Промяната, които са в дъното на финансовата криза, продължават да настояват да се харчи още, и още, и още...Няма как
Гроздан Караджов беше министър на районното развиване и благоустройството в кабинета " Петков ". Следвайте " Гласове " в Телеграм
Пари няма - действайте!
За всеки от малко малко финансово образован човек е ясно, че с цел да харчиш едни пари, би трябвало да разполагаш с тях. Не и за някои депутати, които обилно и безсистемно раздаваха бонуси и облекчения. И в този момент страната е изправена пред заплахата, в случай че не вземе незабавни и непопулярни ограничения, да не може да покрие разноските. Затова финансовият министър влезе в ролята на неприятния вестоносец и предложи двигане на налози и фрапантно орязване на разноските. Защото другояче може да няма пари за пенсии. Може да се наложи да се взема заем от МВФ. Може даже да се стигне до смяна на курса евро-лев, което значи разлюляване на валутния ръб.
Накратко - купонът свърши, пристигна време да се заплаща сметката! И за нея просто няма задоволително пари.
За някои всичко това може да е изненада, само че в действителност към този черен сюжет се вървеше от една година насам. Почна се от раздаването на помощи за ток на всички компании, а освен за най-нуждаещите се. Всички бяха наясно, че това е безконтролно. Че се „ подкрепят “ компании, които вършат големи облаги поради интернационалната конюктура. Че по този начин се прахосват средства, които могат да се употребяват доста по-ефективно. Но всички оферти методът да се уточни бяха отхвърлени. Както се споделя – всички са гласоподаватели, да не вземем да обидим някого.
После стартира безразборното събаряне на Данък добавена стойност. С благородната концепция да се овладеят цените и инфлацията. Нито цените се овладяха, нито инфлацията се кротна. Защото елементарното събаряне на една ставка, без непоколебим надзор върху последствията, води единствено до дупка в бюджета. А в България контролните органи не работят и това даже не е обществена загадка. Това е неоспорим факт!
След това се стигна до великодушното повдигане на заплати и пенсии. Да, всички пенсионери би трябвало да имат почтени старини. Но преди да вдигнеш внезапно най-ниските пенсии, би трябвало добре да си направиш сметката дали имаш пари за това. И дали около най-бедните няма да пострадат най-съвестните. Защото разликата сред най-ниските и междинните пенсии се сви до 1-2 лв.. И хора, които цялостен живот са се осигурявали върху всички приходи, в този момент се усещат ощетени. Поредицата от нелогични ходове в обществената област освен тотално обърка пенсионната система и още повече срина доверието в нея, само че и заложи „ бомба “ в бюджета, тъй като измененията изискват големи разноски, които няма по какъв начин към този момент да бъдат анулирани. Трябва да се заплащат всяка година.
Паралелно с това бяха пресечени всевъзможни опити да бъдат събрани повече доходи в бюджета. Повишението на тол таксите да вземем за пример, което като министър съумях да прокарам макар големите кавги и митинги, бе тихомълком анулирано. Така правилото „ който разрушава повече пътищата, да заплаща повече “, бе още веднъж отсрочен за някакво несигурно бъдеще. Сега финансовият министър отново ще се опита да го прокара. Със съмнителни шансове за триумф. Защото идват още едни избори. А тези компании са нечии спонсори.
Стара максима е, че никой не е оракул в личната си страна. И че публичната памет е къса. Но за благополучие, към този момент има обществени мрежи, които помнят всичко. Така елементарно може да се напомни, че огромният скандал в държавното управление, в което взе участие Има Такъв Народ, бе тъкмо поради безотговорната икономическа и финансова политика. Министрите на Има Такъв Народ напуснахме съвещанието на кабинета, тъй като не бяхме съгласни с хазартното ръководство на страната. Лично аз бях упрекнат във всички космополитен грехове. Но не скърбя. Защото времето демонстрира, че съм бил прав. Неслучайно и в идващите предизборни акции предупреждавахме, че се задава рецесия. А някои партии като „ Продължаваме промяната “, които са в дъното на по-голямата част от ограниченията, довели до рецесията в този момент, не престават да упорстват, че би трябвало да се харчи още, и още, и още...
Ето какво споделя някогашният финансов министър Асен Василев през ноември 2022 година да вземем за пример: „ Пред нас не стои избора бюджетна дисциплинираност или обществен пакет, а по-скоро какво още да включим в обществения пакет, с цел да достигнем 3% недостиг ".
По това време МФ към този момент не можеше да пласира на ниска цена дълг на интернационалните пазари. Защото единствено „ слепците “ не виждаха, че финансите са зле.
Сега въпросът е какъв брой „ слепци “ ще влязат в идващия парламент. Защото от тях ще зависи дали ще се отдръпнем от ръба на пропастта. Или ще създадем крачка напред.
