Доц. Мартин Иванов: 35 г. оглушително се мълчи за „бившите хора“
Групата на „ някогашните хора “ е един доста цветен конгломерат и затова до ден-днешен нямаме точна оценка на броя на репресираните след преврата на 9 септември 1944 година
Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът и социолог доцент Мартин Иванов, създател на книгата „ Бившите хора “ на концлагерна България “.
„ Бивши хора “ е термин, станал известен около превъзходната монография на проф. Вили Лилков и проверяващия публицист Христо Христов. Той се употребява от комунистическата Държавна сигурност за класовите врагове на Българска комунистическа партия: представители на остарелия режим, които би трябвало да бъдат разрушени и унищожени, с цел да се отвори път на новото – представителите на новата пролетарска аристокрация.
„ Бившите хора “ са доста пъстра в обществено отношение група. Сред тях има както едри банкери, фабриканти и търговци, по този начин и елементарни хора, които са попаднали напълно инцидентно поради персонални вражди, фамилни кавги и даже любовни проблеми. Това ви кара да настръхвате още повече, тъй като нещата не са подредени идеологически, както си мислим, т.е. да бъдат унищожени единствено експлоататорите на работническата класа “, изясни доцент Иванов.
Според него в нашите балкански измерения нещата са извънредно персонифицирани. „ Така се открива една опция след 9 септември 1944 година да облечеш своите фамилни, фамилни, съседски и любовни проблеми в някакви идеологически допустими дрешки и да се саморазправиш или да задоволиш някаква потискана злоба към твой комшия или прочут, който се оправя по-добре от теб “, добави доцент Иванов.
Групата на „ някогашните хора “ е един доста цветен конгломерат и затова нямаме точни оценки. „ Според оценките на самата Държавна сигурност тези хора варират от 50 000 до 250 000 души в границите на 2-3 години. Ако използваме данните за обществения профил на хората, съгласно преброяването от 1946 година, може би става дума за към 500 000 и това е когато България има население сред 6 и 7 млн. души. Т.е. тук никога не става дума за банално дребна група “, акцентира историкът.
Според него е минимум необичайно, че за последните 35 години след 1989 година продължава да се мълчи. „ Много оглушително се мълчи, някак си преднамерено. Самите хора изпитват стеснение, терзание от ориста на своите прадеди, които са минали през тази месомелачка. Нашето общество също безпределно елементарно не помни тези истории, а няма никаква гаранция, че те няма да се повторят “, предизвести доцент Иванов и добави:
„ Проблемът е, че ние имаме една мозаечна, непълна, нездрава визия за нашата история, която се лашка сред свръхгероизирането и комплексите за непълноценност, а в действителност болшинството, когато има някакъв празник бил той 6 септември, или 22 септември, или не знаят защо става дума, или го възприемат за следващия почивен ден “.
По тази причина той счита, че историята може да стигне по-дълбоко до хората през персоналните и фамилните разкази. Доц. Иванов избира точно този път, с цел да възвърне и опише трагичната орис на „ някогашните хора “. Историкът е покъртен от безразборността на репресиите. „ Тя е в действителност шокираща, тъй като в последна сметка всеки един може да попадне под нейните удари “, съобщи доцент Иванов и привежда образец с човек, който е работил в трамвайно хранилище, разделил се с приятелката си, която става партизанка и го ликвидира в първите часове на 9 септември.
Другото, което прави изключително усещане са историите на хората, които са оживели, които са имали щастието да не минат през концентрационните лагери или през скотобойната на тези нерегламентирани убийства, на хората, които са били принудени да изоставен дома си, тъй като къщата им е била харесана от някое ново партийно великолепие. „ Наскоро, минавайки около дома на един от най-известните кметове на София Иван Иванов, се замислих какво се е случило откакто са изгонили неговите наследници. Влизат новите и първото нещо, което вършат е да отворят чекмеджетата, да си харесат нещата и да изхвърлят албума със фотосите и всевъзможен спомен за някогашните притежатели, с цел да маркират тази нова територия по един извънредно презрян битов метод “, показа доцент Иванов.
В резултат на комунистическите репресии е погубен цветът на нацията, който се е формирал в един интервал от малко повече от два века – 100-150 години Възраждане и на още 66 години свободен народен живот. „ Става дума за един европейски хайлайф. Виждал съм фотоси на хора, празнуващи нова година в Гранд хотел България, които са облечени като за дипломатически банкет. Един европейски хайлайф, който безусловно за часове е свален от високите етажи на българското общество долу в подземията, а дори някои от тях безусловно подземен “, съобщи доцент Мартин Иванов.
Премиерата на книгата „ Бившите хора “ на концлагерна България “ ще се състои на 7 февруари от 17.30 часа в Огледалната зала на СУ „ Св. Климент Охридски “. /БГНЕС
