Guns N’ Roses имат своето място в историята не само

Guns N’ Roses имат своето място в историята освен като една от най-обичаните и сполучливи рок групи – само че и като състав от потвърдени скандалджии с хедонистични пристрастености.

Изцепките на фронтмена Аксел Роуз са безкрайни, а конфликтите му с останалите в групата и съответно с водещия китарист Слаш са необятно документирани.

Адлър се причислява към Guns през 1985 година, скоро след основаването на групата. Той е част от паметния дебютен албум Appetite for Destruction и от последвалите главозамайващи триумфи, само че е уволнен от бандата още през 1990-а поради хероиновата си взаимозависимост. Десетилетия наред не престават тъгите на барабаниста и опитите му да се почисти, а през 2007 година той още веднъж е в окаяно положение и принуждава по-малкия си брат да вземе съществени ограничения.

Братът Джейми Адлър се вижда заставен да отвлече батко си и да го държи пленник в продължение на 30 дни, с цел да му помогне да се отърве от хероина. Джейми е 10 години по-малък от Стивън и признава, че се е възхищавал на брат си, поради което му е било мъчно да се изправи пред истината: че неговият воин е надълбоко заседнал наркоман, който има потребност от помощ.

Джейми Адлър си спомня по какъв начин е единствено на 14, когато вижда Стивън да взима хероин в една лимузина. „ Не разбираш какво е да си на мое място, какво е да си знаменитост… напрежението е огромно “ – по този начин Стивън изяснява залитането си към тежките опиати. И въпреки че не желае да признае, че е развил взаимозависимост, истината скоро лъсва.

Още при започване на 90-те Джейми стартира да навива приятелите си да отвлекат Стивън, с цел да му оказват помощ по някакъв метод. Радикалният проект обаче се осъществя едвам през 2007-а, когато по-малкият Адлър към този момент е сполучлив букинг сътрудник на рок и хип-хоп музиканти.

Стивън развива евентуално съдбовна зараза на кръвта и се постанова да взима строго избрани медикаменти. „ Докторите обясниха на него и на мама, че той би трябвало да пие медикаментите в идващите 30 дни, с цел да прочисти кръвта си. И в случай че не го направи, ще почине “, спомня си Джейми. „ Казах си, че това е последният път, когато ще опитам да го спася… трябваше да го слага под наш надзор “.

Малкият брат вика на помощ Слаш – огромния китарист на Guns N’ Roses, който се познава със Стивън още от гимназията. Джейми Адлър и Слаш отиват в Лас Вегас и примамват барабаниста да излезе от затъмнената си спалня с лъжата, че са му занесли трева. Стивън е в следващия си интервал на лудост и наподобява в предсмъртно положение, само че стартира да упреква Слаш за неволите си. Той е толкоз зле, че се постанова да бъде вкаран в болница за 72 часа и там стартират да му ползват нужното лекуване.

Три дни по-късно Стивън получава обичания си млечен шейк, само че той е препълнен с задоволително успокоителни, „ с цел да убие кон “, по думите на Джейми. Адлър е замаян и прекарва идващия месец в три разнообразни охранявани здания в Северен Холивуд, а двама гардове го следят от самото начало.

Абсолютно всеки ден Стивън Адлър прави опити да избяга и се бори неуморно, решен да продължи с предходния си метод на живот. „ Можеш да ме държиш тук седмица, месец, година, 10 години. Но незабавно щом си потегли, първото нещо, което ще направя е да се надрусам. И ти не можеш да ми попречиш “, споделя той на брат си.

На пръв взор наподобява, че таман това се случва, защото в идващите години барабанистът се връща няколко пъти и към алкохола, и към опиатите. Но в никакъв случай не пропада толкоз ниско, колкото в тези спешни времена – а най-после съумява и да се почисти. Джейми е изпълнен с горделивост, когато вижда батко си на обединяването на Guns N’ Roses през 2016 година „ Разплаках се и си споделих, че това е най-великият миг в живота ми – да видя брат ми на сцена със самите Guns N’ Roses. Истината е, че Стив може и да се завърна към нездравословните вещества на няколко пъти, само че откакто направихме каквото направихме, той към този момент не беше предходният наркоман “, радва се Джейми.

Всъщност не са си общували от пет години, само че преди този момент им се е случвало един път да разискват оня един месец, в който Стивън Адлър е държан в плен.

„ Казах му „ Виж, скърбя, само че и в същото време не скърбя. Не знаех какво друго да направя. Буквално мислех, че ще умреш “, споделя Джейми. „ Той ми отвърна „ Обичам те, братко, знам тъкмо какво направи и ти благодаря “. Отдаде ми дължимото, а аз единствено това желаех. Независимо какво се случи след това, знам, че надълбоко в себе си той осъзнаваше, че съм го направил от обич. А аз съм наясно, че направих вярното нещо, тъй като през днешния ден брат ми към момента е жив “, приключва Джейми Адлър.