Пих, за да избягам от самотата. Но едва когато спрях, открих любовта, за която жадувах
След години взаимозависимост от алкохола, изтрезняването беше ужасяващо. Но загубата на зависимостта ми донесе невъобразими награди
Необичайно студена декемврийска заран е. Термометърът демонстрира, че е -21C. Небето е мрачно синьо. Тук-там по някоя звезда трепти. Изминаха повече от 16 години от последното ми пиво – жена ми и трите ми деца в никакъв случай не са ме виждали да докосвам алкохол – само че все пак всяка заран си подсещам, че да се събудя жизнен, спокоен и с хората, които обичам, не е нещо, което да одобрявам за даденост.
Всичко е бяло. Дърветата наподобяват покрити с лед. Държа ръката на моето петгодишно момче и го повеждам към колата. На път сме към предучилищна. Всичко това е напълно нормално за него. Снегът скърца под краката ни. Звучи като че ли вървим върху картофено нишесте.
Първият път, когато се напих, беше една ярка лятна нощ в северно предградие на Стокхолм. Бях на 13, излизах с приятелите си...
Прочетете целия текст »
