Военен преврат в Гвинея Бисау
Гвинея Бисау е страна в Западна Африка. До 1973 год. тя е колониално притежание на Португалия. През 1993 година партията PAIGC (Африканска партия за независимостта на Гвинея и Коби Верде), учредена от именитите борци за освобождение на колониалните територии на Португалия Амилкар Кабрал и Луис Кабрал, прогласява едностранно независимостта на страната.
На идната година, след революцията на карамфилите, Португалия публично признава самостоятелната страна. Страната става еднопартийна страна, ръководена от PAIGC. През 1984 година военачалник Жоао Бернару Виейра, боен воин от войната за самостоятелност, смъква президента Луис Кабрал и постанова Военен съвет за революционна реституция, който ръководи до 1884 година Започва развой на постепенна либерализация на страната и към края на 80-те години минава към многопартийна система. В интервала до 2014 година страната претърпява революция и 4 преврата, при един от които военачалник Виейра е погубен. През 2020 година Умару Сисока Ембало печели президентските избори. Управлението му се характеризира със съществено вътрешно напрежение, опит за прелом през 2022 година и разформироване на Народното събрание през 2024 година
На 23 ноември 2025 година в Гвинея Бисау бяха извършени по едно и също време парламентарни и президентски избори. На тях настоящият президент Умару Сисоко Ембало се кандидатира за втори мандат. В случай на триумф това би го направило първия президент след въвеждането на многопартийната система с два следващи мандата. Основният му противник беше Фернандо Диас да Коста, подкрепян от авторитетната опозиционна партия PAIGC. Последната се употребява със сериозна поддръжка от популацията. PAIGC и нейният водач Доминго Шимоеш Перейра бяха дисквалифицирани от присъединяване в изборите под предлог за късно подаване на документите и те бяха принудени да поддържат различен претендент. Избирателната интензивност беше релативно висока – към 65%. Според изказване на изборната комисия изборният развой е минал умерено. Това умозаключение не се поддържа от анализаторите и огромна част от жителите. Според тях институциите са подчинени на настоящия президент, изключително след разпускането на Народното събрание. Опозиционните партии бяха изцяло или отчасти изключени от изборния развой. Сериозно въздействие оказаха армията и другите паравоенни групи, като последните са изключително мощни и неконтролируеми след поредицата от преврати и опити за такива.
Предварителните резултати се чакаха на 26 ноември. По-рано и двата лагера – на Ембало и Диас разгласиха противоположни искания за победа, всеки заявявайки, че е получил над 50% от гласовете.
На идната година, след революцията на карамфилите, Португалия публично признава самостоятелната страна. Страната става еднопартийна страна, ръководена от PAIGC. През 1984 година военачалник Жоао Бернару Виейра, боен воин от войната за самостоятелност, смъква президента Луис Кабрал и постанова Военен съвет за революционна реституция, който ръководи до 1884 година Започва развой на постепенна либерализация на страната и към края на 80-те години минава към многопартийна система. В интервала до 2014 година страната претърпява революция и 4 преврата, при един от които военачалник Виейра е погубен. През 2020 година Умару Сисока Ембало печели президентските избори. Управлението му се характеризира със съществено вътрешно напрежение, опит за прелом през 2022 година и разформироване на Народното събрание през 2024 година
На 23 ноември 2025 година в Гвинея Бисау бяха извършени по едно и също време парламентарни и президентски избори. На тях настоящият президент Умару Сисоко Ембало се кандидатира за втори мандат. В случай на триумф това би го направило първия президент след въвеждането на многопартийната система с два следващи мандата. Основният му противник беше Фернандо Диас да Коста, подкрепян от авторитетната опозиционна партия PAIGC. Последната се употребява със сериозна поддръжка от популацията. PAIGC и нейният водач Доминго Шимоеш Перейра бяха дисквалифицирани от присъединяване в изборите под предлог за късно подаване на документите и те бяха принудени да поддържат различен претендент. Избирателната интензивност беше релативно висока – към 65%. Според изказване на изборната комисия изборният развой е минал умерено. Това умозаключение не се поддържа от анализаторите и огромна част от жителите. Според тях институциите са подчинени на настоящия президент, изключително след разпускането на Народното събрание. Опозиционните партии бяха изцяло или отчасти изключени от изборния развой. Сериозно въздействие оказаха армията и другите паравоенни групи, като последните са изключително мощни и неконтролируеми след поредицата от преврати и опити за такива.
Предварителните резултати се чакаха на 26 ноември. По-рано и двата лагера – на Ембало и Диас разгласиха противоположни искания за победа, всеки заявявайки, че е получил над 50% от гласовете.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ