Губех се в птичите дири високо / и ето ме

...
Губех се в птичите дири високо / и ето ме
Коментари Харесай

Да летиш с криле на паважа: поетичният свят на една необикновена жена

„ Губех се в птичите дири високо / и ето ме – с криле на паважа “.

С тези думи приключва едно от най-запомнящите се стихотворения в първата и единствена стихосбирка на Петра Ганчева. Не е инцидентно, че точно те дават заглавието и на цялата книга. Потопени в поетичния ѝ свят, научаваме нейната личната истина, в която болката не е краят, а е единствено началото на осъзнатото схващане на преходностите на живота.

„ С криле на паважа “ е стихосбирка, която не вика, само че те чува. Истинска книга на съпреживяването – за читатели, които ценят откровеното и човешкото в думите. За тези, които не се боят да се срещнат със себе си посредством непозната изповед. За тези, които обичат, боледуват, остаряват – и не престават.

Някои книги се четат, други се усещат. „ С криле на паважа “ сигурно е от вторите. Това е не просто стихосбирка, а положение на духа – на безшумно премисляне, на осъзната болежка и нежна мощ.

В стихосбирката е основан лиричен към и за най-младите читатели – включени са 11 стихотворения, основани с внимание и любов към детската публика.

Петра Ганчева е родена през 1953 година и още на 3-годишна възраст губи слуха си изцяло в резултат на лекуване със стрептомицин. Въпреки тази компликация, тя се образова и построява богата журналистическа кариера, която продължава към този момент над 50 години. Работи като публицист и редактор във вестник „ Тишина “ – профилираното издание на Съюза на глухите в България. Според изследване на Световната федерация на глухите, Петра Ганчева към този момент е единствената глуха журналистка. Автор е и на текста на химна на Съюза.

С криле на паважа

Уморих ли се да те обичам

или постепенно, постепенно одъртявам?

Вече не съм това момиче,

към този момент съм жена, и то от дълго време...

Колко пъти се лъгах

и търсех тебе, единствения...

Гълтах сълзите си

в празното утро - малко грим

и още веднъж съм като същинска.

Как да обичам, за какво и до каква степен -

никой в никакъв случай не можа да ми каже.

Губех се в птичите дири високо

и ето ме - с криле на паважа.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР