Х рам-паметник Александър Невски“ безспорно е една от емблемите на

Х рам-паметник „ Александър Невски “ несъмнено е една от емблемите на София. Страж, който гордо стои и пази столицата. Някога издигнат на най-високата точка в града, през днешния ден очевидец на разнообразни столетия, войни, митинги и шествия. Място, където историята и духовността се срещат, а тишината вътре споделя повече от всяка книга.

Златните му куполи улавят слънцето и погледите на минувачите, напомняйки за силата на паметта и приемствеността. Той е място за поклонение, само че и за размисъл, където човек се допира до величието на духа и тишината на историята. Пред него времето забавя ход, а София разкрива най-дълбоката си, същинска същина.

История на храма

Още през далечната 1879 година по време на Учредителното заседание, по концепция на Петко Каравелов е импортирано предложение за градеж на огромен храм-паметник. Били са дадени няколко оферти за място, като победило това, светинята да се построи във Велико Търново. След като обаче София е била оповестена за столица на България е взето единомислещо решение храмът да се построи точно там. И по този начин, на 3 март 1882 година се е състояло тържественото полагане на главния камък.

Храм-паметникът е издигнат по план на фамозен съветски проектант – Александър Померанцев. Официално градежът стартира през 1904 година и с дребни спирания приключва през 1912 година през 1924 година е направено неговото тържествено освещаване. 1944 година е мрачна за светата обител, а и за целия свят. В най-ужасните години за хората, а точно Втората международна война, храм-паметникът е бомбардиран и мощно обиден от шрапнели – най-големите провали са били на северозападната страна. Медната обвивка е била пробита на доста места, като всички мозаични икони от подвратните тимпани са били разрушени. Още на идната година, незабавно след края на войната по-голямата част от повредите са били отстранени. Храмът е бил очевидец на ужасяващи събития, които светът в никакъв случай не трябва да не помни, нито да повтаря!

Храмът е отдаден на великия съветски военачалник княз Александър Невски. Той бил патрон на император Александър II и по този метод, кръщавайки го на патрона на императора, българският народ е желал да изрази своята признателност към Русия.

През 1953 година храмът е провъзгласен за патриашеска катедрала, а през 1955 година е разгласен за монумент на културата с национално значение. През 1960 година е възобновена позлатата на куполите от български майстори.

Храмът в числа

Храм-паметникът има внушителни размери. Общата дължина на храма е 73.50 м, широчина 52.20 м, височина на камбанарията – 53 м, височина на централния купол 46.30 м, височина на покривния мостик 28 м, застроена повърхност от 3170 кв.м, обща кубатура – 86 000 куб. м (в църквата могат да се поберат 5 000 души).

Камбанарията също е много впечатляваща – има 12 камбани с релефни изображения, излети в Москва. Най-голямата от тях тежи 12 тона, като нейният звън може да се чуе на разстояние от 30 км. Най-малката камбана тежи 7 кг. Покривният слой на храма е от асфалтова мушама с медна ламарина с повърхност от 4 000 кв.м., а позлатеният пласт на куполите е 700 кв.м. – с 8.35 кг злато. Над тройния прозорец на западната фасада на височина от 30 м се намира мозаична икона на Александър Невски. Внушителните числа не стопират до тук. В храма може да се видят 18 полилея, 6 полилейни кандила, 30 резбени свещника, 42 тръбни свещника и голям централен полилей, който тежи 2500 кг и има 14 свещи. Той е окачен на 27 м височина с четирираменна верига. Висулките на всички полилеи в храма са направени от йенско нечупливо стъкло.

Разбира се измежду най-ценните декорации на храма си остават неговите неповторими икони и фрески, които са направени от 32 съветски, 16 български и 1 чешки художник. Храмът има 82 маслени икони, рисувани на платна, като част от тях са върху дъсчени подраменици, а други са напряко върху стената.

Криптата на храм-паметник „ Александър Невски “ също е доста инте

Красотата на подземието

ресно и красиво място. Тя е била направена като гробница за видни българи, само че в никакъв случай не е употребена за това. Превърната е в прелестен музей на средновековното и антично изкуство, открит на 22 май 1965 година тук са изложени едни от най-хубавите икони и фрески от 12 до 19 век. Те са като средновековна летопис на българската живопис. В подземието на храма е изложено и копие на фамозното прабългарско златно богатство – Наги Сент Миклош. Неговият оригинал се пази във Виена ( 14 предмета) и в Будапеща (9 предмета).

Красотата на храма няма спор и няма аналог. Всяко нещо в него е неповторимо и само по рода си. Той не е просто архитектурен шедьовър, а жива памет за стремежите, болките и очакванията на народа. Всеки камък носи отпечатък от времето, а необятните му стъпала са изтъркани от безчет човешки ориси. Денем свети, нощем сияе като фар над града и припомня, че духовността има собствен дом. Когато застанете пред него, усещате онази тиха мощ, която сплотява минало, настояще и бъдеще. Храмът е сърцето на града, пулсът на столицата, място за молебствия, разходки, фотоси и размисъл.

Автор: Елена Исаева