Гробницата на Тутанкамон е на ръба на срутване – ще я загубим ли?
Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-крехкото си положение от откриването ѝ през 1922 година, предизвестяват египетски учени. По стените и таваните се появяват пукнатини, скалните пластове се лющят поради влагата, а цветовете на стенописите избледняват под въздействието на гъбички.
Това е една от най-малките царски гробници в Долината на царете, само че през днешния ден тя е подложена на сериозен риск. Основната цепнатина, която минава през тавана на погребалната камера и входа, е разрешила на дъждовна вода да проникне вътре, ускорявайки процесите на ерозия.
Скалата, в която е изсечена гробницата – глинен шист от вида „ Есна “, има свойството да набъбва и се свива при промени във влажността. Това прави цялата структура нестабилна и застрашена от сриване, в това число и нейните скъпи фрески.
Фаталният потоп от 1994 година
Според проф. Сайед Хемеда от Кайро, учител по запазване на архитектурното завещание, съдбовната смяна настава след наводнението през 1994 година Тогава кални води заливат долината и проникват в гробниците, повишавайки влажността и предизвиквайки напредък на гъбички, които разяждат боите по стените.
В свое проучване, оповестено в списанието npj Heritage Science на Nature, проф. Хемеда отбелязва, че структурната целокупност на гробницата е компрометирана.
„ Пукнатините разрешиха на водата да проникне и да натовари тавана напрегнато, което надвишава опциите на скалата да издържи, “ изяснява той. Ученият предлага надзор върху влажността и подсилване на таванните сектори, с цел да се предотврати сриване.
Една от най-големите археологически находки в света
Открита на 4 ноември 1922 година от английския археолог Хауърд Картър, гробницата на младия фараон (обозначена като KV62) съдържа четири пространства – вход, преддверие, погребална камера и съкровищница. В тях са открити над 5000 артефакта, в това число златната маска на Тутанкамон, инкрустирани скулптури, колесници и мебели, трансформирали я в една от най-емблематичните находки на ХХ век.
Според специалисти, гробницата в началото не е била предопределена за царска, а преждевременно приспособена след неочакваната гибел на младия държател.
Опасност за цялата Долина на царете
Проф. Мохамед Атия Хаваш от Кайро предизвестява, че заплахата не визира единствено гробницата на Тутанкамон.
„ Много от гробниците са издълбани надълбоко в скалите, които са пронизани от пукнатини. При нови наводнения цели каменни масиви могат да се откъснат и срутен върху тях, “ споделя той. Хаваш акцентира, че и в региона на храма на Хатшепсут към този момент са засечени сходни разломи.
„ Това е съществено предизвестие. Ако не бъдат взети ограничения, злополучие може да настъпи всеки миг, “ прибавя той.
Въпреки че регионът е част от Световното завещание на ЮНЕСКО, действителни дейности за отбрана съвсем няма.
„ Разполагаме с технологии за наблюдаване и оценка на риска, само че липсва просвета на предварителна защита. Реагираме едвам откакто бедствието към този момент се е случило, “ признава проф. Хаваш пред Independent Arabia.
Той упорства за основаване на непрекъснат експертен съвет, който да следи геоложките и структурни промени, да проучва положението на стенописите и да приготвя регулярни отчети за най-застрашените обекти.
Последен вик за избавление
„ Като археолог, надълбоко ме натъжава положението на гробницата, “ споделя Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози.
„ Необходими са практични решения – не думи. Времето изтича, а всяка цепнатина може да се трансформира в бездна за част от международното завещание. “
Сто години след откриването ѝ, гробницата на Тутанкамон още веднъж е във фокуса на света — този път не поради своите съкровища, а тъй като може да ги загубим вечно.
Това е една от най-малките царски гробници в Долината на царете, само че през днешния ден тя е подложена на сериозен риск. Основната цепнатина, която минава през тавана на погребалната камера и входа, е разрешила на дъждовна вода да проникне вътре, ускорявайки процесите на ерозия.
Скалата, в която е изсечена гробницата – глинен шист от вида „ Есна “, има свойството да набъбва и се свива при промени във влажността. Това прави цялата структура нестабилна и застрашена от сриване, в това число и нейните скъпи фрески.
Фаталният потоп от 1994 година
Според проф. Сайед Хемеда от Кайро, учител по запазване на архитектурното завещание, съдбовната смяна настава след наводнението през 1994 година Тогава кални води заливат долината и проникват в гробниците, повишавайки влажността и предизвиквайки напредък на гъбички, които разяждат боите по стените.
В свое проучване, оповестено в списанието npj Heritage Science на Nature, проф. Хемеда отбелязва, че структурната целокупност на гробницата е компрометирана.
„ Пукнатините разрешиха на водата да проникне и да натовари тавана напрегнато, което надвишава опциите на скалата да издържи, “ изяснява той. Ученият предлага надзор върху влажността и подсилване на таванните сектори, с цел да се предотврати сриване.
Една от най-големите археологически находки в света
Открита на 4 ноември 1922 година от английския археолог Хауърд Картър, гробницата на младия фараон (обозначена като KV62) съдържа четири пространства – вход, преддверие, погребална камера и съкровищница. В тях са открити над 5000 артефакта, в това число златната маска на Тутанкамон, инкрустирани скулптури, колесници и мебели, трансформирали я в една от най-емблематичните находки на ХХ век.
Според специалисти, гробницата в началото не е била предопределена за царска, а преждевременно приспособена след неочакваната гибел на младия държател.
Опасност за цялата Долина на царете
Проф. Мохамед Атия Хаваш от Кайро предизвестява, че заплахата не визира единствено гробницата на Тутанкамон.
„ Много от гробниците са издълбани надълбоко в скалите, които са пронизани от пукнатини. При нови наводнения цели каменни масиви могат да се откъснат и срутен върху тях, “ споделя той. Хаваш акцентира, че и в региона на храма на Хатшепсут към този момент са засечени сходни разломи.
„ Това е съществено предизвестие. Ако не бъдат взети ограничения, злополучие може да настъпи всеки миг, “ прибавя той.
Въпреки че регионът е част от Световното завещание на ЮНЕСКО, действителни дейности за отбрана съвсем няма.
„ Разполагаме с технологии за наблюдаване и оценка на риска, само че липсва просвета на предварителна защита. Реагираме едвам откакто бедствието към този момент се е случило, “ признава проф. Хаваш пред Independent Arabia.
Той упорства за основаване на непрекъснат експертен съвет, който да следи геоложките и структурни промени, да проучва положението на стенописите и да приготвя регулярни отчети за най-застрашените обекти.
Последен вик за избавление
„ Като археолог, надълбоко ме натъжава положението на гробницата, “ споделя Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози.
„ Необходими са практични решения – не думи. Времето изтича, а всяка цепнатина може да се трансформира в бездна за част от международното завещание. “
Сто години след откриването ѝ, гробницата на Тутанкамон още веднъж е във фокуса на света — този път не поради своите съкровища, а тъй като може да ги загубим вечно.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ