Светослав Иванов: Илон синьото око
„ Грозният американец “ - тoва е книга от края на 50-те. Нещо като „ Мисия Лондон “ на Алек Попов, само че за американската дипломация в измислена страна в Азия. За няколко месеца тази книга се трансформира в сензация и до през днешния ден се счита за класика в американската литература.
Чрез подигравка и ирония, тя разказва метода, по който всеки лекомислен взор върху протичащото се по света може да докара до злополука. През 1962 година книгата се трансформира във филм, с който Марлон Брандо печели доста награди.
Смята се, че тази книга въодушевява Кенеди да сътвори „ Корпуса на мира “, с цел да се бори точно с този имидж на високомерната и арогантна американска външна политика, разказана в „ Грозния американец “. От „ Корпуса на мира “ пък се ражда USAID - първата организация, която най-богатият човек в света взе на мушка и закри, с цел да спре помощите за най-нуждащите се по света. Най-богатият стопира парите за най-бедните - като че ли написа нова глава в остарелия разказ.
Илон Мъск мина като комета през политиката.
Но мъжът с имидж на идеалист, иноватор и световен бизнесмен се оказа много последна в разбиранията си персона, която изгря и залезе на политическата сцена.
От момента, в който с едно от децата си на раменете в Овалния кабинет, той показва близостта си с Тръмп, досега, в който с посинено око на същото място той разгласи, че се отдръпва, Мъск нанесе толкоз съществени вреди на личния си имидж, че това трагично стартира да се отразява на бизнеса му.
Вдигната ръка, наподобяваща нацистки привет часове след встъпването в служба на Тръмп, накара стотици хиляди, изключително в Европа да разгласят за обмен електрическите си коли.
А поддръжката за претенденти като Джорджеску в Румъния или „ Алтернатива за Германия “ единствено оказа помощ на техните противници да завоюват изборите, мобилизирайки рекордна изборна интензивност - и в Румъния, и в Германия.
В Европа сега се следи забавна политическа наклонност - десетки дребни и огромни партии копират „ Тръмпизма “, само че това се оказва много губеща карта.
Ако искаш твоят политически противник да не завоюва, надявай се да бъде подсилен от Илон Мъск или Доналд Тръмп - си споделиха в доста европейски столици. Ако искаш по-висока изборна интензивност, моли се твоите съперници да получат най-малко едно виртуално потупване по рамото от новия собственик на Белия дом и марсианския идеалист, който трябваше да редуцира държавните разноски със стотици милиарди.
Така, разумно, Мъск стартира да отстъпва на назад във времето. Изчезнаха десетките статуси в „ Х “ на политически тематики, крайните позиции и гръмки изявления.
Всичко това идва да ни покаже, че колкото и разграничени да сме през днешния ден, огромното благосъстояние не значи доверие, нито ентусиазъм.
Голямото благосъстояние няма нищо общо с харизмата, която е нужна за всяка сполучлива персона в обществената среда. Липсата на състрадание, взаимност и мисъл за другите - постоянно си проличава. Не приказваш ли обикновено, разбираемо, със пристрастеност, не вдъхновяваш ли другите и всичките пари да имаш на света, няма по какъв начин да спечелиш място в техните сърца.
И това е доста добър урок за всички, които си мислят, че политиката е занятие роботизирано и се мери с лайкове. Социалните мрежи основават прекомерно доста звук, с цел да са справедлив измерител за имиджа на човек или организация. Там хората са разграничени от логаритмите в балони по убеждения, изразявани истерично посред мочурище от дезинформация и подправени профили, които безотговорно сипят операции. Нещо като крякане на жаби до тресавище при изгрев слънце - на никого не му е прелестно да прекарва прекомерно доста време там. Уморява се и се усеща малко оцапан.
Много ми се желае и у нас да осъзнаем, че времето на „ Facebook политиците “, което продължи повече от десетилетие, е към края си. Постепенно и постепенно, може би ще отнеме няколко години, само че и този епизод ще завърши. Без да знаем ясно по какъв начин ще наподобява идващият. Дано не е като „ Грозният Американец “ или като „ Мисия Лондон “.
Коментарът на водещия е оповестен на страницата на bTV в Интернет.
Чрез подигравка и ирония, тя разказва метода, по който всеки лекомислен взор върху протичащото се по света може да докара до злополука. През 1962 година книгата се трансформира във филм, с който Марлон Брандо печели доста награди.
Смята се, че тази книга въодушевява Кенеди да сътвори „ Корпуса на мира “, с цел да се бори точно с този имидж на високомерната и арогантна американска външна политика, разказана в „ Грозния американец “. От „ Корпуса на мира “ пък се ражда USAID - първата организация, която най-богатият човек в света взе на мушка и закри, с цел да спре помощите за най-нуждащите се по света. Най-богатият стопира парите за най-бедните - като че ли написа нова глава в остарелия разказ.
Илон Мъск мина като комета през политиката.
Но мъжът с имидж на идеалист, иноватор и световен бизнесмен се оказа много последна в разбиранията си персона, която изгря и залезе на политическата сцена.
От момента, в който с едно от децата си на раменете в Овалния кабинет, той показва близостта си с Тръмп, досега, в който с посинено око на същото място той разгласи, че се отдръпва, Мъск нанесе толкоз съществени вреди на личния си имидж, че това трагично стартира да се отразява на бизнеса му.
Вдигната ръка, наподобяваща нацистки привет часове след встъпването в служба на Тръмп, накара стотици хиляди, изключително в Европа да разгласят за обмен електрическите си коли.
А поддръжката за претенденти като Джорджеску в Румъния или „ Алтернатива за Германия “ единствено оказа помощ на техните противници да завоюват изборите, мобилизирайки рекордна изборна интензивност - и в Румъния, и в Германия.
В Европа сега се следи забавна политическа наклонност - десетки дребни и огромни партии копират „ Тръмпизма “, само че това се оказва много губеща карта.
Ако искаш твоят политически противник да не завоюва, надявай се да бъде подсилен от Илон Мъск или Доналд Тръмп - си споделиха в доста европейски столици. Ако искаш по-висока изборна интензивност, моли се твоите съперници да получат най-малко едно виртуално потупване по рамото от новия собственик на Белия дом и марсианския идеалист, който трябваше да редуцира държавните разноски със стотици милиарди.
Така, разумно, Мъск стартира да отстъпва на назад във времето. Изчезнаха десетките статуси в „ Х “ на политически тематики, крайните позиции и гръмки изявления.
Всичко това идва да ни покаже, че колкото и разграничени да сме през днешния ден, огромното благосъстояние не значи доверие, нито ентусиазъм.
Голямото благосъстояние няма нищо общо с харизмата, която е нужна за всяка сполучлива персона в обществената среда. Липсата на състрадание, взаимност и мисъл за другите - постоянно си проличава. Не приказваш ли обикновено, разбираемо, със пристрастеност, не вдъхновяваш ли другите и всичките пари да имаш на света, няма по какъв начин да спечелиш място в техните сърца.
И това е доста добър урок за всички, които си мислят, че политиката е занятие роботизирано и се мери с лайкове. Социалните мрежи основават прекомерно доста звук, с цел да са справедлив измерител за имиджа на човек или организация. Там хората са разграничени от логаритмите в балони по убеждения, изразявани истерично посред мочурище от дезинформация и подправени профили, които безотговорно сипят операции. Нещо като крякане на жаби до тресавище при изгрев слънце - на никого не му е прелестно да прекарва прекомерно доста време там. Уморява се и се усеща малко оцапан.
Много ми се желае и у нас да осъзнаем, че времето на „ Facebook политиците “, което продължи повече от десетилетие, е към края си. Постепенно и постепенно, може би ще отнеме няколко години, само че и този епизод ще завърши. Без да знаем ясно по какъв начин ще наподобява идващият. Дано не е като „ Грозният Американец “ или като „ Мисия Лондон “.
Коментарът на водещия е оповестен на страницата на bTV в Интернет.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ