Гуми, колела, колички, тръби, саксии, хладилник – всичко това, и

Гуми, колела, колички, тръби, саксии, ледник – всичко това, и освен, на тераса! За някои от вас тези остарели, изпочупени движимости може да са за боклука, само че за други, са същинска полезност. Ако сте от втория вид, значи не изхвърляте нищо с концепцията, че в миналото, един ден, евентуалния боклук може да ви бъде от изгода. И нищо, че може някои от полезностите да се повтарят, и то няколко пъти, отново не се знае какво ще ви е нужно. Подобни размишления провокира претрупана тераса в столицата. Шегата на страна. Поведение като това би могло да се опреди и като болестно. Така нареченият синдром на Плюшкин, съставлява тип натрапливо държание.

Засегнатите не поддържат ред в личния дом и не могат да провеждат ежедневните (домакински и др.) занимания, правят оценка полезността на дадени предмети друго от болшинството от незасегнатите хора. Може да става въпрос за трупане без ред на вестници, книги, храна, принадлежности, опаковки, играчки, облекла, аварийни елементи и мн. други, които или се „ набират “ при всеки комфортен случай или се резервират вместо да се изхвърлят. Някои събират единствено избран тип предмети, до момента в който в рискови случаи се събират всевъзможни предмети и нищо не се изхвърля, тъй като „ може все в миналото да потрябва “.

Много от засегнатите водят видимо естествен живот, само че затрупването на жилището с отпадъци лимитира обществените им контакти и води до проблеми с роднините и околните.

Снимката споделена в обществената мреже беше коментирана от доста софиянци. Ето какво мислят те:

„ Това е болестно положение въпреки всичко, извънредно е и по никакъв начин не е смешно. “

„ Не е смешно, само че е доста, доста рисково! Вътре е планина от леснозапалим отпадък, при всички положения има и гризачи. “

„ Кажи почтено? То това не е ли много рисково за преминаващите изпод? “

„ В първия миг си помислих, че отново някоя фотография от украйна ни пробутват, а то било балкон на Ганя в София. “

„ Това е болестно положение. Много от старите хора страдат от тази болест. Непрекъснато събират някакви неща и им предават сантиментална стойност. А това е толкоз отрицателна сила, че не е истина. “