Траленето изора Черно море и го превърна в пустиня
" Грийнпийс " разгласява карта с местата, където риболовът унищожава морското дъно и предпазени зони
По случай Деня на Черно море екологичната организация " Грийнпийс " - България показа специфичен отчет и карта, които демонстрират заканите за морския басейн от дънното тралене. Този способ за промишлен лов на риба е неразрешен в България поради големите вреди, които нанася на екосистемите, само че все пак се практикува всеобщо, съобщи БНР.
Картата разкрива местата в българската акватория на Черно море с най-силен напън от тралене за интервала 2017 до 2024 година. Данните демонстрират кораби с пуснати системи за следене, само че казусът е доста по-голям, защото корабите, които правят незаконно тралене, постоянно изключват тези системи.
" Натискът от тралене даже от легалния тип е много сериозен, изключително и в предпазените зони. Може би най-силно засегнатата предпазена зона е тази към Маслен нос - предпазена зона Ропотамо, в която се следят две доста осезаеми полета, в които има непрекъснат напън от тралене, " изясни Мартин Томов, координатор на акцията " Живо Черно море " към " Грийнпийс ".
Научно проучване открива физически следи
Скорошно изследване на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и Центъра за подводна археология към Българска академия на науките открива голям брой физически следи от дънно тралене по морското дъно.
" Физическото увреждане на дъното води до директно заличаване на организмите, които населяват повърхността на морското дъно. Минаването на един подобен апарат през морското дъно и безусловно изораването води до увреждане и загиване на тези морски организми, " обясни Димитър Беров от Лабораторията за морска екология към ИБЕИ.
Според специалиста казусът е какъв брой бързо тези организми могат да се възстановят от заличаването. Някои типове съумяват по-бързо, други не могат да се възстановят, а трети се възвръщат единствено след десетилетия.
Мидените банки изчезват
В региона пред Маслен нос типичната дълбоководна дънна екосистема са мидените банки на черноморската черна мида. Това са огромни площи от морското дъно на дълбочини под 40 метра, които са компактно покрити от колонии от черноморски миди. В предишното те са обхващали хиляди квадратни километри от шелфа на Черно море пред България.
" Дънното тралиране е една от най-разрушителните риболовни практики, които въздействат на екосистемите на морското дъно. Те нарушават структурата на седиментите и могат да заровят разнообразни животни. Мидените банки върху седиментите са неповторимо местообитание и са доста уязвими на дънно тралиране - те напряко биват изорани, " изясни морският биолог Стефания Клайн, също създател на проучването.
Водолаз съпоставя траленето с военни дейности
Водолазът и някогашен боен Красимир Христов от Варна направи шокиращо съпоставяне на дънното тралене с бойни дейности.
" Случва се непрекъснато, непрекъснато, постоянно когато морето няма доста мощна вълна се трали. Всички тралове са дънни и унищожават флората и фауната на Черно море. Това е като танк в Украйна. Каквото остава след танка, това остава и след трала. Танкът не минава всеки ден, а пък траленето става всеки ден и на процедура морето от една райска градина стана просто една кална пустиня, " съобщи Христов.
Според него нездравословен е даже и разрешеният от закона бийм трал. Той съставлява шейни, които се плъзгат по дъното на разстояние от три до четири метра една от друга. Между тези шейни има вериги, които се плъзгат по самото дъно и изтъргват всичко - риба, миди, дънна растителност.
Какво демонстрира методологията
Системите за следене на траленето демонстрират по кое време един транспортен съд интензивно трали чрез скоростта, с която се движи. Когато корабите тралят, изключително огромните, се движат със скорост сред един и три възела. Когато не го вършат, се движат много по-бързо. Другият фактор е методът, по който се движат самите кораби - на една права линия.
Участъците с най-интензивно тралене обгръщат предпазени зони - Емине-Иракли, Галата, Комплекс Калиакра и Ропотамо. Данните са систематизирани в карти и обгръщат интервала 2017-2024 година.
Необходими са по-чести проучвания
Димитър Беров акцентира, че е нужен по-систематизиран метод и по-чести проучвания.
" Такива проучвания би трябвало да се вършат всяка година освен на една полоса, опитна площадка, ами във всички зони, които са предмет на запазване, на надзор. Натура зоните в българското Черноморие са основани точно с цел да поддържат положително положение на популациите на тези типични черноморски типове, " уточни специалистът.
Според Беров обаче това е много скъпо начинание, изисква непрекъснато ангажиране на запаси, хора, екипировка и съоръжение. Към момента не се прави, защото в България има малко проучвателен групи и институти, които имат опита и апаратурата за това, и няма финансиране и интерес да се вършат задоволително постоянно такива проучвания.
Морският биолог Стефания Клайн добави, че положителните практики са дънното тралене да се не разрешава и лимитира. " В европейските морета наклонността е да се лимитира тази процедура колкото е допустимо повече и изключително в предпазените зони. В нашите също е неразрешено това, само че би трябвало да се постанова да се съблюдават тези ограничавания, в случай че желаеме да си извършват функционалността на предпазени зони, " сподели тя.
По случай Деня на Черно море екологичната организация " Грийнпийс " - България показа специфичен отчет и карта, които демонстрират заканите за морския басейн от дънното тралене. Този способ за промишлен лов на риба е неразрешен в България поради големите вреди, които нанася на екосистемите, само че все пак се практикува всеобщо, съобщи БНР.
Картата разкрива местата в българската акватория на Черно море с най-силен напън от тралене за интервала 2017 до 2024 година. Данните демонстрират кораби с пуснати системи за следене, само че казусът е доста по-голям, защото корабите, които правят незаконно тралене, постоянно изключват тези системи.
" Натискът от тралене даже от легалния тип е много сериозен, изключително и в предпазените зони. Може би най-силно засегнатата предпазена зона е тази към Маслен нос - предпазена зона Ропотамо, в която се следят две доста осезаеми полета, в които има непрекъснат напън от тралене, " изясни Мартин Томов, координатор на акцията " Живо Черно море " към " Грийнпийс ".
Научно проучване открива физически следи
Скорошно изследване на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и Центъра за подводна археология към Българска академия на науките открива голям брой физически следи от дънно тралене по морското дъно.
" Физическото увреждане на дъното води до директно заличаване на организмите, които населяват повърхността на морското дъно. Минаването на един подобен апарат през морското дъно и безусловно изораването води до увреждане и загиване на тези морски организми, " обясни Димитър Беров от Лабораторията за морска екология към ИБЕИ.
Според специалиста казусът е какъв брой бързо тези организми могат да се възстановят от заличаването. Някои типове съумяват по-бързо, други не могат да се възстановят, а трети се възвръщат единствено след десетилетия.
Мидените банки изчезват
В региона пред Маслен нос типичната дълбоководна дънна екосистема са мидените банки на черноморската черна мида. Това са огромни площи от морското дъно на дълбочини под 40 метра, които са компактно покрити от колонии от черноморски миди. В предишното те са обхващали хиляди квадратни километри от шелфа на Черно море пред България.
" Дънното тралиране е една от най-разрушителните риболовни практики, които въздействат на екосистемите на морското дъно. Те нарушават структурата на седиментите и могат да заровят разнообразни животни. Мидените банки върху седиментите са неповторимо местообитание и са доста уязвими на дънно тралиране - те напряко биват изорани, " изясни морският биолог Стефания Клайн, също създател на проучването.
Водолаз съпоставя траленето с военни дейности
Водолазът и някогашен боен Красимир Христов от Варна направи шокиращо съпоставяне на дънното тралене с бойни дейности.
" Случва се непрекъснато, непрекъснато, постоянно когато морето няма доста мощна вълна се трали. Всички тралове са дънни и унищожават флората и фауната на Черно море. Това е като танк в Украйна. Каквото остава след танка, това остава и след трала. Танкът не минава всеки ден, а пък траленето става всеки ден и на процедура морето от една райска градина стана просто една кална пустиня, " съобщи Христов.
Според него нездравословен е даже и разрешеният от закона бийм трал. Той съставлява шейни, които се плъзгат по дъното на разстояние от три до четири метра една от друга. Между тези шейни има вериги, които се плъзгат по самото дъно и изтъргват всичко - риба, миди, дънна растителност.
Какво демонстрира методологията
Системите за следене на траленето демонстрират по кое време един транспортен съд интензивно трали чрез скоростта, с която се движи. Когато корабите тралят, изключително огромните, се движат със скорост сред един и три възела. Когато не го вършат, се движат много по-бързо. Другият фактор е методът, по който се движат самите кораби - на една права линия.
Участъците с най-интензивно тралене обгръщат предпазени зони - Емине-Иракли, Галата, Комплекс Калиакра и Ропотамо. Данните са систематизирани в карти и обгръщат интервала 2017-2024 година.
Необходими са по-чести проучвания
Димитър Беров акцентира, че е нужен по-систематизиран метод и по-чести проучвания.
" Такива проучвания би трябвало да се вършат всяка година освен на една полоса, опитна площадка, ами във всички зони, които са предмет на запазване, на надзор. Натура зоните в българското Черноморие са основани точно с цел да поддържат положително положение на популациите на тези типични черноморски типове, " уточни специалистът.
Според Беров обаче това е много скъпо начинание, изисква непрекъснато ангажиране на запаси, хора, екипировка и съоръжение. Към момента не се прави, защото в България има малко проучвателен групи и институти, които имат опита и апаратурата за това, и няма финансиране и интерес да се вършат задоволително постоянно такива проучвания.
Морският биолог Стефания Клайн добави, че положителните практики са дънното тралене да се не разрешава и лимитира. " В европейските морета наклонността е да се лимитира тази процедура колкото е допустимо повече и изключително в предпазените зони. В нашите също е неразрешено това, само че би трябвало да се постанова да се съблюдават тези ограничавания, в случай че желаеме да си извършват функционалността на предпазени зони, " сподели тя.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ