Групировката около идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които

" Групировката към идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на доста NGO-та, на една огромна банка фрагменти, която се формираше тук, или идваше от чужбина, употребява евроатлантическата концепция и евроатлантическите ни сътрудници, с цел да укрепне и да сътвори цялата  империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те безусловно приватизираха евроатлантическата концепция за лични цели. Те се представяха и се показват пред нашите сътрудници за единствените и извънредните бранители на тази идеология, на тази геополитическа ориентировка. И ние, останалите партии, им го позволихме. Това е огромният ни грях.

Геполитическата ориентировка на България я направи Съюз на демократичните сили, не Прокопиев, не Иван Кръстев. Направия я Съюз на демократичните сили на Иван Костов. И Движение за права и свободи. И Георги Първанов малко по-късно. И по-късно царя.

Изобщо тези хора нямат никакво присъединяване във взимането на решенията, свързани с геополитическата ориентировка на страната ни. Но те сполучливо приватизираха тази концепция. Благодарение на това, че всички останали спахме и ги подценявахме. И в този момент разполагат с голяма кадрова банка, разполагат с голяма медийна мощност, разполагат с голяма бизнес база, целият IT бранш гравитира към тях и изхожда от тях. А това е най-съвременната част от бизнес елита на нацията. Да, направиха го. Не без помощта на нашите еевроатлантически сътрудници, само че благодарение на другите партии, които спахме през това време ".

Това споделя заместник-председателят на Движение за права и свободи Йордан Цонев в изявление за, обещано пред Калина Андролва.

Предлагаме ви фрагменти от това изявление:

- Всъщност във всеки кабинет на Борисов има и позиции за хора от техния кръг. Христо Иванов не е единственият образец. Затова се удивлявам на тази нервност по отношение на ГЕРБ в този момент.

- Защо Борисов признава, че в първия му кабинет имало 4-5 министри, посочени от Прокопиев, и никой не го пита „ а Прокопиев като какъв ви ги уточни “? Самият Прокопиев от кумова срама споделя, „ ааа, говорили сме, само че аз тогава бяха ръководител на КРИБ “. Другите ръководители на КРИБ и на другите работодателски организации да не би да показват министри? Няма такова нещо. Тук би трябвало да си даваме сметка, че точно тези хора преяждат с власт. Тази формация. Защото тях никой не ги е избирал, те на избори не вървят. И техните политически проксита непрекъснато търпят неуспех. Значи тези хора пред очите ми разцепиха Съюз на демократичните сили, разрушиха го. Аз, Йордан Цонев, потвърждавам, че тези хора разрушиха достоверната десница. След като Иван Костов сътвори ДСБ, то също беше овладяно от тях. След това сътвориха " Синята коалиция ", " Реформаторския блок ", „ ДА България “, обединението " Демократична България " и най-после се стигна до Политическа партия ( " Продължаваме промяната " ). Кръгът „ Капитал “ непрестанно прави някакви свои проксита. През които употребява власт и преяжда с власт.

Но непрестанно се приказва, че Движение за права и свободи преяжда с власт. Именно това са хората, които рисуват този облик на Движение за права и свободи. И огромната виновност на Движение за права и свободи е, че ние дълги години мълчахме. Те рисуват, ние мълчим. От две години към този момент не мълчим и последователно нещата стартират да се проясняват. Мъглата се подвига. Ето това е задкулисието. Много от тези хора освен че нямат право да завладяват евроатлантическата концепция, само че нямат право и да я съставляват. Защо? Защото доста от тях са обвързани с съветския бизнес и с китайския бизнес.

- Прикриването с евроатлантическа опаковка им разрешава да вършат всевъзможни бели. Имам чувството, че всеки, който добре се камуфлира като евроатлантик, може да направи какво ли не с страната. Видяхме това последно с Политическа партия. Очевадна нелепост, изпрана през наблягане на геополитическата ни посока.

- Точно по този начин. Включително осребряване за себе си и за кръговете към тях. Включително те стоят и в дъното на рецесиите, които България изживява сега. Това разделяне на партиите и стоене в окопите е тяхна заслуга. Един образец да дам. Движение за права и свободи даде в предишния парламент предложение за цялостна промяна на правосъдната власт. Такава каквато я желае Европейска комисия, каквито са рекомендациите на Венецианската комисия, каквато чакат евроатлантическите ни сътрудници – с следствие на основния прокурор, с ограничение на функционалностите му, с двата висши правосъдни съвета, всичко. А Движение за права и свободи допълваше тогава Политическа партия, Демократична България и цялата управническа коалиция до конституционно болшинство. Но те една дума не споделиха за този план. Пъхнаха го в чекмеджето и край. „ Говорещите глави “, дето ги пращат по малките екрани да пръскат дезинформация и неистини, една дума не споделиха за този план. Защото концепцията им не е да вършат правосъдна промяна. Целта им е да овладеят правосъдната система. Това са две напълно разнообразни цели.

- Те желаят да сменят основния прокурор със собствен личен.

- Разбира се. Нито повече, нито по-малко. Само това. Иначе щяха да се съгласят да се орежат функционалностите на основния прокурор като първа стъпка. Защо не го вършат? Даже не беседват с нас.

- Те настояват, че основният прокурор е човек на Пеевски.

- Всичко могат да настояват. Въпросът е да го потвърдят. Ако е човек на Пеевски или Движение за права и свободи, ние няма да вършим такава крачка за правосъдна промяна. И в този момент стоим зад това предложение. Ние сме подготвени на практика фигурата на основния покурор да остане без функционалности. На „ нашия “, както споделят те, прокурор. Сега какво да питаме ние? Дали е наш и сме подготвени да му вземем цялата власт? Не е наш. И това е част от мантрите, които развяват. С тези мантри повече от 15 години (преди това 5-6 години се развиваха) тези хора господстват в политическия и икономическия ни живот.

- Може да се каже, че две олигархични групировки водят война между тях с партийни проксита. Явно не могат да си разделят и да се схванат за ресурсите в страната.

- Не, не може да се каже, тъй като от наша страна няма такова предпочитание. Ако ние искахме да се разберем, до момента 100 пъти щяхме да се разберем. Няма предпочитание за схващане. Ние желаеме страната ни да се ръководи от политически субекти, които се явяват на избори. А не от кукли, зад които стоят напълно други лица.ДПС се явява на избори. ГЕРБ, Българска социалистическа партия вървят на избори. Имат си водачи, управление, решения и прочие А тези на какви избори вървят? Тази формация?

- Е, на избори върви „ ДА България “ примерно. И Политическа партия.

- Да де, но „ ДА България “ ли взема решенията или Прокопиев ги взима? Кой ги взема решенията? Аз знам, че в Българска социалистическа партия решенията ги взема Корнелия. Знам, че решенията в ГЕРБ ги взема Борисов. Ние в Движение за права и свободи имаме управителен орган и дръзвам да настоявам, че тъкмо там се вземат решенията. Вече 25 години съм в Движение за права и свободи. И знам, че решенията в прокситата на Прокопиев ги взема Прокопиев, само че той на избори не върви. Иван Кръстев също не върви на избори.

- От трибуната на Народното събрание съм чувала по какъв начин Кирил Петков упреква Движение за права и свободи точно в това, че някой различен взема решенията. И че Кирил Петков самичък си бил стопанин и не питал никой какво решение да вземе.

- Това изяснявам, че тези хора упрекват другите тъкмо в това, което те вършат. И това е тяхната мъгла. И в този момент мъглата се разсейва. Разсейваме я ние с дейностите си, като сме безусловно обществени. Не могат да ни упрекват в това, което те вършат, тъй като ние сме изцяло обществени. Решенията ни са обществени, органите ни са обществени, партията ни е обществена, изборите и изобщо всичко ни е обществено. Те не могат да ни упрекват в това, което те са.

- Как ще коментирате говоренето на Политическа партия и Демократична България по отношение на това какво да вършат водачите на другите партии, да вземем за пример Борисов да се пенсионира и прочие

- Ето в този момент давам картина. Преди да го чуете това от Демократична България или Политическа партия, по малките екрани стартират да обикалят политолози, социолози и всевъзможни други „ лози “, които гравитират към кръга „ Капитал “. Те популяризират тези хрумвания, стартират ги. Даже още в нощта на изборите, на 2 ноември, започнаха: „ може да стане с ГЕРБ, само че би трябвало Борисов да го няма “, „ този парламент не може да съществува “, „ този с този не може, оня с оня не може “ и прочие Първо стартират концепцията гурутата им, „ говорещите глави “, приготвят, образуват публичното мнение и след това излиза някой от партията и декларира: „ ние ще преговаряме, само че в случай че го няма еди-кой си... “. Ето това е задкулисие. И в Народното събрание го споделих. Ситуацията в България е такава, поради тези хора. Ние сме в политическа рецесия, която е майка на другите рецесии. Когато се реши политическата рецесия, ще се основат условия да се реши и икономическата рецесия, и всяка друга рецесия. Но в условия на политическа неустойчивост никоя рецесия не можеш да решиш. Кои са те, че да споделят кое може и кое не може. Народът споделя коя партия какъв брой получава. Евроатлантическите партии, изпратени от народа в Народното събрание, имат 172 депутати. Те са 4 партии, ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Народът не е изпратил Смилов, Дайнов и прочие Тези 4 партии и в този момент гласоподават всичко, обвързвано с геополитическата ориентировка. Защо да не могат тези партии да създадат коалиция?

- В последна сметка кое е в основата на този общоприет спор?

- Това е в основата. Желанието им техните проксита да ръководят сами. А не да бъдат в действителна коалиция. Защото в една действителна коалиция Прокопиев безусловно изчезва, няма го. Вие представяте ли си коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България?И Прокопиев да ни пробутва министри и планове, и проекти за възобновяване, и акумулатори и прочие Как ще стане тази работа?

- Защо Движение за права и свободи не желае да се освободи от Делян Пеевски? Толкова доста негативи понася партията поради наличието на Пеевски, който бива упрекван в нечестни бизнес практики и корупция.

- Защото всичко казано за Пеевски, в това число това, което се случи по „ Магнитски “, е част от мантрата на кръга „ Капитал “. И не е правилно. Не може да извадиш наказания по „ Магнитски “ с главно обвиняване, че Пеевски е продавал паспорти на чужденци, т.е. че е търгувал с капиталово поданство. Това е подобен парадокс! Второто подстрекателство по „ Магнитски “ е също толкоз безумно, че е упражнявал политическо въздействие при избора на кметове, някаква такава нелепост. Ми и аз практикувам политическо въздействие. Аз съм народен представител и член на партия, моята работа е да практикувам политическо въздействие.

Как няма Движение за права и свободи да застане зад Пеевски? Обвиненията не са реалистични, те са подправени. Освен това никой отвън партията не схваща ролята на Пеевски за партията. Хората по места в действителност го обичат и той прави доста за хората. Колко хора схванаха, че по време на рецесията с коронавирус Пеевски достави всички лечебни заведения с респираторни апарати с персонални средства. Той не желае това да се приказва, само че аз желая да го кажа. Защото тези апарати на пазара ги нямаше, а и лечебните заведения бяха задължени да ги купуват с социална поръчка. Можете ли да си визиите какъв брой апарата щяха да купят лечебните заведения, обявявайки публични поръчки?! В този миг Пеевски се яви, купи ги и им ги подари на всички, и апарати и консумативи. И не сподели дума за това.И отново чухме приказки от рода на „ имал бол пари, дал “ и така нататък

- На фона на цялостния разпад на политическата ни система сега Движение за права и свободи стои крепко и мъдро. Въпросът ми е: има ли тази партия образован проект за извеждането на страната от рецесията, в която е затънала?

- Имаме автентичен проект, неведнъж афиширан от 2017 година насам. Ние считаме, че рецесията стартира от 2017 година Институционалната рецесия стартира още с избирането на Радев за президент и борбата сред него и ГЕРБ.

- Това започва разпада на политическата система.

- Практически да. Ние предупреждавахме за това и нашият слоган още през 2017 година беше да се възвърне държавността. Още тогава нашият разбор показваше, че държавността е в разпад.Планът е доста елементарен. Да престане борбата, да се възвърне разговорът сред политическите субекти и да се реши политическата рецесия с едно устойчиво ръководство. Според Движение за права и свободи то би трябвало да бъде на основата на геополитическия избор на България. Кризата, обвързвана със сигурността, не може да се реши по различен метод, с изключение на през участието ни в НАТО. А икономическата рецесия не може да се реши по различен метод, да вземем за пример със лични запаси, тя би трябвало да се реши с инструментите на Европейски Съюз, финансови и пазарни. Затова ни е належащо устойчиво ръководство на евроатлантическа основа с тази аргументация – национална сигурност и стопански принадлежности. Но в този парламент прокситата са наговорени по този начин, че в никакъв метод да не влизат в коалиция. Те сами не могат да получат доверието на хората да ръководят. А не желаят с другите две евроатлантически партии. С кого желаят тогава? С „ Възраждане “ ли? С Българска социалистическа партия видяхме какво направиха.

- Защо ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия не създадат коалиция? ГЕРБ ли не желаят?

- Много е остра геополитическата обстановка и позицията на Българска социалистическа партия по някои от въпросите се разминава с позицията на нашите евроатлантически сътрудници. Това няма да даде непоклатимост на обединението. Такава коалиция би била с къс небосвод.

- Страхувате се, че Политическа партия и Демократична България ще изкочат на улицата но митингите против кабинета „ Орешарски “?

- Не, опасяваме се, че някои от решенията, които би трябвало да вземем, ще бъдат бламирами от Българска социалистическа партия. И ще би трябвало да се разчита на опозицията.

- Кои бяха най-големите недостатъци на кабинета „ Петков “, какво им липсваше на тези хора? Провалиха се по този начин, че шокираха страната.

- Некомпетентност, облечена с безочливост. Мисля, че арогантността ги провали. Щото и други некомпетентни сме виждали. Но толкоз нагли не сме виждали. Да си незапознат е минус, само че да парадираш с некомпетентността си е чудовищно. Това приказва за тотална липса на самокритика. Това е казусът на тези младежи. Най-големият проблем е, че те компрометират концепцията, че младежите могат да се включат интензивно и да стартират да сменят по-старите генерации. Това има трайни последствия. Втората вреда е, че един подобен план, който изглеждаше като новото съвременно ляво, не се развива добре. А България явно има потребност от такива планове. Считам, че имаше самун в подобен план, само че той трябваше да се развие много по-неинтензивно, много по-плавно, по-неагресивно. Да навлезе в пространството, да се образова, да израсне. Но за жалост това е стилът на оня кръг. В парламентарната група на Политическа партия има някои хора, които имат капацитет за развиване. Но едно е капацитет, друго е да са заели позицията на корифеи, каквото видяхме в кабинета „ Петков “, уверени, че са стигнали върха на компетентността. А в действителност е противоположното. Нелепо е.

- Алчността също способства за неуспеха.

- Моето мнение е, че това, което ги провали, е надменността. Нахалството. Наглостта. Всичко останало е функционалност от тези неща. Соломон Премъдри споделя: „ Гордостта от престоли смъква. “ Той няма поради изконната горделивост, че си човек, че си Божие творение. А гордостта като недостатък, като майката на всички грехове. За корупция би трябвало да приказват публицистите, прокурорите, не е моя работа да споделям кой е лаком.

- Като говорите за евроатлантическа коалиция, която е нужна на България, Движение за права и свободи ще поддържа ли такава с присъединяване на Асен и Кирил във властовия уред?

- На този стадий това е невероятно. Но всяко нещо търпи развиване. Политическа партия имат ниша в политическото пространство. Но я объркаха. Те влязоха в нишата на някакви млади, арогантни, ядосани хора като сходни мостри от 50-те години, които желаят да разрушават нещо. Какво желаят да разрушават? Много пъти съм ги питал от трибуната на Народното събрание, какво в действителност желаете да измененията? Геополитическата ориентировка ли, икономическата система ли?

- И през тези шест-седем месеца, до момента в който управляваха, те демонстрираха ли опция на въпросния модел? След като даже техния продуцент ги назова шарлатани. Те пристигнаха на вълната само от умората от старите познати партии. Без тяхна своя стойност, единствено на вълната на отрицанието на ГЕРБ.

- Защо има отмалялост от политически артикули, а няма отмалялост от медикаменти? Защо, когато се разболеем, не отиваме при лекар-стажант, а търсим професора и дори плащаме повече, с цел да получим експерт с повече опит? Защо, когато ни се повреди чешмата в банята, търсим умел водопроводчик и разпитваме познатите, с цел да изберем най-хубавия? А когато би трябвало някой да ръководи страната, търсим и избираме стажанти? Защо се уморяваме от опитните партии?! Аз мъчно разбирам това. И ще кажа за какво. Всяка партия бърка и се изхабява. И от торите във Англия се уморяват, но не ги разформироват, не вършат нови проксита. Същото е и в Съединени американски щати. Ако една партия се е изхабила от избран интервал във властта, решението не е да я закриеш или заклеймиш, а да не гласуваш за нея. Така след изборите тя е осъдена, не взе участие в ръководството, взима си записка, реформира се и чак по-късно се връща във властта. Или не си взима записка и гласоподавателите още веднъж я отхвърлят. А това, което виждаме у нас, е следното. Избирателите настойчиво гласоподават за едни и същи партии, а „ говорещите глави “ настойчиво насаждат, че тези партии са неприятни. Целите партии! Представете си следното. В нощта на изборите излизат анализаторите и споделят: страната е в политическа рецесия, само че резултатите са чудесни, България прелегитимира ГЕРБ с вота си, България подреди на второ място момчетата от Политическа партия, на трето сложи Движение за права и свободи, и така нататък, хайде в този момент да седнат и да измислят добра композиция за България. И тогава нали знаете, че щеше да има кабинет. Но „ говорящите глави “ споделиха друго. Когато аудиторията, обществото се приготвя масирано за една режисура и 80% от предаванията разискват едно и също нещо, то се трансформира в действителност. И най-логичното нещо е да ме питат, както Вие ме питате: нали няма да има кабинет? А за какво няма да има кабинет, не виждам нито една причина. Тогава излизат Политическа партия и Демократична България и споделят: „ Ами тъй като ние не желаеме кабинет с кюлчетата! “. И аз запитвам, 650 хиляди българи повярваха ли на мантрата за кюлчетата?! 350 хиляди български жители повярваха ли, че глобите по „ Магнитски “ са резонни? Не. От страна на Политическа партия и Демократична България има безусловно неуважение на вота на гласоподавателите.

- Аз не разбирам по какъв начин може един явен неуспех да се камуфлира с груба неистина, най-честа процедура при Политическа партия, и това да е годно. Потресително е да се следи тържеството на изопачаването в такива размери. Това не е политическо заобикаляне, това е безредие с истината, която Политическа партия трансформират в каквото пожелаят. И никой не може да ги спре.

- То е обяснено още от времето на Гьобелс. Медийното облъчване е тотално, обществените мрежи са овладени, малките екрани, уеб страниците и прочие И когато някой каже истината против мултиплицираните неистини, думите му са капка в океан от управляеми послания...

- Преди доста години бях на колекция, където Лютви Местан се кълнеше, че Доган, предавайки му партията, го е заклел да работи само и единствено за България. След това видяхме ДОСТ. При подобен мощен комшия като Турция какви причини могат да накарат Движение за права и свободи да устоява на естествения напън, който предстоящо ще идва от страна на Турция за въздействие в българската политика?

- Не стоят по този начин нещата, в случай че ги разгледаме детайлно. Най-голямата турска етническа диаспора на Балканите е в България. Не съм забелязал напън през Движение за права и свободи в българската политика от страна на Турция. И ще кажа за какво. Турция от самото начало, откогато аз съм в политиката, пази единствено едно – правата на общностите си, които са отвън Турция. И тази политика за етническите, религиозните, културните и политическите права е поредна. Когато тези права са предпазени, и хората могат свободно и културно да си съблюдават обичаите, религията, всички етнически знаци на общността, Турция е спокойна. Българското общество е толерантно, би трябвало да признаем. Но при една такава обстановка на нормалност, България има по-скоро късмет да притегля на своя страна Турция като най-големият районен фактор и един от значимите геополитически играчи. Ако ние можем да използваме това преимущество, можем да имаме доста по-голям плюс в сравнение с всички други балкански страни. След като тук, на тази турска общественост й е обезпечено всичко сега, когато не й се основава чувството, че е стигматизирана на етническа основа, тогава Турция се трансформира за нас в другар и ние можем единствено да печелим от положителното отношение. Турция е толкоз огромен състезател към този момент, че на нея това, за което питате, не й е нужно. На нас ни е нужно обаче Турция да ни е другар. Впрочем, един от българските политици, който доста добре схваща това, е Бойко Борисов.Че ние можем да получаваме бонуси. Трябва да гледаме на Турция като на запас.

 

Със съкращения.

Заглавието е на Епицентър. бг