност с тогавашните пионери и комсомолци в духа на тоталитарното време. Тук са идвали цели класове от цялата страна и в образователно време, които провеждали образованието си под управлението на учители, назначени на щат към комплекса. Ястребинчетата и тяхната орис бяха и в учебниците по история в прогимназията.
Днес, 36 години по-късно, обектът се назовава Национален детски комплекс и дружно със събрата си от Ковачевци, родното място на Георги Димитров, е зависещ на министерството на образованието. Базата разполага с 3 корпуса и 195 места и се употребява главно като място за осъществяване на зелено учебно заведение и летни детски лагери.
Инфо: www.24chasa.bg
