„Гунди е легенда, която заслужаваше визуална магия“ – Кристиана Пенкова от ImmerseFX за дигиталната страна на най-гледания филм
„ Гунди – Легенда за любовта “ се трансформира в същински феномен за българското кино. С над 500 000 продадени билета и признанието за Културно събитие на годината, лентата не просто развълнува генерации фенове, само че и сподели, че родната промишленост е способна да основава продукции от международна класа. Част от тази магия се дължи точно на образните резултати – невидимата, само че извънредно значима съставна част, която трансформира киното в прекарване. От цифрова аудитория и реставрирани тв приемници до компютърно генерирани дрон фрагменти и „ разчистване “ на модерни детайли – всеки подробност е точно построен с внимание към атмосферата на 60-те години.
Впечатлени от техническото и естетическо майсторство, демонстрирано във образната реализация на кино лентата, потърсихме екипа зад резултатите – студиото ImmerseFX. Те са виновни за цялостната VFX продукция на кино лентата, а управлението на процеса е дело на Кристиана Пенкова – продуцент образни резултати. Въпреки динамичната им работа по голям брой интернационалните и местни планове, тя отдели време, с цел да отговори на въпросите ни и да ни разкрие по какъв начин се основава цифровата страна на една легенда, без да се загуби нито грам от човешката ѝ стойност.
Каква беше главната роля на ImmerseFX в основаването на „ Гунди – Легенда за любовта “?
Всички от/в/ екипа на ImmerseFX имахме голямото наслаждение да сме единственото студио, което работи по образните резултати на кино лентата. Нашият екип, състоящ се от 23ма аниматори, имаше задачата да пресъздаде достоверната атмосфера на 60-те години, да сътвори цифрова аудитория, както и да построи голям брой компютърно генерирани подиуми, които допълниха достоверността на продукцията.
Филмът съдържа голям брой подиуми с възстановки. Какви технологии и програмен продукт използвахте, с цел да пресъздадете достоверната атмосфера на епохата?
Използвахме водещите за промишлеността софтуери, като Autodesk Maya, Houdini и Nuke. За финалното генериране, разчитахме на българския спечелил Оскар Engine – VRay. Благодарение на тези софтуерни пакети, успяхме да създадем впечатляващите автентични цифрови среди, да премахнем нежеланите модерни детайли и да възстановим присъщата хармония за това време.
Една от най-впечатляващите подиуми във кино лентата са дрон фрагментите. Вярно ли е, че огромна част от тях са напълно компютърно генерирани? Как се основават сходни резултати?
Да, правилно е. Някои от дрон фрагментите бяха напълно компютърно генерирани. За основаването им използвахме композиция от дрон-заснемане на действителни местоположения, 3D сканиране, Фотограметрия и процедурно генерирани детайли. С помощта на Autodesk Maya изградихме огромните цифрови среди, като задачата ни бе, да бъдат мъчно различими от действителността.
Какъв беше процесът по основаване на цифровата аудитория на стадиона? Какви техники използвахте, с цел да оживеят трибуните?
За да оживеят трибуните създадохме хиляди цифрови персонажи употребявайки crowd simulation програмен продукт. Под движимостите упътвания, от страна на режисьора на кино лентата Димитър Димитров, създадохме реалистични придвижвания на футболните почитатели, а финалното композиране бе осъществено в Nuke. Това ни разреши да напълним трибуните с динамична и достоверна аудитория. В другите футболни срещи, нашите персонажи даже са облечни по отношение на сезона. В взаимозависимост от сезонните характерности, от време на време носят чадъри, а различен път слънчеви очила.
Какви бяха най-големите провокации при основаването на образните резултати? Има ли съответна сцена, която изискваше повече време и старания? Най-трудни и времеемки бяха дрон сцените. В една от тях имаше прехвръкване над целия стадион и прекосяване през стъклото на кабината на шпикера, а другата беше дрон сцената в мача ЦСКА – Ботев Пловдив. Предизвикателство в тях беше. освен прибавянето на аудитория, само че и стадионът, който трябваше да бъде доизграден, както и заобикалящата го среда, с цел да създадем фрагментите изцяло безапелационни и реалистични.
Филмът споделя за 60-те години на предишния век. Как се справихте с премахването на модерни детайли като климатици и жици от фрагментите? Използвахме прийом, наименуван rotoscoping, с цел да почистим актуалните детайли. В доста от футболните подиуми несъмнено, се наложи цялостно цифрово пресъздаване на фоновете, с цел да се резервира достоверността, което е по-известно в промишлеността като digital matte painting. По това време не са били присъщи графити, неподдържани игрища, климатични съоръжения и доста други модерни уреди.
Колко време лиши този развой?
Процесът по премахването на актуалните детайли продължава през целия постпродукционен стадий. Откриваме през целия интервал на монтаж детайли които би трябвало да се манипулират. Обикновено това е развой от към 6-8 месеца
Част от резултатите включват реституция на остарели тв приемници и вкарване на наличие в техните екрани. Какъв беше този развой и по какъв начин постигнахте достоверност в изображението?
За да вмъкнем наличие в екраните на тв приемниците се употребява техниката image tracking в Nuke. По просто казано – това е като да изрежем картон и да го залепим във тв приемника. Накрая добавихме звук и изкривявания, присъщи за кинескопните тв приемници, с цел да пресъздадем достоверната визия.
Колко време лиши основаването на образните резултати за кино лентата?
Целия развой лиши към 18 месеца. Това включва подготовка, концептуално създаване, 3D моделиране, анимация, рендериране и финално композиране. Финалната фаза след довеждане докрай на фотосите лиши към 10 месеца, като най-интензивният интервал беше последните шест месеца преди премиерата.
Колко души от екипа на ImmerseFX работиха по продукцията?
Имахме опцията да съпътстваме плана в другите му стадии. Междинна станция в лицето на Иван и Андрей дружно с изпълнителния продуцент Васил Булянски се обърнаха към нас още в самото начало на плана, до момента в който той към момента беше единствено фантазия. В началната му фаза успяхме да подготвим идните фотоси за работата и по образните резултати. Имахме VFX супервайзор на терен по време на фотосите, както и главния VFX супервайзор – Венелин Маринов, който управлява плана в студиото до последния му излязъл кадър. Нашите невероятни 2D и 3D актьори дадоха сърце и душа в изработването на всеки подробност от образните резултати на кино лентата. В същото време CEO-то на нашата компания и Co Producer на кино лентата, Йордан Марков беше най-развълнуван от плана.
В продължение на повече от една година не спираше да има вяра в неговото осъществяване, което изигра ролята на главен катализатор за мотивацията и триумфа във всички ни. Като умозаключение, мога самоуверено да заявя, че над 25 експерта от ImmerseFX бяха ангажирани в разнообразни стадии от основаването на образните резултати.
Като студио, фокусирано върху образни резултати, какви други планове разработвате сега? Можем ли да чакаме още сходни колаборации в българското кино?
В момента работим по няколко интернационалните плана, само че сме извънредно отворени и за колаборации в българското кино. Отново имаме опцията да работим по стойностни и невероятни планове на локална почва. За страдание, няма по какъв начин да ви споделим повече за това, кои съответно са актуалните ни български планове, само че в случай че продължавате да следите нашата работа, ще бъдете впечатлени. Надяваме се „ Гунди – Легенда за любовта “ да бъде единствено началото на по-мащабното развиване на киноиндустрията у нас.
Какво значи за вас и вашия екип присъединяване в „ Гунди – Легенда за любовта “? За нас, както по-рано споделих, това беше изключителна чест и отговорност. Историята на Гунди е значима за доста хора в България, а нашата роля беше да допринесем за нейната образна магия. Той е не просто легенда на футбола – Гунди е сплотяваща фигура, знак на героизъм, невзискателност и обич към родината, което го прави един от най-обичаните българи на всички времена.
Как оценявате въздействието на кино лентата върху българската киноиндустрия? „ Гунди – Легенда за любовта “ демонстрира, че българското кино може да реализира високи механически и художествени стандарти. Надяваме се, че триумфът на кино лентата ще стимулира повече продукции да влагат в качествени образни резултати. Вярваме, че това е значима стъпка към построяването на по-конкурентоспособна и устойчива кино промишленост в България. Имаме упоритостта и фантазията да забележим родното кино на международната сцена, където българските истории и образни резултати ще бъдат разпознавани и ценени на най-високо равнище, а някой ден за какво не и печелене на Оскар.




