Защо няма зелени бозайници
Гринч е бозайник, нали? Поне наподобява подобен. Но може и да не е – въпреки всичко зелените бозайници не са под път и над път, с лопата да ги ринеш.
В научните среди се разнася една приказка: неналичието на доказателство не е доказателство за липса. Така че единствено тъй като към момента не сме разкрили зелени на цвят бозайници, не значи безусловно, че те не съществуват. Със сигурност и по-странни неща са откривани в животинското царство.
А когато става въпрос за зелено, никое животно не се оправя по-добре от Sacoglossa. Този разред може да всмуква хлоропластите от храната в клетките си и по този начин да си набира сила и чрез фотосинтеза. Което съгласно нас е мега крепко.
Sacoglossa
Въпреки това, когато става дума за еволюция, можем да чакаме да забележим избрани ограничавания в другите групи животни.
Докато сакоглосаните могат да бъдат зелени и изобщо странни, оцветяването при бозайниците е по-ограничено и значително се дефинира от козината или косата, които имат характерни свойства, измежду които е и пигментацията. Докато ярките нюанси на оранжевото могат да бъдат реализирани от косата, превръщането в Гринч може да е отвън обсега на нашите косми.
Колкото и занимателно да е да си представим тревистозелен опосум, пазачът на зоологическата градина ZSL в Лондон, Англия, Шанън Фарингтън, изяснява за какво информацията, която имаме за бозайниците, ни споделя, че няма да има зелени.
Има няколко фактора, един от които е половият асортимент на дамите. Който мъжки впечатли женската най-вече, ще стигне до размножаване, а дали това ще е най-силният, най-шумният, най-колоритният, всичко зависи от типа.
Друг мотор ще бъдат акомодациите на животните. Например, по-дълъг врат може да улесни достъпа до храна. Ако едно животно не има нужните акомодации, с цел да се развива в местообитанието си, тогава има по-малък късмет да стигне до зрелост, без значение да има опция да се възпроизвежда или не.
