Какво ще видим на UEFA EURO 2020 ?
Групите постоянно са били бомба със закъснител, а шансът и шансът всекидневно си вървят с първенеца.
Груповата фаза на шампионата и по-късно елиминациите в действителност са две обособени надпревари, събрани в едно. Нека кажа и за какво за мен това е по този начин. На пръв взор дуелите в групите не крият директна заплаха, тъй като можеш да се „ поправиш “ по-късно. Но на процедура не е тъкмо по този начин. Ще употребявам първите мачове в някои от групите, както и образци в предходното състезание с цел да опишем тъкмо къде са проблемите.
В Група F Португалия стартира шампионата с дуел против Унгария. Вероятно не сте не запомнили, че тези два тима бяха един против различен и в групите на ЕВРО 2016, играха един против различен в третия си мач и приключиха 3:3. Роналдо вкара два гола, само че отборът му изравняваше на три пъти в срещата, с цел да завършат трети. В следствие португалците станаха еврошампиони, само че едвам излязоха от групата си. По същото време Австрия (тимът приключи на четвъртото място в тази група) играеше с Исландия, резултатът бе 1:1 до добавеното време и в случай че австрийците бяха спечелили (в края стана 2:1 за Исландия), Португалия можеше да отпадне. Само че не стана по този начин и Роналдо и компания победиха в следствие, нищо че бяха един от най-разочароващите тимове в групите. Ето ви едната разлика.
За задачите на нашите съждения дано си представим сходен сюжет и в този момент – тъждество или даже загуба на Португалия в първата им среща. Знам, че наподобява немислимо, само че и преди 5 години изглеждаше по този начин. След този дуел за Португалия ще останат мачове с Германия и най-после с Франция. И в случай че съставът не е спечелил първия дуел от групата, идващите мачове стават много по-тежки за подготовка, тъй като отборът ще е заставен да търси успеха. А Португалия обича да играе на контраофанзива. Докато при извоювани 3 точки против Унгария, просто би трябвало да опитат да не изгубят нито един от идващите си два мача и съвсем несъмнено ще са в идната фаза. Да не приказваме, че могат да се пазят с доста хора пред наказателното си поле и надлежно да контраатакуват, което е превъзходен жанр за техния състав.
Подобно нещо може да кажем и за Англия. Тимът е в група Е, в която са още Чехия и Шотландия, само че съставът на Саутгейт стартира с Хърватия. И в случай че не си вземат мача по-късно „ локалното дерби “ с Шотландия към този момент е наложително за печелене и напрежението ще е голямо върху състава. Което пък ще е чудесна вест за северните им съседи, чиято огромна цел на шампионата е да реализират триумф, само че и наложително да бият Англия. Направят ли второто, първата част от задачата може и да им бъде простена.
За мен шампионата е от две етапи – групи и илиминации. И те са безпределно разнообразни, съвсем няма тим, който да е минал през двата стадия без проблеми. И сформира, които в групите едвам излязат имат в действителност сериозен късмет да завоюват след това, тъй като като че ли отхвърлят от раменете си тежестта на напрежението, което се е основало в резултат на един или два неприятни резултата. В същото време пък тим с три победи от групата, може да изиграе слабия си мач (от седем все ще има един най-малко такъв) във етапа на елиминациите и надлежно да отпадне. Групите са бомба със закъснител.
Нека се опитаме да върнем лентата обратно в съответните шампионати и да забележим в кои моменти е имало тежки мигове за първенците! Вече говорихме за 2016 и Португалия, само че дано въпреки всичко прибавим, че отборът даже мина през осминафиналите и четвъртфиналите след продължения против Хърватия и даже дузпи с Полша, с цел да стане първенец по-късно, побеждавайки Франция на финала отново след продължения. През 2012 Испания доминираше на шампионата, само че имаше своя тежък миг на полуфиналите против Португалия, когато завоюваха след дузпи. Същоот стана и 4 години по-рано за отбора, само че на четвъртфиналите против Италия, когато бе прекратено проклятието на дузпите. И Испания не погледна обратно. Мисля, че Гърция през 2004 е въплъщение на шанса и шанса – отборът излезе от групата, побеждавайки домакина Португалия и отстранявайки Испания, а в елиминациите биеха с по 1:0. През 2000 година Франция мина през победа с 1 гол над Испания на четвъртфиналите, а по-късно взе другите си два мача след продължения, с цел да победи.
Истината е, че всеки първенец е имал своите тежки моменти във всяко състезание, когато шансът и спортният късмет просто са били на тяхна страна. Точно поради това и европейското състезание е задоволително чакано от всички. И безусловно неразбираемо като развоя, даже и откакто забележим по няколко мача на всеки състав в шампионата.
Груповата фаза на шампионата и по-късно елиминациите в действителност са две обособени надпревари, събрани в едно. Нека кажа и за какво за мен това е по този начин. На пръв взор дуелите в групите не крият директна заплаха, тъй като можеш да се „ поправиш “ по-късно. Но на процедура не е тъкмо по този начин. Ще употребявам първите мачове в някои от групите, както и образци в предходното състезание с цел да опишем тъкмо къде са проблемите.
В Група F Португалия стартира шампионата с дуел против Унгария. Вероятно не сте не запомнили, че тези два тима бяха един против различен и в групите на ЕВРО 2016, играха един против различен в третия си мач и приключиха 3:3. Роналдо вкара два гола, само че отборът му изравняваше на три пъти в срещата, с цел да завършат трети. В следствие португалците станаха еврошампиони, само че едвам излязоха от групата си. По същото време Австрия (тимът приключи на четвъртото място в тази група) играеше с Исландия, резултатът бе 1:1 до добавеното време и в случай че австрийците бяха спечелили (в края стана 2:1 за Исландия), Португалия можеше да отпадне. Само че не стана по този начин и Роналдо и компания победиха в следствие, нищо че бяха един от най-разочароващите тимове в групите. Ето ви едната разлика.
За задачите на нашите съждения дано си представим сходен сюжет и в този момент – тъждество или даже загуба на Португалия в първата им среща. Знам, че наподобява немислимо, само че и преди 5 години изглеждаше по този начин. След този дуел за Португалия ще останат мачове с Германия и най-после с Франция. И в случай че съставът не е спечелил първия дуел от групата, идващите мачове стават много по-тежки за подготовка, тъй като отборът ще е заставен да търси успеха. А Португалия обича да играе на контраофанзива. Докато при извоювани 3 точки против Унгария, просто би трябвало да опитат да не изгубят нито един от идващите си два мача и съвсем несъмнено ще са в идната фаза. Да не приказваме, че могат да се пазят с доста хора пред наказателното си поле и надлежно да контраатакуват, което е превъзходен жанр за техния състав.
Подобно нещо може да кажем и за Англия. Тимът е в група Е, в която са още Чехия и Шотландия, само че съставът на Саутгейт стартира с Хърватия. И в случай че не си вземат мача по-късно „ локалното дерби “ с Шотландия към този момент е наложително за печелене и напрежението ще е голямо върху състава. Което пък ще е чудесна вест за северните им съседи, чиято огромна цел на шампионата е да реализират триумф, само че и наложително да бият Англия. Направят ли второто, първата част от задачата може и да им бъде простена.
За мен шампионата е от две етапи – групи и илиминации. И те са безпределно разнообразни, съвсем няма тим, който да е минал през двата стадия без проблеми. И сформира, които в групите едвам излязат имат в действителност сериозен късмет да завоюват след това, тъй като като че ли отхвърлят от раменете си тежестта на напрежението, което се е основало в резултат на един или два неприятни резултата. В същото време пък тим с три победи от групата, може да изиграе слабия си мач (от седем все ще има един най-малко такъв) във етапа на елиминациите и надлежно да отпадне. Групите са бомба със закъснител.
Нека се опитаме да върнем лентата обратно в съответните шампионати и да забележим в кои моменти е имало тежки мигове за първенците! Вече говорихме за 2016 и Португалия, само че дано въпреки всичко прибавим, че отборът даже мина през осминафиналите и четвъртфиналите след продължения против Хърватия и даже дузпи с Полша, с цел да стане първенец по-късно, побеждавайки Франция на финала отново след продължения. През 2012 Испания доминираше на шампионата, само че имаше своя тежък миг на полуфиналите против Португалия, когато завоюваха след дузпи. Същоот стана и 4 години по-рано за отбора, само че на четвъртфиналите против Италия, когато бе прекратено проклятието на дузпите. И Испания не погледна обратно. Мисля, че Гърция през 2004 е въплъщение на шанса и шанса – отборът излезе от групата, побеждавайки домакина Португалия и отстранявайки Испания, а в елиминациите биеха с по 1:0. През 2000 година Франция мина през победа с 1 гол над Испания на четвъртфиналите, а по-късно взе другите си два мача след продължения, с цел да победи.
Истината е, че всеки първенец е имал своите тежки моменти във всяко състезание, когато шансът и спортният късмет просто са били на тяхна страна. Точно поради това и европейското състезание е задоволително чакано от всички. И безусловно неразбираемо като развоя, даже и откакто забележим по няколко мача на всеки състав в шампионата.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ