Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам
Гюстав Флобер (8 май 1821 – 12 декември 1880 г.) е френски писател-романист, чиито най-известни творби са " Мадам Бовари ", " Възпитание на възприятията " и " Саламбо ". Тънък ценител на женската психика, Флобер изтънчено пресъздава в своите романи надълбоко диаболичното начало на буйните си героини.
Блондинките са по-страстни от брюнетките.
Всичко се износва, даже тъгата.
Всяка душа се мери с мащабите на своите желания.
Думата е далечно и едва ехтене на мисълта.
Обичам да обичам, обичам и да мразя.
Самотата не трябва да се запълва със мемоари – те единствено я задълбочават.
Там, където няма форма, няма и хрумвания.
Три неща са нужни на индивида, с цел да е благополучен: да бъде малоумен, да бъде самолюбив, да има положително здраве; само че в случай че му липсва първото, останалите са безполезни.
Умей да създаваш усещане, че си получил съществено обучение.
Глупостта е желанието да правиш изводи.
Из „ Мадам Бовари “:
„ А пък аз, аз бих ти дала всичко, бих продала всичко, бих работила с ръцете си, бих просила по пътищата за една усмивка, за един взор, с цел да чуя да ми кажеш: „ Благодаря! “ А ти седиш умерено в креслото си, сякаш до момента не си ме карал задоволително да пострадвам? Без тебе, знаеш ли това, аз бих могла да пребивавам щастлива? Кой те караше? Не беше ли това някой залог? Но ти въпреки всичко ме обичаше, ти го казваше… И даже преди малко… Ах! По-добре да ме изгонеше! Ръцете ми са още топли от твоите целувки и ето на това място, върху килима, до коленете ми, ти ми се кле във безконечна обич. Ти ме караше да допускам в това: две години ме разхожда в най-великолепната и най-сладостна фантазия!… Е? Спомняш ли си? Нашите проекти за пътешестване! О, твоето писмо, твоето писмо! То раздра сърцето ми! И след това, когато се връщам при него, при него — богат, благополучен, свободен, с цел да изпрося помощ, която първият срещнат човек би ми дал, умоляваща и носеща му цялата своя деликатност, той ме отблъсва, тъй като това би му коствало три хиляди франка! “
„ Имаше предпочитание да почине и в това време да живее в Париж. "
„ Между това пламъците затихваха, било че горивото се свършваше, било че бе натрупала прекалено много. Любовта полека-лека угасваше. Поради отсъствието съжалението се потискаше от навика; и това пожарно сияние, което обагряше с пурпур нейното бледно небе, се застла с повече мрачина и последователно изчезна. В своето замаяно схващане тя смяташе даже отвращението си към брачна половинка за увлечение към любовника и парливостта на злобата като топлина на нежността; само че тъй като ураганът продължаваше да вилнее и пристрастеността напълно се изпепели, а никаква помощ не пристигна, никакво слънце не изгря, от вси страни падна дълбока нощ и тя остана изгубена измежду ужасяващ мраз, който цяла я пронизваше. “Тогаз, както в Тост, почнаха тежки дни. Сега тя се смяташе доста по-нещастна, тъй като имаше опита на скръбта ведно с увереността, че тя няма да има край. “
Блондинките са по-страстни от брюнетките.
Всичко се износва, даже тъгата.
Всяка душа се мери с мащабите на своите желания.
Думата е далечно и едва ехтене на мисълта.
Обичам да обичам, обичам и да мразя.
Самотата не трябва да се запълва със мемоари – те единствено я задълбочават.
Там, където няма форма, няма и хрумвания.
Три неща са нужни на индивида, с цел да е благополучен: да бъде малоумен, да бъде самолюбив, да има положително здраве; само че в случай че му липсва първото, останалите са безполезни.
Умей да създаваш усещане, че си получил съществено обучение.
Глупостта е желанието да правиш изводи.
Из „ Мадам Бовари “:
„ А пък аз, аз бих ти дала всичко, бих продала всичко, бих работила с ръцете си, бих просила по пътищата за една усмивка, за един взор, с цел да чуя да ми кажеш: „ Благодаря! “ А ти седиш умерено в креслото си, сякаш до момента не си ме карал задоволително да пострадвам? Без тебе, знаеш ли това, аз бих могла да пребивавам щастлива? Кой те караше? Не беше ли това някой залог? Но ти въпреки всичко ме обичаше, ти го казваше… И даже преди малко… Ах! По-добре да ме изгонеше! Ръцете ми са още топли от твоите целувки и ето на това място, върху килима, до коленете ми, ти ми се кле във безконечна обич. Ти ме караше да допускам в това: две години ме разхожда в най-великолепната и най-сладостна фантазия!… Е? Спомняш ли си? Нашите проекти за пътешестване! О, твоето писмо, твоето писмо! То раздра сърцето ми! И след това, когато се връщам при него, при него — богат, благополучен, свободен, с цел да изпрося помощ, която първият срещнат човек би ми дал, умоляваща и носеща му цялата своя деликатност, той ме отблъсва, тъй като това би му коствало три хиляди франка! “
„ Имаше предпочитание да почине и в това време да живее в Париж. "
„ Между това пламъците затихваха, било че горивото се свършваше, било че бе натрупала прекалено много. Любовта полека-лека угасваше. Поради отсъствието съжалението се потискаше от навика; и това пожарно сияние, което обагряше с пурпур нейното бледно небе, се застла с повече мрачина и последователно изчезна. В своето замаяно схващане тя смяташе даже отвращението си към брачна половинка за увлечение към любовника и парливостта на злобата като топлина на нежността; само че тъй като ураганът продължаваше да вилнее и пристрастеността напълно се изпепели, а никаква помощ не пристигна, никакво слънце не изгря, от вси страни падна дълбока нощ и тя остана изгубена измежду ужасяващ мраз, който цяла я пронизваше. “Тогаз, както в Тост, почнаха тежки дни. Сега тя се смяташе доста по-нещастна, тъй като имаше опита на скръбта ведно с увереността, че тя няма да има край. “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ