Наша гурбетчийка „плаче“: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там
Гурбетчийка, която отива да бере ягоди в Англия споделя в откровено писмо какъв брой съжалява, че се е върнала в България. Вижте какво написа тя: От начало бях уверена, че ще се оправя, сякаш знаех от какво се състои работата, само че когато пристигнахме действителността бе друга. Деляхме стая с още 2 двойки. Баните и кухнята бяха общи, на 20-30 метра от нас. Работата беше изморителна и тежка (но плащаха добре). Аз и приятелят ми беряхме ягодите постепенно, само че се справяхме. В един миг нямаше работа за всички и започнаха един по един да ни махат. Скоро щяха да махнат и нас, по тази причина взехме решение да се преместим в Лондон. След съвсем 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме отидохме в Лондон. Отседнахме при наши познати, до момента в който намерим подобаваща квартира. Аз щях да шетам къщи, а момчето ми да работи в строителството, само че за задачата трябваше да премине през тест, който обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли, само че в този миг ни изскочи предложение да раздаваме флаери. Приехме незабавно, нямахме избор! Преместиха ни в различен град и незабавно започнахме.
Първите дни бяха от малко малко добре, разнасяхме по 1000 флаера в разнообразни региони и минавахме по 20 благи дневно пешком. След няколко дни обаче краката ни се трансфораха безусловно в гъби, боляха и така нататък Вали, гърми, ти си на открито и разнасяш флаери. Изкарах 2 седмици там и започнах да диря вид да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане, само че не искаше и да си потеглям сама. В последна сметка се прибрахме и съжалявахме, че сме си тръгнали от фермата. Надявам се всички, който четат това да ме схванат вярно! Каквото и да ни се случваше там бяхме доста по-добре от тук, там може да се трепехме като животни, само че сме се лишавали от нищо и знаехме защо работим. Затова не се подавайте на носталгия и компликации. НЕ съдебна експертиза ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще скърбя, че желаех да си потегли А можеше да сме толкоз добре там в този момент.
