40 000 българи са на воден режим заради пресъхващи водоизточници
Губим 60% от водата поради остарялата ВиК мрежа
10 милиарда лв. трябват за цялостна рехабилитация
Към края на седмицата, по данни от уеб страниците на ВиК операторите в България, над 60 обитаеми места (основно села) с общо население към 40 000 поданици са на режим на вода заради непълен потенциал на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен. Това доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова от катедра " Водоснабдяване, канализация и филтриране на води " на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), сподели пред Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция потърси доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова и проф. доктор инж. Димитър Кисляков от катедра " Хидротехника и хидромелиорации " на Хидротехническия факултет за коментар за това по какъв начин водният бранш на България е подготвен да се оправи с климатичните промени.
Други райони, които страдат от сезонен продължителен дефицит на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен недостиг на питейна вода в обособени водоснабдителни системи.
Най-уязвими са системите, които употребяват повърхностни водоизточници, изключително речни водохващания, тъй като нормално техният дебит е доста изменчив, разяснява доцент доктор инж. Димова. Тя добави, че хората, живеещи в обитаемоте места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, тъй като тези уреди са нормално многогодишни изравнители и в по-малка степен се въздействат от сезонни засушавания, само че акцентира, че и те би трябвало да се употребяват рационално и дейно, с цел да не се повторят двете най-големи водни рецесии - в София от 1994 година и тази отпреди няколко години в Перник.
Необходими са още язовири
Всички съществени сюжети за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишение на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в вероятност до 2100 година, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра " Хидротехника и хидромелиорации " в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Известно е в нашата специалност, че който има малко вода и който има доста вода, би трябвало доста да строи хидротехнически уреди, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За благополучие, в предишното в страната са издигнати много язовири, само че поради неравномерния темперамент на оттока на вътрешните ни реки България наложително би трябвало да строи още нови язовири, означи проф. доктор инж. Димитър Кисляков.
" Ние сме учебникарски образец за нуждата от язовири - когато има, да осезаем това, което има, с цел да го употребяваме, когато го няма ", разяснява ученият.
Годишно се рехабилитират под 1% от ВиК мрежата
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заяви, че България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на популацията с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на съгласуваност е над 99,5 на 100. По думите на учения това съставлява и много огромно предизвикателство за ВиК операторите да обезпечат вода с нужното количество, натиск и качество действително до съвсем всеки един гражданин на България и то при изискванията на мощно амортизирани водоснабдителни системи.
На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в отчетите за положението на ВиК бранша, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 на 100 от водоснабдителните мрежи. В допълнение се прави и деен надзор на течовете на към 4 на 100 от водопроводите на годишна база. " Тези числа наподобяват дребни, само че те са свързани със съществени вложения, нужда от създаване на инженерни планове и то при изискване че би трябвало да се поддържа обществена търпимост на цената на водата ", разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова.
Загубите на питейна вода
Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са към 60 %. Общите загуби се образуват от комерсиалните загуби на вода и действителните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват неверни доклади заради нередовност на водомерите, неточности при обработка на резултатите и загуби в резултат на кражба на вода. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че това е извънредно висок % по отношение на други европейски страни. Според данни от периодическите отчети на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските страни са приблизително към 25 на 100.
На базата на Стратегията за развиване на ВиК бранша в България на Световната банка от 2013 година над 12 милиарда лв. са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни към 10 милиарда лв., разяснява ученият.
10 милиарда лв. трябват за цялостна рехабилитация
Към края на седмицата, по данни от уеб страниците на ВиК операторите в България, над 60 обитаеми места (основно села) с общо население към 40 000 поданици са на режим на вода заради непълен потенциал на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен. Това доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова от катедра " Водоснабдяване, канализация и филтриране на води " на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), сподели пред Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция потърси доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова и проф. доктор инж. Димитър Кисляков от катедра " Хидротехника и хидромелиорации " на Хидротехническия факултет за коментар за това по какъв начин водният бранш на България е подготвен да се оправи с климатичните промени.
Други райони, които страдат от сезонен продължителен дефицит на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен недостиг на питейна вода в обособени водоснабдителни системи.
Най-уязвими са системите, които употребяват повърхностни водоизточници, изключително речни водохващания, тъй като нормално техният дебит е доста изменчив, разяснява доцент доктор инж. Димова. Тя добави, че хората, живеещи в обитаемоте места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, тъй като тези уреди са нормално многогодишни изравнители и в по-малка степен се въздействат от сезонни засушавания, само че акцентира, че и те би трябвало да се употребяват рационално и дейно, с цел да не се повторят двете най-големи водни рецесии - в София от 1994 година и тази отпреди няколко години в Перник.
Необходими са още язовири
Всички съществени сюжети за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишение на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в вероятност до 2100 година, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра " Хидротехника и хидромелиорации " в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Известно е в нашата специалност, че който има малко вода и който има доста вода, би трябвало доста да строи хидротехнически уреди, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За благополучие, в предишното в страната са издигнати много язовири, само че поради неравномерния темперамент на оттока на вътрешните ни реки България наложително би трябвало да строи още нови язовири, означи проф. доктор инж. Димитър Кисляков.
" Ние сме учебникарски образец за нуждата от язовири - когато има, да осезаем това, което има, с цел да го употребяваме, когато го няма ", разяснява ученият.
Годишно се рехабилитират под 1% от ВиК мрежата
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заяви, че България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на популацията с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на съгласуваност е над 99,5 на 100. По думите на учения това съставлява и много огромно предизвикателство за ВиК операторите да обезпечат вода с нужното количество, натиск и качество действително до съвсем всеки един гражданин на България и то при изискванията на мощно амортизирани водоснабдителни системи.
На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в отчетите за положението на ВиК бранша, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 на 100 от водоснабдителните мрежи. В допълнение се прави и деен надзор на течовете на към 4 на 100 от водопроводите на годишна база. " Тези числа наподобяват дребни, само че те са свързани със съществени вложения, нужда от създаване на инженерни планове и то при изискване че би трябвало да се поддържа обществена търпимост на цената на водата ", разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова.
Загубите на питейна вода
Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са към 60 %. Общите загуби се образуват от комерсиалните загуби на вода и действителните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват неверни доклади заради нередовност на водомерите, неточности при обработка на резултатите и загуби в резултат на кражба на вода. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че това е извънредно висок % по отношение на други европейски страни. Според данни от периодическите отчети на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските страни са приблизително към 25 на 100.
На базата на Стратегията за развиване на ВиК бранша в България на Световната банка от 2013 година над 12 милиарда лв. са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни към 10 милиарда лв., разяснява ученият.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ