Градина Вдъхновение - където хората с увреждания израстват с плодовете на техния труд
Групата на хората с увреждания е най-голямото малцинство в света, към 16% от популацията на планетата, съгласно данни на Световната здравна организация. В България те са почти 10% от всички българи, сочат данни на Национален статистически институт от 2021 година Въпреки огромната им бройка, ползата и потребностите им постоянно не престават да бъдат неглижирани. Интеграцията на хората с увреждания остава дълъг и сложен развой, който обществото ни би трябвало да извърви.
Хората с увреждания са изправени пред повече ограничавания, с които живеят всекидневно, само че намират собствен метод да ги преодоляват. Въпреки обективните компликации, които изпитват, те рядко са с приоритет в публичния дневен ред и не получават нужното внимание. От високите тротоари и неналичието на съответен достъп до градски превоз и подвижност, до изключването от ритъма на обществото, тъй като е по-лесно да живеем с фразата " няма човек, няма проблем ".
Правото на труд на хората с увреждания
Един от най-трудните аспекти на консолидираното на хората с увреждания е включването им в пазара на труда. Те са по-застрашени от беднотия и обществено изключване, заради проблемите при намирането на подобаваща и непрекъсната работа. Все още част от работодателите подхождат със състрадание към тях, което води до ограничавания в развиването на капацитета им. Важно е да се прави разграничаване сред човечност и страдание.
В сферата на стопанската система и свободния пазар се развива нов тип бизнес модел - обществената стопанска система. Тя се основава на приоритизирането на индивида пред облагата, реинвестирането на по-голямата част от приходите в самия бизнес или в друга обществена идея, както и на разпространяването на полезности като взаимност, присъединяване и съдействие. Според данни на Европейската комисия, 10% от всички бизнеси в Европейски Съюз са в областта на обществената стопанска система и генерират 8% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.
В България тази наклонност също си проправя път, като към днешна дата у нас са регистрирани 219 обществени предприятия.
" Градината на положителното " – показно по какъв начин се гради зряло общество
На няколко километра от претъпкания, забързан и насочен към себе си столичен център се намира едно място, което построява нова среда за хората с увреждания. В град Божурище, обществената стопанска система става факт, с помощта на " Градина Вдъхновение ". Това е първият център за предпазена претовареност в страната ни, който обезпечава достъп на младежи с голям брой увреждания до пазара на труда.
Тук атмосферата е друга, това е място, което изпълва човек с положителни страсти и същинско ентусиазъм. В предприятието не просто дават късмет на хората с увреждания да осъществят капацитета си, само че и всекидневно построяват един нов модел на приемане на другите обществени групи.
Милена Боева е основателят и главният мотор на това място.
Тя е майка, наставник и покровител на хората с увреждания. В основата на самодейността стои майчината грижа и обичта към сина ѝ, който е с вродено увреждане, като Милена я развива в интерес и на други хора в същото състояние. Първоначалната ѝ концепция била да сътвори център, в който децата с увреждания да бъдат обгрижвани от разнообразни експерти, като с изключение на рехабилитация за тях, да се даде опция на родителите им да имат свое персонално време. Това било допустимо посредством европейски план на стойност почти 1 милион лв., само че с настъпването на COVID-19 икономическите условия се трансформират и цената за реализирането му нараства фрапантно.
Вдъхновението на Милена идва откакто прочита публикация за финансиране от Агенцията за хората с увреждания на план за основаване на предприятия със предпазена претовареност в България, по образеца на Испания. За доста малко време тя би трябвало да приготви документите и да откри младежите, които да работят в предприятието, защото схваща за финансирането инцидентно и на късен стадий. В последна сметка съумява и през лятото на 2020 година започва планът " Градина Вдъхновение ".
На работа са наети 15 младежи с голям брой болести, интелектуални и физически увреждания . Заедно те стартират да се образоват посредством работата в градината на разнообразни действия.
В предприятието младежите отглеждат разнообразни зеленчуци, подготвят зимнина и провеждат работилници по разнообразни мотиви .
В арт работилницата " Семенце добрина ", която е построена към предприятието, деца без увреждания и младежите от работилницата взаимно творят по разнообразни тематики.
Ежегодно се означават обичайни български празници като " Баба Марта ", събития свързани със земеделието като " Празникът на плодородието “ и рождени дни с тема, определена от рожденика ".
Милена споделя, че постоянно майки с деца идват да пазарят от тяхната продукция, тъй като тя е отгледана допустимо най-чисто, а продуктите им са с естествен състав . Днес, предприятието се радва на лична кухня, финансирана с персонални средства от Милена, както и от доброволци.
Станете покровител
По случай коледните и новогодишни празници, на 13 декември от 10 до 16ч. в градината ще се организира базар, на който посетителите могат да си закупят ръчно направени картички, декорация и сладки от младежите .
Ако желаете да подкрепите идеята на " Градината на Доброто ", можете да го извършите и като дарите по банкова сметка.
Притежател на сметка:
Сдружение " За децата-2017 “
Банка: Първа капиталова банка
IBAN: BG94FINV91501017155954
BIC: FINVBGSF
Основание: Градината на положителното
В нея младежите ще се научат да готвят.
Към имота, предан от общината за плана има и постройка, която ще се трансформира в начално учебно заведение. Благодарение на близостта си до предприятието, възпитаници от учебното заведение и млади градинари ще се срещат всекидневно, което ще спомогне за по-ефективната интеграция на хората с увреждания и ще учи децата на приемливост от ранна възраст.
През януари 2025 година излиза и филмът " Градината на Доброто ", който споделя историята на самодейността на Милена Боева.
Мотивацията на Милена идва освен от устрема за трудова реализация на тези младежи, а от желанието им да станат по-самостоятелни в всекидневието си, което е най-ценното в плана. Младежите израстват освен на практика, само че и прочувствено. За пръв път усещат, че принадлежат, значими са за общността, реализират цели, за които са се трудили.
" Представете си хора, които на 30 години не са научени на обикновени неща, нещата, които за нас са даденост, за тях са резултат на доста старания и време. “, разказва тя. " Това е пъклен доста работа, непрекъснато, без отмора. Изисква се да си на 100%. “
Резултатът от тази непримиримост дава своите плодове и те са скъпи. Когато планът завършва през февруари тази година и изплащането на заплати стопира, младежите не изоставят обичаното си място. Напротив, не престават да работят като доброволци, даже по-усилено, с цел да може градината да продължи да съществува. Едно от девойките написа писмо до " Бригада нов дом ", които ремонтират едно от пространствата, предоставени от общината, и го трансформират в предпазено жилище.
" Да предам това, че човек би трябвало да се бори, е най-големият триумф за мен. Досега аз правех неща, с цел да развъртвам мястото, само че да видя по какъв начин те сами предизвикват смяната, беше същинско задоволство. “, споделя Милена.
Милена акцентира потребността от обединяване сред страната и бизнеса за подкрепяне на сходни начинания. Поддръжката на оборудванията и изплащането на заплати на чиновниците и на младежите е скъпо и не може да се обезпечи от един човек. " Който счита, че посредством това ще получи някаква полза, бърка. За да се случат сполучливи планове в тази сфера, човек би трябвало да е наясно, че не го прави, с цел да се облагодетелства. "
Проектът на Милена обезпечава на младежите време на чист въздух, отвън лечебните центрове и институциите, време измежду природата, от което всички имаме потребност. Работата развива фината им моторика и подкрепя цялостното им положение. Чувството за единство и принадлежност оказва помощ на младежите да не се конкурират, а да доближават нови върхове дружно.
Цветята на градината на вдъхновението
" Тук всеки прави всичко, без да се оплаква, че не му е работа ". – споделят младежи
Всеки работи за общото положително и бере неговите плодове. Тук има място за всеки и постоянно има място за още хора, които желаят да споделят моменти. Тук няма изборни политики, конкуренция или изменничество, тук царува ентусиазъм.
" Нямам едно обичано нещо, което да върша, тук всичко ми е обичано. Аз желая да работя. На мнение съм, че щом човек работи, се развива по всевъзможен метод. " – разяснява Виктория Великова пред Mediapool
Вики споделя един значим урок, който май сме позабравили, вглеждайки се единствено в себе си:
" Човек, даже да има фантазии, не може да успее самичък. Благодаря на родителите ми, на хората до мен, на сътрудниците ми, на Миленка, без тях нищо от това нямаше да се случи. Мечтая да продължим напред. Хората като мен би трябвало да се борим, да учим, да работим и да се развиваме. "
Посланието на Вики към хората е да бъдат положителни и да мечтаят: " Призовавам хората да са по-добри и да мечтаят, тъй като фантазиите се сбъдват. Да имат вяра, че всичко се реализира. Макар и с повече труд, нещата се случват и се случват на положителните хора. "
Ицо – различен юноша, гордо споделя: " Гордея се с това място най-вече. Искам тук да е цялостно с хора, постоянно да е цялостно с хора ".
Всички, с които разговаряхме, потвърдиха, че за тях това място е дом, в който намират другари, градят общественост и развиват себе си. Това е уютно и топло място, не тъй като мъглата и студът се разминаха този ден, а тъй като топлината извираше от очите на работещите там хора и обливаше земята, върху която бяха покълнали засетите от тях семена.
Хората с увреждания са изправени пред повече ограничавания, с които живеят всекидневно, само че намират собствен метод да ги преодоляват. Въпреки обективните компликации, които изпитват, те рядко са с приоритет в публичния дневен ред и не получават нужното внимание. От високите тротоари и неналичието на съответен достъп до градски превоз и подвижност, до изключването от ритъма на обществото, тъй като е по-лесно да живеем с фразата " няма човек, няма проблем ".
Правото на труд на хората с увреждания
Един от най-трудните аспекти на консолидираното на хората с увреждания е включването им в пазара на труда. Те са по-застрашени от беднотия и обществено изключване, заради проблемите при намирането на подобаваща и непрекъсната работа. Все още част от работодателите подхождат със състрадание към тях, което води до ограничавания в развиването на капацитета им. Важно е да се прави разграничаване сред човечност и страдание.
В сферата на стопанската система и свободния пазар се развива нов тип бизнес модел - обществената стопанска система. Тя се основава на приоритизирането на индивида пред облагата, реинвестирането на по-голямата част от приходите в самия бизнес или в друга обществена идея, както и на разпространяването на полезности като взаимност, присъединяване и съдействие. Според данни на Европейската комисия, 10% от всички бизнеси в Европейски Съюз са в областта на обществената стопанска система и генерират 8% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.
В България тази наклонност също си проправя път, като към днешна дата у нас са регистрирани 219 обществени предприятия.
" Градината на положителното " – показно по какъв начин се гради зряло общество
На няколко километра от претъпкания, забързан и насочен към себе си столичен център се намира едно място, което построява нова среда за хората с увреждания. В град Божурище, обществената стопанска система става факт, с помощта на " Градина Вдъхновение ". Това е първият център за предпазена претовареност в страната ни, който обезпечава достъп на младежи с голям брой увреждания до пазара на труда.
Тук атмосферата е друга, това е място, което изпълва човек с положителни страсти и същинско ентусиазъм. В предприятието не просто дават късмет на хората с увреждания да осъществят капацитета си, само че и всекидневно построяват един нов модел на приемане на другите обществени групи.
Милена Боева е основателят и главният мотор на това място.
Тя е майка, наставник и покровител на хората с увреждания. В основата на самодейността стои майчината грижа и обичта към сина ѝ, който е с вродено увреждане, като Милена я развива в интерес и на други хора в същото състояние. Първоначалната ѝ концепция била да сътвори център, в който децата с увреждания да бъдат обгрижвани от разнообразни експерти, като с изключение на рехабилитация за тях, да се даде опция на родителите им да имат свое персонално време. Това било допустимо посредством европейски план на стойност почти 1 милион лв., само че с настъпването на COVID-19 икономическите условия се трансформират и цената за реализирането му нараства фрапантно.
Вдъхновението на Милена идва откакто прочита публикация за финансиране от Агенцията за хората с увреждания на план за основаване на предприятия със предпазена претовареност в България, по образеца на Испания. За доста малко време тя би трябвало да приготви документите и да откри младежите, които да работят в предприятието, защото схваща за финансирането инцидентно и на късен стадий. В последна сметка съумява и през лятото на 2020 година започва планът " Градина Вдъхновение ".
На работа са наети 15 младежи с голям брой болести, интелектуални и физически увреждания . Заедно те стартират да се образоват посредством работата в градината на разнообразни действия.
В предприятието младежите отглеждат разнообразни зеленчуци, подготвят зимнина и провеждат работилници по разнообразни мотиви .
В арт работилницата " Семенце добрина ", която е построена към предприятието, деца без увреждания и младежите от работилницата взаимно творят по разнообразни тематики.
Ежегодно се означават обичайни български празници като " Баба Марта ", събития свързани със земеделието като " Празникът на плодородието “ и рождени дни с тема, определена от рожденика ".
Милена споделя, че постоянно майки с деца идват да пазарят от тяхната продукция, тъй като тя е отгледана допустимо най-чисто, а продуктите им са с естествен състав . Днес, предприятието се радва на лична кухня, финансирана с персонални средства от Милена, както и от доброволци.
Станете покровител
По случай коледните и новогодишни празници, на 13 декември от 10 до 16ч. в градината ще се организира базар, на който посетителите могат да си закупят ръчно направени картички, декорация и сладки от младежите .
Ако желаете да подкрепите идеята на " Градината на Доброто ", можете да го извършите и като дарите по банкова сметка.
Притежател на сметка:
Сдружение " За децата-2017 “
Банка: Първа капиталова банка
IBAN: BG94FINV91501017155954
BIC: FINVBGSF
Основание: Градината на положителното
В нея младежите ще се научат да готвят.
Към имота, предан от общината за плана има и постройка, която ще се трансформира в начално учебно заведение. Благодарение на близостта си до предприятието, възпитаници от учебното заведение и млади градинари ще се срещат всекидневно, което ще спомогне за по-ефективната интеграция на хората с увреждания и ще учи децата на приемливост от ранна възраст.
През януари 2025 година излиза и филмът " Градината на Доброто ", който споделя историята на самодейността на Милена Боева.
Мотивацията на Милена идва освен от устрема за трудова реализация на тези младежи, а от желанието им да станат по-самостоятелни в всекидневието си, което е най-ценното в плана. Младежите израстват освен на практика, само че и прочувствено. За пръв път усещат, че принадлежат, значими са за общността, реализират цели, за които са се трудили.
" Представете си хора, които на 30 години не са научени на обикновени неща, нещата, които за нас са даденост, за тях са резултат на доста старания и време. “, разказва тя. " Това е пъклен доста работа, непрекъснато, без отмора. Изисква се да си на 100%. “
Резултатът от тази непримиримост дава своите плодове и те са скъпи. Когато планът завършва през февруари тази година и изплащането на заплати стопира, младежите не изоставят обичаното си място. Напротив, не престават да работят като доброволци, даже по-усилено, с цел да може градината да продължи да съществува. Едно от девойките написа писмо до " Бригада нов дом ", които ремонтират едно от пространствата, предоставени от общината, и го трансформират в предпазено жилище.
" Да предам това, че човек би трябвало да се бори, е най-големият триумф за мен. Досега аз правех неща, с цел да развъртвам мястото, само че да видя по какъв начин те сами предизвикват смяната, беше същинско задоволство. “, споделя Милена.
Милена акцентира потребността от обединяване сред страната и бизнеса за подкрепяне на сходни начинания. Поддръжката на оборудванията и изплащането на заплати на чиновниците и на младежите е скъпо и не може да се обезпечи от един човек. " Който счита, че посредством това ще получи някаква полза, бърка. За да се случат сполучливи планове в тази сфера, човек би трябвало да е наясно, че не го прави, с цел да се облагодетелства. "
Проектът на Милена обезпечава на младежите време на чист въздух, отвън лечебните центрове и институциите, време измежду природата, от което всички имаме потребност. Работата развива фината им моторика и подкрепя цялостното им положение. Чувството за единство и принадлежност оказва помощ на младежите да не се конкурират, а да доближават нови върхове дружно.
Цветята на градината на вдъхновението
" Тук всеки прави всичко, без да се оплаква, че не му е работа ". – споделят младежи
Всеки работи за общото положително и бере неговите плодове. Тук има място за всеки и постоянно има място за още хора, които желаят да споделят моменти. Тук няма изборни политики, конкуренция или изменничество, тук царува ентусиазъм.
" Нямам едно обичано нещо, което да върша, тук всичко ми е обичано. Аз желая да работя. На мнение съм, че щом човек работи, се развива по всевъзможен метод. " – разяснява Виктория Великова пред Mediapool
Вики споделя един значим урок, който май сме позабравили, вглеждайки се единствено в себе си:
" Човек, даже да има фантазии, не може да успее самичък. Благодаря на родителите ми, на хората до мен, на сътрудниците ми, на Миленка, без тях нищо от това нямаше да се случи. Мечтая да продължим напред. Хората като мен би трябвало да се борим, да учим, да работим и да се развиваме. "
Посланието на Вики към хората е да бъдат положителни и да мечтаят: " Призовавам хората да са по-добри и да мечтаят, тъй като фантазиите се сбъдват. Да имат вяра, че всичко се реализира. Макар и с повече труд, нещата се случват и се случват на положителните хора. "
Ицо – различен юноша, гордо споделя: " Гордея се с това място най-вече. Искам тук да е цялостно с хора, постоянно да е цялостно с хора ".
Всички, с които разговаряхме, потвърдиха, че за тях това място е дом, в който намират другари, градят общественост и развиват себе си. Това е уютно и топло място, не тъй като мъглата и студът се разминаха този ден, а тъй като топлината извираше от очите на работещите там хора и обливаше земята, върху която бяха покълнали засетите от тях семена.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ