Група съмишленици – известни и утвърдени имена с принос в

Група съидейници – известни и одобрени имена с принос в другите сфери на българската просвета – избраха днешния празник, с цел да разгласят основаването на гражданско придвижване за промени в културата. Обединява ги убеждението, че такива промени са наложителни и упоритостта да оказват помощ за създаването на стратегическа визия за ролята на културата, да очертаят незабавни стъпки към законодателни начинания и национална тактика.

Публикуваният по едно и също време през днешния ден във фейсбук профилите на учредителите манифест на новото придвижване съдържа разбор на нерадостното положение и отрицателните трендове в тази сфера. За всички, които с ледят културните процеси, се показва в документа, е ясно, че българската просвета е недофинансирана, макар действителния принос на културните промишлености към Брутният вътрешен продукт (според интернационалните статистики през последните години – съвсем постоянно към и над 4%, принос, непокътнат даже в годините на икономическа рецесия 2008 - 2012). С това е нарушено конституционно право на българските жители да се употребяват от националните и общочовешките културни полезности и да развиват своята просвета (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).

Недостатъчно финансиране и прахосан културен капитал

Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния % от бюджета, предопределен за просвета (под 0.5% макар неведнъж повторените предизборните обещания на ГЕРБ за 1%), по този начин и за незадоволителните държавни и общински фондове за културни планове и стратегии. То се демонстрира и в съвсем отсъстващите удобства и облекчения за бизнеса, които биха могли да подтикват частния бранш да поддържа планове в региона на културата.

Учредителите на придвижването обръщат внимание, че в хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 милиарда лв. годишно и че съществуват сполучливи интернационалните модели, показващи, по какъв начин дребни отчисления от този оборот и от чудовищните доходи на хазартни босове и олигарси, биха могли да решат доста проблеми – освен в региона на културата, само че и в спорта, образованието и прочие

С псевдопазарни причини поредно се пропилява културен капитал, унищожават се обичаи, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални сформира, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В обезверено старомодно положение е политиката към музеи, библиотеки и галерии, до момента в който новаторски културни събития с интернационален авторитет биват саботирани и на процедура унищожавани от необразовани властници. Българската книга и книгоиздаване не се употребяват от тези данъчни облекчения, които са процедура в съвсем всички страни на Европейски Съюз. Няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата гласност деградират поради унизителното положение на профилираните медии за литература и просвета, които не срещат съответна поддръжка от страна на държавните институции.

В документа се отбелязва, че нарастват злоупотребите с българското културно завещание , движимо и недвижимо. То е надалеч от положително консервиране, запазване и дигатализация. Самата дума «културно наследство» от ден на ден става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални полезности. Не се вършат никакви опити за справяне с казуса за «дисонантното» културно завещание – това, за което се спори, към което има спорове.

Българската просвета последователно се трансформира само в мотив за печеливши „ строителни “ начинания , които източват пари от поправки или от терени, от „ реставрации “ и съмнителни археологически сензации. Всъщност не се следи същинска културно-туристическа политика: страната е към този момент осеяна с бутафорни замъци, които съвсем никой не посещава и които след 10-20 години ще се трансфорат в нови, неуместни руини. Междувременно сбирки мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптори, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и учебни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да цифровизира и продава българското музикално завещание, даже българските кино ленти от близкото минало последователно стават негодни за приложимост, се споделя в документа.

Не са основани същински условия за поддръжка на културните начинания на самите български жители (т.е. липсват политики, ориентирани към културната сила, която идва изпод - от самостоятелната различна сцена, от юношески групи, кръгове по ползи, креативен сдружения, студентски сформира и интернационалните културни мрежи, от независими организации и културни оператори, от хрумвания на самите жители на квартално и общинско ниво). Националният фонд „ Култура “ разполага със смехотворни средства, страната няма визия и не подкрепя сходни културни начинания на жителите: в действителност нито един държавен служител не си дава сметка за тяхната основна значимост и за това, че те са самата същина на прословутата „ децентрализация “ и „ включване “.

България се трансформира в пустиня на усета

Основателите на новото придвижване считат, че страната и държавното управление сполучливо не виждат болните културни проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални полезности. Патриотизмът е сменен от нападателен и лекомислен национал-популизъм, лишен от същинска културна памет, той постоянно поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска взаимност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната просвета.

Не се поставят планомерни държавни старания за връзка сред културните и просветителни политики , до момента в който общото равнище на публиките спада, а културната консумация умишлено се комерсиализира и то посредством държавни лостове и принадлежности. Година след година, десетилетие след десетилетия, това последователно насажда чалга-манталитет, плоско, пасивно културно консуматорство, отвод от старания, риалити нрав. България се трансформира в пустиня на усета, декларират създателите на документа.

Откъснати от политиките за просвета, просветителните политики (сами по себе си незадоволителни и несъвършени) са ориентирани към обикновена и функционална просветеност. Те не минават естествено в гъвкави политики за създаване на по-високи културни компетентности, за основаване на абсолютно нужна обща човешка, художествена, морална и гражданска просвета. Властва късогледство, липса на грижа за бъдещето, макар очевидната (а и потвърдена от изследвания) връзка сред общото културно-образователно равнище на една нация, нейната гражданска демократична просвета, творчеството и способността за нововъведения в бизнеса и стопанската система.

В документите на Европейски Съюз тази известна взаимозависимост сбито се назовава „ културата като катализатор на творчеството и нововъведенията “ и се приказва за нейния „ принос по повод образован и резистентен напредък и общественото приобщаване “.

Културната дипломация и външната културна политика са сменени от фалшификати и надутост. Българската просвета се показва по света и в Европа посредством евтини и помпозни шоу-трикове, които заслужено получиха етикета „ лувъри “, „ рози и сапунени мехури “. Всъщност България се изолира културно от Европа и света, от процеси и трендове в актуалното изкуство, а действителният български принос е незабележим - забавни и приносни български културни събития не участват в световните културни календари, не се появяват на международни фестивали и биеналета, означават учредителите на новото гражданско придвижване.

Вместо ръководство на културата – имитационни жестове и ялова администрация

Тяхното умозаключение е, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са сменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки ползи.

Отсъства и научно събирана информация, културна статистика, експертен капацитет, дълготрайни културни проучвания, върху които едно положително ръководство на културата би могло да стъпи. Затова в действителност няма и същинско ръководство на културата, а единствено имитационни жестове и ялова администрация, се споделя в документа.

В него се акцентира, че е нужна проверка на цялата нормативна база и на метода, по който закони и подзаконови актове нормално са били писани до момента - не с цел да служат на магистралните цели на българската просвета, а с краткотрайни и компромисни планове, с цел да обслужат едни или други частни ползи. Което прави текстовете им цялостни с кръпки и ремонти, вътрешно спорни и комплицирани.

Гражданското придвижване „ Реформи в културата “ се въодушевява от концепцията, че културата е първостепенно богатство, значителен детайл от качеството на живот. Смятаме за собствен дълг да не допуснем крах на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските жители, показват неговите учредители.

В поредност от поредни обществени конгреси придвижването ще направи критически мониторинг на направеното (а и на не-направеното, на неправилно или имитативно направеното) в региона на секторните културни политики от държавното управление на ГЕРБ и от предходните държавни управления. Ще бъдат дефинирани болните проблеми, посочени провали, кавги и закононарушения за да се сътвори консенсус към наложителни промени и явни цели.

Чрез полемики сред създатели и специалисти придвижването ще създаде последователно стратегическа визия за ролята на културата, връзката ѝ с образованието, полезността ѝ за българското общество и ще очертае незабавни ограничения, стъпки към законодателни начинания и национална тактика. Ще бъдат създадени и препоръчани проекти за промени там, където проблемите са заболели и забележими за всички.

„ Нека не чакаме някой различен да го направи вместо нас: ние знаем защо става дума, какъв е залогът. Това е наша работа “, декларират в умозаключение създателите на гражданското придвижване.

Учредителите

Сред присъединилите се до момента в него са (по азбучен ред на фамилните имена): Рада Александрова, публицист, Александър Андреев, публицист, Николай Аретов, книжовник и издател, Асен Асенов, културен управител, Петкана Бакалова, проектант, зам. ръководител на КАБ, Марин Бодаков, стихотворец и публицист, Ясен Бояджиев, публицист, Венцислав Благоев, музикант, проф. Маргарита Ваклинова, археолог, Мария Василева, изкуствовед, гл. ас. Младен Влашки, литературовед, Рени Врангова, актриса, Маргарита Гигова, юрист, Чавдар Гюзелев, художник, Ясен Гюзелев, художник, Проф. Виолета Дечева, театровед, Емилия Дворянова, публицист, Кирил Златков, художник, Веселин Калановски, артист, Доц. Йорданка Кандулкова, проектант, Георги Колчаков, ръководител на Баховото общество в България, Златина Колчакова-Костова, културолог, Аглика Крушовенска, експерт по онлайн връзки, проф. Александър Кьосев, културолог, Eлина Лилова, културен управител, Александър Морфов, режисьор, проф. Велислав Минеков, ваятел, Боряна Нейкова, публицист, Тони Николов, гл. редактор на портал „ Култура “, Митко Новков, журналист, виновен редактор на екип " Драматургични форми ", гл.ас. Георги Няголов, литературовед, проф. Нели Огнянова, правист, Манол Пейков, издател, Владимир Пенев, артист, Александрина Пендачанска, оперна певица, гл.ас. Тодор Т. Петев, възпитател, музеолог, Ния Пушкарова, художник и културен оператор, Ива Свещарова, актуален танц и пърформанс, Мартина Стефанова, културен управител, Дарина Такова, оперна певица, Зорница Христова, преводач и издател, Ивайло Цветков, културолог, Копринка Червенкова, основен редактор на в. „ Култура “, проф. Калин Янакиев, културолог.