Гюрсел е на 17 г. В края на миналата година

Гюрсел е на 17 година В края на предходната година стартира да се оплаква от продължителна кашлица и дефицит на въздух. Момчето тренира най-малко по 4 дни в седмицата и води деен метод на живот.

" Когато кашляше не ми правеше толкоз огромно усещане, тъй като се е случвало и преди и може да се каже, че беше редовно. Притесних се, когато ми сподели, че не му доближава въздух и взех решение, че може да е прекалил с тренировките, тъй като е извънредно предан в залата. “, споделя майката на Гюрсел.

През януари, със започването на грипната зараза, момчето се разболява и посещава своята персонална лекарка, която му изписва медикаментозно лекуване. Въпреки приема му, Гюрсел не се усъвършенства.

" Записахме час за персоналната лекарка още веднъж и му беше постановен антибиотик, защото преди този момент не се повлия от лечението. Въпреки това кашлицата продължаваше. Правихме опити и с инхалатор, само че той не се подобряваше, нямаше резултат от нито едно лекуване. В един миг, будейки го за учебно заведение, той сподели, че продължава да не може да си поеме въздух и към този момент е доста изтощен и изнемощял. През цялото време мислех, че не съумява да се пребори с грипа, че не се е излекувал изцяло и това е повода за положението му. След четвъртото посещаване на персоналната лекарка в границите на месец и всички лечения без резултат, тя сподели да създадем рентгенова фотография на белия дроб. “, споделя майката на Гюрсел. 

След като лекарката вижда резултатите от проучването изпраща момчето при белодробен експерт, като споделя на майка му, че е извънредно незабавно.

" Отидохме в Разград, в друга клиника и когато видяха рентгеновата фотография ни споделиха, че би трябвало незабавно да го одобряват в болница. Казаха ни да отидем в детското поделение, тъй като той няма навършени 18 година Споделиха ни, че не би трябвало да губим никакво време, тъй като е доста зле, а и истината е, че той се утежни извънредно доста. Вече му беше доста мъчно да диша, нямаше сили, беше отпаднал. “, споделя майката.

След като експертите в отделението преглеждат облика от проучването, питат дали момчето е родено със сърце, изместено в дясно. Майката на Гюрсел споделя, че няма сходно нещо и за първи път чува за сходна патология.

" Ако беше роден по този метод педиатър щеше да ми го каже, тъй като е минал през всички нужни проучвания във всеки стадий от растежа си. Въпреки това специалистката в детското поделение сподели, че това, което вижда на облика не е обикновено. Каза ми, че сърцето е преместено вдясно и че единия бял дроб въобще не се вижда на проучването, няма сянка. Не знаех какво да чакам оттова насетне. Сатурацията му падна на 64, желаеха да го заведат на скенер, само че той не можеше да се реалокира от леглото в количката, утежни се фрапантно за малко време. Лекарите се уплашиха доста и му сложиха кислородна маска. “, споделя майката на Гюрсел.

Предвид сложността на случая, при момчето и неговата майка отива и шефът на болничното заведение в Разград. Той разяснява, че положението е доста съществено и е належащо да се откри дали има механично задръстване на белия дроб, дали е обхванат предмет или храна, които да са довели до положението му.

" Направиха проучване, с цел да ревизират дали нещо е запушило дроба. Лекарят пристигна при ме и ми сподели, че синът ми има израстък в бронха. Аз не можех да допускам, да чуеш, че на тази възраст детето ти има израстък.. бях в потрес, не чаках такова нещо. Казаха ми, че оттук насетне не могат да създадат нищо, само че са взели материал за хистологията и ще го изпратят в профилирана лаборатория. Обясниха ми, че е належащо Гюрсел да бъде изпратен в по-голяма болница при експерти, които могат да се оправят със случая и да оказват помощ. Първо бяха възнамерявали да го транспортират в болница във Варна, бяхме се подготвили за потегляне на колата за спешна помощ сутринта, защото трябваше да стане приспан и с тръба, с цел да не се затруднява дишането и да остане постоянен. “, споделя майката на Гюрсел.

В очакване да тръгнат, дамата схваща, че болничното заведение във Варна е отказала да поеме случая заради сложността му. Директорът на лечебното заведение в Разград прави опит за съгласуваност и с болница в Русе, само че получава втори отвод.

" Попитах какво следва оттук насетне. Директорът се беше свързал с доста лечебни заведения, само че никой не искаше да се заеме със случая на сина ми. Мъжът ми работи в Швейцария и до момента в който тук течаха договаряния, той откри експерти там, който също се свързаха с лекарите в Разград. Бяха подготвени да го транспортират със аероплан, само че споделиха, че е прекомерно рисково и не е несъмнено дали ще издържи пътя. “, споделя още майката на Гюрсел.

Единственият експерт, който взема решение да се заеме със случая и да даде късмет на 17-годишното момче е доцент Цветан Минчев, шеф на Клиника по гръдна хирургия в АСК УМБАЛ Токуда. Състоянието на детето изисква интензивна грижа, заради което в контакт с болничното заведение в Разград влиза проф. Николай Младенов, шеф на Клиника по анестезиология и интензивно лекуване в АСК УМБАЛ Токуда, който е и народен съветник по анестезиология и основен координатор към съвета по " Анестезиология и интензивно лекуване “ в България.

" Белият дроб на Гюрсел беше обзет от туморна групировка и момчето не можеше да диша. Въпросът, който стоеше пред нас беше дали ще успеем да го транспортираме. Нямаше по какъв начин да преминем с тръба през туморната групировка, защото тя кървеше при всяко допиране. В резултат на това, момчето беше на извънредно висок % О2, на апаратна вентилация, с доста влошени параметри. Това наложи да изчакаме 1-2 дни в непрекъснат контакт с сътрудниците в Разград, с цел да разясняваме резултатите и малко по малко пациентът да стане транспортабилен. Постигнахме малко по-добри параметри и пристигна време за превозването. “, споделя проф. Младенов.

Поради положението на момчето е належащо то да бъде превозено с медицински въздушен превоз – аероплан.

" След като доцент Минчев удостовери, че ще оперира момчето, наш ангажимент е да го транспортираме до болничното заведение безвредно. След непрекъснатата връзка с сътрудниците в Разград и постигането на по-добри параметри, шефът на болничното заведение, в която лежеше Гюрсел, се свърза с Министерство на здравеопазването, с цел да се обезпечи аероплан. В следствие стартира съгласуваност с министерството. Потвърдихме, че аз и мед. сестра Теодора Анкова ще транспортираме пациента. Осигурихме цялата нужна инсталация, защото самолетът не е оборудван, мед. сестра Анкова приготви всичко нужно и организирахме идването на пациента във Варна, с цел да можем да отлетим.‘, споделя проф. Младенов.

По време на превоза, въпреки и въздушен, още веднъж са налични опасности за положението на Гюрсел.

" Особеността при самолета е, че можем да направляваме налягането вътре, съобразено по този начин, че да няма внезапни промени в него и да не утежним белодробния статус. При излитането има аксиално девиационни нарушавания, които могат да доведат до хипоксемия (по-ниско равнище на О2 в кръвта). При издигането на самолета може да има съответни нарушавания с дихателната система, каквито по този начин или другояче бяха налични в тази ситуация. Много е значимо екипът, който прави превозването да е умел, тъй като въпреки всичко сме във въздуха и могат да настъпят съществени нарушавания, които единствено опитни експерти могат да овладеят. Както аз, по този начин и мед. сестра Теодора Анкова имаме забележителен опит в това отношение. “, добавя проф. Младенов.

Така екипът на Клиника по анестезиология и интензивно лекуване транспортира Гюрсел в АСК УМБАЛ Токуда, където момчето е настанено в реанимация и незабавно е направена консултация с доцент Минчев.  

“Гюрсел беше с огромен инфекциозен псевдо израстък, който е растял най-малко една година. Така постепенно и последователно дихателните пътища са се запушили. Колегите в Разград са създали бронхоскопия, с цел да открият казуса, защото момчето въобще не е можело да диша с десния бял дроб, беше съвсем напълно запушен. Тъй като вършат процедурата под цялостна анестезия, не съумяват да раздишат в следствие и Гюрсел остава на апаратна вентилация. Анестезиолог-реаниматорите в Разград бяха обезпокоени за положението на момчето и това наложи да го транспортираме със аероплан, с цел да сме сигурни, че няма да се утежни фрапантно по пътя към София. Когато направихме образните проучвания установихме, че десният дроб въобще го няма на фотографията “, споделя доцент Минчев.

Сърцето на Гюрсел е изместено доста, заради обезвъздушаването на белия дроб, дружно с целия медиастинум.

Доц. Минчев има опит с сходни положения и ден, откакто Гюрсел е признат в АСК УМБАЛ Токуда, дружно с доктор Емануил Манолов и анестезиолога доктор Иван Стоименов, екипът влиза в операционната.

" Извършихме бронхопластична, органсъхраняваща интервенция. Отстранихме единствено бронха, където беше и запушената част. След като направихме резекция (отстраняване), закачихме останалата част от белия дроб за трахеята, за карината. Самият бял дроб имаше значително последици, само че ние успяхме да ги овладеем. Гюрсел имаше пневмония, имаше задръстени храчки, дробът беше извънредно нечист. Поради тази причина откакто се възвърне от интервенцията беше настанен и в Клиниката ни по пневмология за следващо лекуване, защото още в Разград той е развил сериозна зараза. Когато момчето дойде положението му беше сериозно, интервенцията беше комплицирана, само че за нас не стоеше въпросът дали ще се заемем със случая, тъй като имаме опит с сходна диагноза и трябваше да дадем късмет на Гюрсел. “, изясни доцент Минчев.

Така експертите избавят освен живота на Гюрсел, само че и разрешават белият му дроб да се възвърне изцяло. След интервенцията момчето е екстобирано още на същия ден и остава в реанимация под наблюдаване няколко дни. Именно там посреща и своето пълноправие.

" След като интервенцията мина сполучливо, ние се успокоихме и бяхме безпределно щастливи. На идващия ден Гюрсел навърши 18 година След като споделиха, че дробът е избавен и няма да имаме тежки провали, поръчахме една доста огромна торта за интензивното, тъй като екипът е доста огромен. Сестрите в отделението му бяха купили дребна тортичка единствено за него и отрязаха една ябълка във формата на сърчице. Целият личен състав му пя дружно, ръкопляскаха му и за нас всичко това беше извънредно прочувствено. Персоналът не искаше да одобри торатата и споделиха, че няма потребност. Аз им споделих, че с помощта на всички тях този рожден ден го има. Толкова бяха щастливи за него, трогнати и подкрепящи. Всички тези хора, екипите бяха като едно цяло и не ни оставиха нито за момент. Гюрсел даде заричане да се върне в реанимацията, когато е добре, на крайници и го направи, с цел да им благодари за всичко. Бяха страхотни, доста дружелюбни хората. Аз не мога да кажа, че са просто личен състав в болничното заведение, те са същински, човечни хора. Благодарение на всички тези лекари, медицински сестри, на личния състав, ние получихме най-големия подарък. “, споделя с усмивка майката на Гюрсел.

Момчето минава през лекуване и в Клиника по пневмология, след което е изписан и в родния му град го чака още едно тържество.

" Най-важното в такива момента е да нямаме огромни съмнения, доста е значимо всички да знаем какво вършим и да сме готови. Практиката е такава – приказваме, обаждаме, приготвяме, споделяме и действаме, това е. Изключително значим е мултидисциплинарният екип, с цел да можем дружно да сбъдваме сходни неща. В нашата болница има непрестанна колаборация сред лекари от разнообразни специалности, в разнообразни стадии на лекуването и взимането на решения. Това е незаменимо и разрешава да даваме късмет за живот на доста пациенти. “, проф. Младенов.

А благодарността в очите на фамилията на Гюрсел е голяма.

" Когато става въпрос за детето ти всичко става доста по-стряскащо. Никой не подозира, че сходно нещо може да се случи точно на неговия наследник. Той беше в сериозно положение, а ние можехме да рискуваме живота му единствено с една неверна стъпка. Изключително мощно усещане ми направиха проф. Младенов и доцент Минчев. Те бяха толкоз уверени в себе си. Това малко или доста ти вдъхва мощ и убеденост. Беше от голяма помощ за нас. Огромен шанс е, че точно доцент Минчев не отхвърли, че се зае, за можем да попаднем тук и да спасят живота на детето ни. Да попаднеш на точното място при верните хора. Това е. Щастлива съм, тъй като той е добре, а всичко останало е зад тила ни! Аз съм безпределно признателна на тези хора. Те направиха невъзможното допустимо, по този начин го схващам след всички тези отводи, които получихме. Доц. Минчев направи знамение, в действителност, той го избави. “, споделя майката на Гюрсел.