Проф. Даниела Бобева: Ние клекнахме за глобалния данък, а др...
- Губим ли конкурентни преимущества с въвеждането на единна минимална ставка за корпоративен налог - до момента единствено Унгария имаше по-малък от нас?
- Определено по-малките страни, които имат ниски данъчни ставки и са с преференции за софтуерни компании, ще изгубят от въвеждането на единния корпоративен налог. В българския подтекст стимулирането на вложенията от чужбина с ниски данъци към този момент ще е по-трудно постижимо. Всъщност, задграничните вложители не са слънчогледи, които се обръщат към слънцето на ниските налози. Те търсят освен това - удобна среда за вложения - ясни правила, работеща правосъдна система, липса на корупция и така нататък Колкото и ниски да са налозите, без тези условия България сподели, че не могат да се привлекат вложения - както задгранични, по този начин и локални. Тук има обаче един колорит, става дума за софтуерни вложения - т.е. за такива с висока добавена стойност, за които всяка страна мечтае. А данъкът е ориентиран точно към тях и ще лиши по-малките страни, които нямат потенциал сами да основат огромни технологии, да привлекат такива от вън.
- Проф. Бобева, за какво се подвигна толкоз огромен звук към приемането на международна корпоративна ставка от 15% /само за огромни интернационалните компании с оборот над 750 милиона/, при изискване че за това се приказва от 4 години насам?
- Наистина, по тази тематика се работи много от дълго време. Ако перифразираме българската мъдрост, можем да дефинираме обстановката с огромния бизнес по този начин: „ Малки компании - дребни кахъри, огромни компании - огромни кахъри “. Темата стартира с опитите да се лимитират офшорните зони и така наречен „ специфични юрисдикции “. Това са страните или териториите, които съставляват нещо като „ данъчен парадайс “. Целта е бягащите компании от страни с високо облагане към такива с ниско да се лимитират и да заплащат от ден на ден налози и в личните си страни. Кризата с пандемията накара всички държавни управления в света да харчат доста пари и да усилват дефицитите в бюджетите на страните, по тази причина точно този миг е доста подобаващ за реализиране на международно единодушие да бъдат облагани огромните данъчно мобилни компании. От друга страна, огромните софтуерни компании в множеството случаи съумяха да извлекат големи финансови облаги по време на тази рецесия, което ускори публичната поддръжка те да бъдат „ санкционирани “. Акцентът на налога е точно върху компаниите в цифровия бранш, където през последните години бяха насъбрани обилни облаги. Първоначалната концепция беше за 22% ставка. Опасявам се, че 15% ставка няма да е задоволително нарастване, с цел да се върнат налозите в страни с налог върху облагата да вземем за пример 20-22%.
Глобалните компании ще минимизират резултатите от налога, като го заобиколят посредством проявление на по-слаби финансови резултати
- Откъде потегли тази самодейност?
- Инициативата пристигна още от първите дни на държавното управление на новия американски президент Джо Байдън, и по особено от госпожа Джанет Йелън, министърът на финансите на Съединени американски щати. Тя нямаше по какъв начин да стане при предходния президент Доналд Тръмп, който изповядваше напълно друга икономическа теория. Инициативата на Съединени американски щати беше подкрепена от най-развитите страни от групата Г-7 и по-късно в границите на Организацията за икономическо съдействие и развиване, (ОИСР - групата на развитите страни, до участието в която ние се домогваме безрезултатно от доста години). Данъците и данъчната система е част от националния суверенитет - знаете че даже и в Европейския съюз налозите се дефинират единствено и само от всяка една страна членка и нямаме хармонизиране на данъчните ставки. Между другото, страните с високи налози - а това са огромните страни в Европейски Съюз, от дълго време се пробват да убедят останалите за хармонизация, като първа стъпка за това беше и т.нар „ фискален компакт”.
- Кои са губещите от въвеждането на минималната корпоративна ставка?
- Глобалните огромни компании - в случай че не съумеят по този начин да реорганизират бизнеса си, че да минимизират резултатите от налога, както и да го заобиколят посредством проявление на по-слаби финансови резултати. Ще пострада данъчната конкуренция сред страните - тези, които харчат по-малко и притеглят вложения с ниски налози, несъмнено ще изгубят вложения, макар че ще имат спомагателни данъчни доходи, които в изискванията на постпандемичните бюджетни дефицити ще са добре пристигнали за държавния бюджет. Във всички случаи обаче най-засегнати ще се окажат фирмите на Съединени американски щати и Китай. Двете страни имат 76 от 100-те най-големи компании в света, а европейските понижиха от 41 на 15. От 19-те компании, основани през последните 25 години и оценени на повече от 100 милиарда $, девет са в Съединени американски щати, 8 в Китай и нито една в Европейски Съюз.
15% ставка няма да е задоволително нарастване, с цел да се върнат налозите в страни с данък върху облагата 20- 22%
- Защо при толкоз наранени ползи толкоз доста страни поддържаха общата данъчна ставка?
- 130 страни и юрисдикции се съгласиха на данъчната ставка, а девет, измежду които и три от Европейски Съюз, бяха срещу. Принципно единодушие, само че с някои условности, дадоха и някои от по-големите страни. С други думи, привидно съвсем цялостният консенсус по въпроса за световния налог не е напълно явен, не е ясно и по какъв начин ще се развие по-нататък в договарянията. Още повече че към момента не се знае кои компании ще ги засегне данъкът и кои ще се „ измъкнат “.
Целият звук е за 150 милиарда $ годишно данъчни доходи, което на фона на 133-трилионната международна стопанска система и 33 трилиона $ обществени задължения е в действителност несериозно малко. Важни обаче са правилото и началото на хармонизирането на данъчните системи на световно ниво, което основава казус и за бъдещето.
Трябва да престанем да вземаме значими интернационалните решения, касаещи стопанската система, единствено по политически съображения
- Финансовият министър Асен Василев сподели, че от мярката ще бъдат наранени доста малко компании, опериращи у нас. Дори това да са единствено огромните търговски вериги, няма ли да прогоним някои от тях?
- Това, кои компании ще бъдат наранени, е доста сложен въпрос за отговор. Официалните управляващи не изясняват напълно, а и дефиницията дава благоприятни условия за огромни тълкования, а също и заобикаляне. Ще има и много изключения, да вземем за пример финансовият бранш е изключен от обсега, както и компании с ниски индикатори за облага. Критериите за това кои компании ще бъдат обект на новото данъчно облагане ще се изяснят през октомври т.г., само че съгласно мене за идващия парламент ще бъде много некомфортно да промени към този момент изразената позиция на България към тази самодейност. А данъчната система не е въпрос на изпълнителната власт. Още повече че до момента позицията на България е била постоянно против въвеждането на високи налози. Това, дали все още има компании, които ще бъдат наранени, не е ясно, а и от самото изявление на министъра остава неразбираемо. По-същественото е, че даже и в този момент да няма пострадали компании, тук приказваме за налог за бъдещето и за смяна в главните правила - въпроси, касаещи дълготрайния български интерес. От решението на служебното държавно управление за одобрение на позицията на България по този въпрос не излиза наяве какви са причините да подпишем декларацията.
- Унгария, Естония и Ирландия бяха срещу приемането на ставката от 15% корпоративен налог. Не трябваше ли и ние да създадем като тях?
- Браво на Естония, на Унгария и на Ирландия! Те ясно декларират интереса си и ще го отстояват. Унгарската позиция е, че не би трябвало да се отстъпва от изконното право на страната сама да дефинира налозите си, както и че Унгария не е данъчен парадайс, а въвеждането на 15% корпоративен данък ще ограничи конкурентните преимущества на страната да притегля вложения, изключително в автомобилната промишленост. Унгарците работят към този момент по авариен проект по какъв начин да запазят данъчното равнище за огромните вложители даже и в случай че световният налог влезе в действие. Ирландия изяснява позицията си с триумфа ѝ в привличането на редица международни софтуерни компании. Между другото, значително на това се дължи и фактът, че Ирландия е единствената страна в Европейски Съюз, която през миналата сериозна година означи напредък от 3,4%, а не спад на брутния си вътрешен артикул, до момента в който европейската стопанска система се сви с 6,1%. Както виждате, причините на страните, които са срещу, са значително използвани и в тази ситуация с България. Трябва да престанем да вземаме значими интернационалните решения, касаещи стопанската система, единствено по политически съображения.
Визитка:
Бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева-Филипова е учител по интернационална стопанска система и интернационалните финанси в УНСС, ПУ „ Паисий Хилендарски “ и ВУЗФ, в интервала 2003-2013 година е отпред на дирекция „ Международни отношения” в Българска народна банка. Работила е в Организацията за икономическо съдействие и развиване като програмен шеф, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развиване, министър на търговията и външноикономическо съдействие в служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
- Определено по-малките страни, които имат ниски данъчни ставки и са с преференции за софтуерни компании, ще изгубят от въвеждането на единния корпоративен налог. В българския подтекст стимулирането на вложенията от чужбина с ниски данъци към този момент ще е по-трудно постижимо. Всъщност, задграничните вложители не са слънчогледи, които се обръщат към слънцето на ниските налози. Те търсят освен това - удобна среда за вложения - ясни правила, работеща правосъдна система, липса на корупция и така нататък Колкото и ниски да са налозите, без тези условия България сподели, че не могат да се привлекат вложения - както задгранични, по този начин и локални. Тук има обаче един колорит, става дума за софтуерни вложения - т.е. за такива с висока добавена стойност, за които всяка страна мечтае. А данъкът е ориентиран точно към тях и ще лиши по-малките страни, които нямат потенциал сами да основат огромни технологии, да привлекат такива от вън.
- Проф. Бобева, за какво се подвигна толкоз огромен звук към приемането на международна корпоративна ставка от 15% /само за огромни интернационалните компании с оборот над 750 милиона/, при изискване че за това се приказва от 4 години насам?
- Наистина, по тази тематика се работи много от дълго време. Ако перифразираме българската мъдрост, можем да дефинираме обстановката с огромния бизнес по този начин: „ Малки компании - дребни кахъри, огромни компании - огромни кахъри “. Темата стартира с опитите да се лимитират офшорните зони и така наречен „ специфични юрисдикции “. Това са страните или териториите, които съставляват нещо като „ данъчен парадайс “. Целта е бягащите компании от страни с високо облагане към такива с ниско да се лимитират и да заплащат от ден на ден налози и в личните си страни. Кризата с пандемията накара всички държавни управления в света да харчат доста пари и да усилват дефицитите в бюджетите на страните, по тази причина точно този миг е доста подобаващ за реализиране на международно единодушие да бъдат облагани огромните данъчно мобилни компании. От друга страна, огромните софтуерни компании в множеството случаи съумяха да извлекат големи финансови облаги по време на тази рецесия, което ускори публичната поддръжка те да бъдат „ санкционирани “. Акцентът на налога е точно върху компаниите в цифровия бранш, където през последните години бяха насъбрани обилни облаги. Първоначалната концепция беше за 22% ставка. Опасявам се, че 15% ставка няма да е задоволително нарастване, с цел да се върнат налозите в страни с налог върху облагата да вземем за пример 20-22%.
Глобалните компании ще минимизират резултатите от налога, като го заобиколят посредством проявление на по-слаби финансови резултати
- Откъде потегли тази самодейност?
- Инициативата пристигна още от първите дни на държавното управление на новия американски президент Джо Байдън, и по особено от госпожа Джанет Йелън, министърът на финансите на Съединени американски щати. Тя нямаше по какъв начин да стане при предходния президент Доналд Тръмп, който изповядваше напълно друга икономическа теория. Инициативата на Съединени американски щати беше подкрепена от най-развитите страни от групата Г-7 и по-късно в границите на Организацията за икономическо съдействие и развиване, (ОИСР - групата на развитите страни, до участието в която ние се домогваме безрезултатно от доста години). Данъците и данъчната система е част от националния суверенитет - знаете че даже и в Европейския съюз налозите се дефинират единствено и само от всяка една страна членка и нямаме хармонизиране на данъчните ставки. Между другото, страните с високи налози - а това са огромните страни в Европейски Съюз, от дълго време се пробват да убедят останалите за хармонизация, като първа стъпка за това беше и т.нар „ фискален компакт”.
- Кои са губещите от въвеждането на минималната корпоративна ставка?
- Глобалните огромни компании - в случай че не съумеят по този начин да реорганизират бизнеса си, че да минимизират резултатите от налога, както и да го заобиколят посредством проявление на по-слаби финансови резултати. Ще пострада данъчната конкуренция сред страните - тези, които харчат по-малко и притеглят вложения с ниски налози, несъмнено ще изгубят вложения, макар че ще имат спомагателни данъчни доходи, които в изискванията на постпандемичните бюджетни дефицити ще са добре пристигнали за държавния бюджет. Във всички случаи обаче най-засегнати ще се окажат фирмите на Съединени американски щати и Китай. Двете страни имат 76 от 100-те най-големи компании в света, а европейските понижиха от 41 на 15. От 19-те компании, основани през последните 25 години и оценени на повече от 100 милиарда $, девет са в Съединени американски щати, 8 в Китай и нито една в Европейски Съюз.
15% ставка няма да е задоволително нарастване, с цел да се върнат налозите в страни с данък върху облагата 20- 22%
- Защо при толкоз наранени ползи толкоз доста страни поддържаха общата данъчна ставка?
- 130 страни и юрисдикции се съгласиха на данъчната ставка, а девет, измежду които и три от Европейски Съюз, бяха срещу. Принципно единодушие, само че с някои условности, дадоха и някои от по-големите страни. С други думи, привидно съвсем цялостният консенсус по въпроса за световния налог не е напълно явен, не е ясно и по какъв начин ще се развие по-нататък в договарянията. Още повече че към момента не се знае кои компании ще ги засегне данъкът и кои ще се „ измъкнат “.
Целият звук е за 150 милиарда $ годишно данъчни доходи, което на фона на 133-трилионната международна стопанска система и 33 трилиона $ обществени задължения е в действителност несериозно малко. Важни обаче са правилото и началото на хармонизирането на данъчните системи на световно ниво, което основава казус и за бъдещето.
Трябва да престанем да вземаме значими интернационалните решения, касаещи стопанската система, единствено по политически съображения
- Финансовият министър Асен Василев сподели, че от мярката ще бъдат наранени доста малко компании, опериращи у нас. Дори това да са единствено огромните търговски вериги, няма ли да прогоним някои от тях?
- Това, кои компании ще бъдат наранени, е доста сложен въпрос за отговор. Официалните управляващи не изясняват напълно, а и дефиницията дава благоприятни условия за огромни тълкования, а също и заобикаляне. Ще има и много изключения, да вземем за пример финансовият бранш е изключен от обсега, както и компании с ниски индикатори за облага. Критериите за това кои компании ще бъдат обект на новото данъчно облагане ще се изяснят през октомври т.г., само че съгласно мене за идващия парламент ще бъде много некомфортно да промени към този момент изразената позиция на България към тази самодейност. А данъчната система не е въпрос на изпълнителната власт. Още повече че до момента позицията на България е била постоянно против въвеждането на високи налози. Това, дали все още има компании, които ще бъдат наранени, не е ясно, а и от самото изявление на министъра остава неразбираемо. По-същественото е, че даже и в този момент да няма пострадали компании, тук приказваме за налог за бъдещето и за смяна в главните правила - въпроси, касаещи дълготрайния български интерес. От решението на служебното държавно управление за одобрение на позицията на България по този въпрос не излиза наяве какви са причините да подпишем декларацията.
- Унгария, Естония и Ирландия бяха срещу приемането на ставката от 15% корпоративен налог. Не трябваше ли и ние да създадем като тях?
- Браво на Естония, на Унгария и на Ирландия! Те ясно декларират интереса си и ще го отстояват. Унгарската позиция е, че не би трябвало да се отстъпва от изконното право на страната сама да дефинира налозите си, както и че Унгария не е данъчен парадайс, а въвеждането на 15% корпоративен данък ще ограничи конкурентните преимущества на страната да притегля вложения, изключително в автомобилната промишленост. Унгарците работят към този момент по авариен проект по какъв начин да запазят данъчното равнище за огромните вложители даже и в случай че световният налог влезе в действие. Ирландия изяснява позицията си с триумфа ѝ в привличането на редица международни софтуерни компании. Между другото, значително на това се дължи и фактът, че Ирландия е единствената страна в Европейски Съюз, която през миналата сериозна година означи напредък от 3,4%, а не спад на брутния си вътрешен артикул, до момента в който европейската стопанска система се сви с 6,1%. Както виждате, причините на страните, които са срещу, са значително използвани и в тази ситуация с България. Трябва да престанем да вземаме значими интернационалните решения, касаещи стопанската система, единствено по политически съображения.
Визитка:
Бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева-Филипова е учител по интернационална стопанска система и интернационалните финанси в УНСС, ПУ „ Паисий Хилендарски “ и ВУЗФ, в интервала 2003-2013 година е отпред на дирекция „ Международни отношения” в Българска народна банка. Работила е в Организацията за икономическо съдействие и развиване като програмен шеф, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развиване, министър на търговията и външноикономическо съдействие в служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ