Грижите в края на живота не са се влошили в

Грижите в края на живота не са се влошили в страните, които са разрешили асистирана гибел , обявиха английски депутати, представени от „ BBC “. Специалната комисия по опазване на здравето и обществени грижи към Камарата на общините съобщи, че даже има доказателства, че това е довело до по-добра поддръжка с повече вложени средства . Междупартийната група обаче не се произнесе по отношение на смяна в закона в Англия, като сподели, че единствено желае да даде информация за дебата.

Водещият акцията Естер Ранцен посочи, че хората би трябвало да имат избор по отношение на метода, по който желаят да сложат завършек на живота си. Групата депутати пък репликира, че приютите в Англия се нуждаят от в допълнение финансиране, защото достъпът до грижи е неравноправен. В момента приютите получават единствено една трета от финансирането си от Националната здравна работа, макар че дават по-голямата част от палиативните грижи .

Прегледът на комисията преглежда местата, където е позволено подпомагането на гибелта на неизлечимо заболели , в това число елементи от Съединени американски щати, както и Австралия, Швейцария и Нова Зеландия. В Англия и Уелс Законът за самоубийствата от 1961 година афишира за закононарушение насърчаването или подпомагането на някого да посегне на живота си. Отделни закони в Шотландия и Северна Ирландия не разрешават на умиращи хора, които търсят здравна помощ, да умрат.

Въпреки че някои показаха угриженост , че смяна в закона ще докара до по-лоша поддръжка в края на живота на пациентите, отчетът на комисията акцентира, че в случай че не друго, това е обвързвано с усъвършенстване в страните, които са подхванали тази стъпка, с доказателства, показващи, че измененията са довели до спомагателни вложения в палиативни грижи .

Въпросът беше в светлината на прожекторите през последните месеци, като Естер Ранцен разкри, че се е включила към клиниката за асистирано преустановяване на живота Dignitas в Швейцария . 83-годишната основателка и ефирен оператор на Childline, която има рак в четвърти етап, прикани за свободен избор на депутати те в Народното събрание. Пред „ BBC Breakfast “ тя изясни:

„ Не желаеме фамилните ни мемоари да бъдат затрупани от загатна за нас в болежка, страдалчество . “

Жената добави, че има „ доста дребен избор “ , защото в случай че желае да постави завършек на живота си и да отиде в Dignitas, ще би трябвало да го направи без фамилията си там, защото те могат да бъдат упрекнати в скрит план за гибелта ѝ. Дейм Естер призна, че е малко евентуално тя да има избор за асистирана гибел в Англия през живота си, само че призна, че се надява други да получат този късмет.

През последните осем години повече от 250 души са пътували до Dignitas, с цел да сложат завършек на живота си, съгласно клиниката. Софи Блейк е диагностицирана с рак на гърдата в четвърти етап през 2020 година, когато е на 49 години. Ракът се е популяризирал в белите ѝ дробове, черния дроб, коремните лимфни възли и таза и е нелечим. Тя постоянно е подкрепяла избора на хората да сложат завършек на живота си , откакто доста нейни познати към този момент са били очевидци на някой непосредствен, който е умирал от болежка. Жената твърди:

„ Винаги съм считал а, че това е толкоз грубо, за какво да подлагаме хората на толкоз доста нелечима болежка, когато медикаментите даже не могат да оказват помощ? Защо да не ни е разрешено да им помогнем да сложат завършек на живота си? “

След слагането на диагнозата Софи споделя, че се надява на най-хубавото , като се приготвя за най-лошото . Приоритет за нея е 16-годишната ѝ щерка Мая да не я вижда по какъв начин страда . Тя споделя:

„ Не желая това да са нейните трайни мемоари, да вижда майка си в ужасна болежка . “

Софи признава, че знаейки, че има избор да се постави завършек на живота, би помогнало на доста пациенти, които чакат своя съдбовен край. Тя добавя:

„ Толкова доста хора биха се възползвали психически, знаейки, че ще има форма на помощ, когато пристигна времето, в случай че е належащо . Това ще ви даде този финален надзор в самия край, да имате добра гибел, а не гибел от страдалчество. “

Комисията също по този начин акцентира проблемите и объркването с метода, по който сегашната система работи за лекарите , като сподели, че не е ясно дали могат да дават медицински доказателства за хора, които желаят да отидат в чужбина, с цел да умрат. Ръководството на Генералния медицински съвет оповестява, че даването на достъп до досиетата на пациентите е възможно според Закона за отбрана на данните . Но Британската здравна асоциация (BMA) поучава лекарите да не изготвят медицински отчети, с цел да улеснят асистираното самоубийство . Органът също по този начин съобщи, че държавното управление би трябвало да обмисли по какъв начин ще се оправи с измененията в закона тук-там като остров Ман и Джърси, които сега обмислят въпроса.

Председателят на специфичния комитет Стив Брайн посочи, че желае отчетът да има „ трайно завещание “ , като даде доказателства за бъдещи диспути по закона.

Но той сподели, че асистираното умиране е „ най-сложният “ въпрос, който комисията е разглеждала. В отчета се показва, че даже това какъв термин да се употребява е оспорван, като комисията го назовава асистирано умиране/асистирано самоубийство . Той дефинира това като смъртни случаи, асистирани от доктор , в това число самоприлагане на смъртоносно лекарство , както и когато лекарят го дава, което постоянно се назовава евтаназия .

Както BMA, по този начин и Royal College of Nursing имат неутрални позиции във връзка с асистираното преустановяване на живота. Правителството споделя, че всяка смяна е въпрос на Народното събрание – и уточни, че ще разреши свободно гласоподаване по нея.

Правени са многочислени опити за смяна на закона през годините – последният през 2021 година Законът също беше оспорван в съдилищата, като редица хора с неизлечими и животоограничаващи болести отстояват своето право на гибел .

Д-р Гордън Макдоналд от групата за акция против асистираното умиране Care Not Killing призна, че е отчаян, че комисията не се афишира срещу асистираното умиране. Той изложи своето поверие, че има „ доста проблеми “ с смяната на закона, в това число, че рестриктивните мерки за това кой дава отговор на изискванията могат да бъдат отстранени с времето, с цел да включат хората с увреждания , тези с нетерминални здравословни проблеми и проблеми като деменция и меланхолия . Според него депутатите е трябвало да се разгласят твърдо срещу „ утвърдените от страната убийства “ .