Гушкане, одеало, филм - романтичната класика, нали? Е, освен всички

Гушкане, одеало, филм - сантименталната класика, нали? Е, с изключение на всички сантиментални комедии и тежки любовни драми за невъзможна обич, първа и вечно обич, за изпепеляваща обич, буйна обич и каква ли не още величествена обич, има и други филми. Те ще ни припомнят, че връзките могат да са пъкъл, че може да сме нещастни в тях, че от време на време в действителност е по-добре да се разделим. Филми, които ни вмъкват в пъкъла на брака и които ни предизвестяват да не бързаме с него, да си поживеем или да го надживеем.

> >

Подборката няма искания да е изчерпателна, само че подсигурява, че всички филми си костват.

Не казвай довиждане - Gone girl (реж. Дейвид Финчър)



По романа на Джилиан Флин, който също предлагам. Трилър, който е видимо за едно изгубване и медийния цирк, в който то се трансформира, само че в действителност е леденостудено пояснение за неуспеха на една връзка, за психологическия разпад на една жена, почнал от детството й. Ейми дава отговор през целия си живот на прекалено много упования, живее съгласно непознати правила и това изкривява и връзките й. Изключителното осъществяване на Розамунд Пайк като Ейми прави героинята й един от най-зловещите злодейки в киното. Технически и образно брилянтен филм, под педантичната постановка на Дейвид Финчър.

Убий Бил - Kill Bill (реж. Куентин Тарантино)



Епичната сага за отмъщението на Булката е филм, който може да се хареса по доста способи. И като кунг фу екшън, и като филм за битката на една мощна жена против всички, като филм за майчинството. Като най-хубавият (за мен) филм на Тарантино. Булката (Ума Търман) си разрешава да се влюби и това стоварва безумни несгоди на главата й. За да отмъсти и да откри щерка си, тя минава в това време и през изцеление на разрушеното си сърце, с цел да разбере, че надали е допустимо, тъй като то към този момент е белязано от любовта към детето й. Ако таите някакви неприятни и отмъстителни усеща към бивше гадже - това е вашият филм.

Пътят на измененията - Revolutionary road (реж. Сам Мендес)



Eлегичен роман за неуспеха на един брак. Как се стига от очакванията, споделеността, възприятието за общ път до безразличието, потребността на нараняваш и да обвиняваш. Сам Мендес и Кейт Уинслет, тогава съпрузи, също се намират пред неуспех на брака си. Дали е от техните връзки, или от невероятния гений на екипа, само че " Пътят на измененията " (отново по книга, която си заслужава, едноименната на Ричард Йейтс) е филм, който ще остави мъчителен спомен, изключително, в случай че към този момент имате сходна история зад тила си. И е хубаво, че е тъкмо там, зад тила.

Синя валентинка - Blue Valentine (реж. Дерек Сианфранс)



Прекрасните Мишел Уилямс и Райън Гослинг във филм, който също разчепква тематиката - кое кара хората да се събират с подобен жар, откровеност и къде отиват те във времето. Филмът наблюдава влюбването и раздялата на двама, които копнеят за обич, само че откакто я намират, в действителност не поставят старания за нея. И в случай че би трябвало да полагаш изпитание, да си неоткровен, тази обич заслужава ли си? Колкото тя да наподобява мощна първоначално, толкоз като че ли е по-крехка. " Синя валентинка " ще ви напомни сладко-горчивите моменти във всяка връзка и даже можете да се почувствате признателни, че нямате такава драма в живота си в този миг.

Любовни квартири - Singles (реж. Камерън Кроу)



Култовият за децата на 90-те филм, с ослепителен саундтрак (с песни на Soundgarden и непрежалимия, който загубихме през 2017 г.), в който можем да чуем най-хубавото от сиатълската гръндж сцена, наблюдава живота на няколко младежи, лутащи се във връзките си. Междувременно животът не чака - би трябвало да се работи, да се учи, да се намира призванието. " Любовни квартири " загатва с доста откровеност и възприятие за комизъм да не бързаме да се обвързваме, че животът е доста пъстър, огромен и трогателен, с цел да се посветиш толкоз рано на един човек. Срещаме се, разминаваме се - всичко е част от тази по-голяма игра.

Омарът - The Lobster (реж. Йоргос Лантимос)



Eдна неуместна антиутопия за това, до къде може да стигне обсебеността ни от връзките. Един брилянтен филм, който зашеметява с истинска визия за едно не толкоз далечно бъдеще, когато усамотението е невероятно, да си самостоятелен е закононарушение. Колин Фарел и Рейчъл Уайз са в функциите на двама, които въпреки всичко съумяват да се влюбят - на нетрадиционно място и в неуместно време. Светът, през който ни превежда Лантимос е единствено метафора на нашата настройка да обясняваме всичко в живота си посредством нашите връзки. Нелек за гледане филм, в който или се влюбвате, или спирате на 15-тата минута.

500 мига от любовта - 500 days of summer (реж. Марк Уеб)



И в случай че " Омарът " ви се стори прекомерно тегав, пробвайте една анти - или най-малко не напълно - сантиментална комедия, която ще ви остави по-скоро приповдигнато въодушевление. Сблъсък сред две плоскости - на влюбения и на оня, който не има вяра в любовта. На романтика и циника. Само че функциите са разменени. Само че хронологията не е спазена, единствено че в хепиенд освен се съмняваме, само че и подлагаме под въпрос цялата ни идея за хепиенд. Единият ще страда, другият ще тържествува, само че дали толкоз еднопосочно може да бъде обяснено всичко.