Западни манипулации на турската изборна арена
Грубата интервенция на Запада в изборите в Турция ще докара до две неща: усилване на антизападните настроения в страната и подсилване на водачеството на Ердоган
Тази неделя Турция ще организира както президентски, по този начин и парламентарни избори. Като цяло се споделя, че страната е на кръстопът. Всички вътрешни и външни наблюдаващи считат, че идния избор е жизненоважен освен за турския народ, само че и за района и даже за света. Резултатите от изборите в Турция ще имат обилни последствия както за националната, по този начин и за интернационалната политика, написа dailysabah.com.
Ето и някои от главните акценти по отношение на усещанията на Запада за идните избори:
Първо, западните медии и мозъчни тръстове ясно избраха своята страна, позицията срещу Ердоган, по табиет. Те се пробват да активизират широкомащабна поддръжка за опозицията, потвърждавайки, че желаят да смъкват държавното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган и да го заменят с " либерален " фронт. Но не е загадка, че Западът постоянно избира подвластна властническа администрация пред самостоятелна народна власт. Причината, заради която не харесват Ердоган, е неговият политически дискурс, концентриран върху Анкара, и акцента, който слага върху политическата самостоятелност на Турция. Ердоган отхвърля да играе играта съгласно западните правила. Вместо това той избира да води политика съгласно потребностите на страната си. Западът не е удовлетворен от политическия дискурс на Ердоган, който желае равноправно партньорство със своите западни съдружници, а не йерархични връзки.
Второ, до момента в който Ердоган упорито заявяваше, че е решен да ръководи Турция поради турците, а не поради ползите на Запада, опозицията твърди, че ще търси доста по-близък метод към Запада. Според взаимния текст, направен от опозиционните партии, и поръчките на водещи опозиционни фигури, в случай че дойдат на власт, те ще се върнат към програмата F-35, ще стартират процеса на присъединение към Европейския съюз и ще оказват помощ за облекчение и унищожаване на визовите условия за турците при пътувания в Шенгенското пространство. Ако това е по този начин, явно ще има цена и ще би трябвало да дадат нещо в подмяна. С други думи, опозицията ще се държи по този начин, както западните страни чакат. Един от резултатите от тази политика ще бъде утежняването на връзките на Турция със страните, които имат разнообразни от западните полезности, а точно Руската федерация и мюсюлманския свят.
Трето, тъкмо както западните страни вербуваха нацисти след Втората международна война, опозиционните партии вербуваха някогашните комунисти след разпадането на Съветския съюз и ги използваха в своя изгода. Ето за какво не е изненада, че вчерашните антиимпериалистически и антизападни настроени политици с леви убеждения през днешния ден служат на ползите на западните страни. Иронично е, че тези политически артисти като главната опозиционна Републиканска национална партия (CHP) и Демократическата партия на народите (HDP) по едно и също време настояват, че са леви, само че и близки съдружници на Запада, който се бореше против комунистите десетилетия наред. Интересно е, че нито една от страните не слага под въпрос тази особеност. Почти всички радикални леви политически играчи се поддържат от Запада в битката им за събаряне на държавното управление на Партията на справедливостта и развиването, която съставлява националната и самостоятелна вероятност на Турция.
Притесненията на Запада за опозиционния блок
Четвърто, има някои опасения от страна на западните страни по отношение на бъдещето на опозиционния блок, коалиция от разнообразни и даже спорни политически възгледи. Западните страни осъзнават обстоятелството, че в случай че опозицията пристигна на власт, няма да е елементарно да се води единна вътрешна и външна политика. Никой не знае по какъв начин водачът на тази коалиция, в случай че има подобен, ще резервира салдото във връзка с концепциите и ще хармонизира другите гледни точки. Партиите в опозиционния блок се споразумяха да смъкват ръководещата партия ПСР и нейния водач, президента Ердоган, само че те ще бъдат изправени пред доста провокации по какъв начин да ръководят страната. С други думи, наподобява, че съюзът им няма да бъде дълготраен. Седемпартийният съдружен блок включва съществени леви партии, радикални леви обединения, умерени турски националисти, ултратурски националисти, секуларисти, религиозни почитатели, либерали и консерватори. Досега не е направен съответен проект за хармонизирането на техните спорни гледни точки.
Пето, всички знаят, че западните медии и държавни управления към този момент са пробили последния гвоздей в ковчега на демократичната народна власт. Те са изгубили морално превъзходството си поради едностранните политики, които водят в незападната част на света и намесите си във вътрешните работи на демократичните страни. Например западните страни доста способстваха за превръщането на Арабската пролет в Арабска зима.
Те одобряват резултата от изборите в дадена страна, единствено в случай че той е в интерес на западноориентирани и подвластни от Запада политически играчи. Основната грижа на западните страни не е отбраната на демократичните полезности, а максимизирането на техните национални ползи. С други думи, защото турското население е наясно, че Западът не пази националните ползи на Турция, както проличава от поддръжката му както за ПКК, по този начин и за Гюленистката терористична група (FETÖ), то поддържането на опозиционния блок от страна на западните страни против Ердоган ще има противоположен резултат.
Все по-голямото осъзнаване на турския народ, изключително след несполучливия опит за прелом от 15 юли 2016 година, ще отблъсне всички тези външни опити. В интерес на истината множеството западни намеси във вътрешните работи на Турция са контрапродуктивни. Западните медии и политически кръгове още веднъж ще видят, че тяхното държание води до две неща. Първо, намесата на Запада в изборите в Турция в допълнение ще ускори антизападните настроения в страната. Второ, тя ще укрепи още повече водачеството на Ердоган.
Тази неделя Турция ще организира както президентски, по този начин и парламентарни избори. Като цяло се споделя, че страната е на кръстопът. Всички вътрешни и външни наблюдаващи считат, че идния избор е жизненоважен освен за турския народ, само че и за района и даже за света. Резултатите от изборите в Турция ще имат обилни последствия както за националната, по този начин и за интернационалната политика, написа dailysabah.com.
Ето и някои от главните акценти по отношение на усещанията на Запада за идните избори:
Първо, западните медии и мозъчни тръстове ясно избраха своята страна, позицията срещу Ердоган, по табиет. Те се пробват да активизират широкомащабна поддръжка за опозицията, потвърждавайки, че желаят да смъкват държавното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган и да го заменят с " либерален " фронт. Но не е загадка, че Западът постоянно избира подвластна властническа администрация пред самостоятелна народна власт. Причината, заради която не харесват Ердоган, е неговият политически дискурс, концентриран върху Анкара, и акцента, който слага върху политическата самостоятелност на Турция. Ердоган отхвърля да играе играта съгласно западните правила. Вместо това той избира да води политика съгласно потребностите на страната си. Западът не е удовлетворен от политическия дискурс на Ердоган, който желае равноправно партньорство със своите западни съдружници, а не йерархични връзки.
Второ, до момента в който Ердоган упорито заявяваше, че е решен да ръководи Турция поради турците, а не поради ползите на Запада, опозицията твърди, че ще търси доста по-близък метод към Запада. Според взаимния текст, направен от опозиционните партии, и поръчките на водещи опозиционни фигури, в случай че дойдат на власт, те ще се върнат към програмата F-35, ще стартират процеса на присъединение към Европейския съюз и ще оказват помощ за облекчение и унищожаване на визовите условия за турците при пътувания в Шенгенското пространство. Ако това е по този начин, явно ще има цена и ще би трябвало да дадат нещо в подмяна. С други думи, опозицията ще се държи по този начин, както западните страни чакат. Един от резултатите от тази политика ще бъде утежняването на връзките на Турция със страните, които имат разнообразни от западните полезности, а точно Руската федерация и мюсюлманския свят.
Трето, тъкмо както западните страни вербуваха нацисти след Втората международна война, опозиционните партии вербуваха някогашните комунисти след разпадането на Съветския съюз и ги използваха в своя изгода. Ето за какво не е изненада, че вчерашните антиимпериалистически и антизападни настроени политици с леви убеждения през днешния ден служат на ползите на западните страни. Иронично е, че тези политически артисти като главната опозиционна Републиканска национална партия (CHP) и Демократическата партия на народите (HDP) по едно и също време настояват, че са леви, само че и близки съдружници на Запада, който се бореше против комунистите десетилетия наред. Интересно е, че нито една от страните не слага под въпрос тази особеност. Почти всички радикални леви политически играчи се поддържат от Запада в битката им за събаряне на държавното управление на Партията на справедливостта и развиването, която съставлява националната и самостоятелна вероятност на Турция.
Притесненията на Запада за опозиционния блок
Четвърто, има някои опасения от страна на западните страни по отношение на бъдещето на опозиционния блок, коалиция от разнообразни и даже спорни политически възгледи. Западните страни осъзнават обстоятелството, че в случай че опозицията пристигна на власт, няма да е елементарно да се води единна вътрешна и външна политика. Никой не знае по какъв начин водачът на тази коалиция, в случай че има подобен, ще резервира салдото във връзка с концепциите и ще хармонизира другите гледни точки. Партиите в опозиционния блок се споразумяха да смъкват ръководещата партия ПСР и нейния водач, президента Ердоган, само че те ще бъдат изправени пред доста провокации по какъв начин да ръководят страната. С други думи, наподобява, че съюзът им няма да бъде дълготраен. Седемпартийният съдружен блок включва съществени леви партии, радикални леви обединения, умерени турски националисти, ултратурски националисти, секуларисти, религиозни почитатели, либерали и консерватори. Досега не е направен съответен проект за хармонизирането на техните спорни гледни точки.
Пето, всички знаят, че западните медии и държавни управления към този момент са пробили последния гвоздей в ковчега на демократичната народна власт. Те са изгубили морално превъзходството си поради едностранните политики, които водят в незападната част на света и намесите си във вътрешните работи на демократичните страни. Например западните страни доста способстваха за превръщането на Арабската пролет в Арабска зима.
Те одобряват резултата от изборите в дадена страна, единствено в случай че той е в интерес на западноориентирани и подвластни от Запада политически играчи. Основната грижа на западните страни не е отбраната на демократичните полезности, а максимизирането на техните национални ползи. С други думи, защото турското население е наясно, че Западът не пази националните ползи на Турция, както проличава от поддръжката му както за ПКК, по този начин и за Гюленистката терористична група (FETÖ), то поддържането на опозиционния блок от страна на западните страни против Ердоган ще има противоположен резултат.
Все по-голямото осъзнаване на турския народ, изключително след несполучливия опит за прелом от 15 юли 2016 година, ще отблъсне всички тези външни опити. В интерес на истината множеството западни намеси във вътрешните работи на Турция са контрапродуктивни. Западните медии и политически кръгове още веднъж ще видят, че тяхното държание води до две неща. Първо, намесата на Запада в изборите в Турция в допълнение ще ускори антизападните настроения в страната. Второ, тя ще укрепи още повече водачеството на Ердоган.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ