Григорий Ефимович Распутин — селянин, мистик и самозван пророк, чиято

„Распутин: Селянинът, който разклати Руската империя и умря три пъти

Григорий Ефимович Распутин — селяндур, мистик и мним оракул, чиято фигура въплъщава едно от най-интересните и загадъчни интервали в съветската история. Неговото име е обвързвано освен с елементарната съветска провинция, само че и със самата вътрешност на съветската империя, а историците и до през днешния ден спорят за същинската му роля в ориста на Романови и края на Русия.

Распутин е персона, чиято биография е изпълнена със загадки, легенди и несъгласия. Неговото въздействие върху императорската фамилия, изключително върху царя Николай II и кралица Александра, е било извънредно, а гибелта му — не по-малко мистериозна.

Ранни години и напредък

Григорий Распутин е роден на 21 януари 1869 година в селото Покровскоe, в Сибир, в оскъдно семейство. От ранна възраст той демонстрира интерес към религията и мистиката. Въпреки неналичието на официално обучение, Распутин се среща с разнообразни религиозни учения и скоро се утвърдил като странстващ духовник и мистик, заради което се насочва към църквата и е възприеман от локалните като нравствен ментор. Той твърдял, че има изключителни качества за излекуване и знамение, които стават основата на неговата известност.

Слава му пораства откакто, при започване на 1900-те години, той стартира да посещава Санкт Петербург. Тогава стартира да се свързва с висшите публични пластове, като се оказва в центъра на вниманието на съветския хайлайф. Точно тук той се среща с царското семейство.

Влиянието върху царското семейство

Най-значимата част от живота на Распутин е обвързвана с неговото въздействие върху съветското царско семейство, изключително върху кралица Александра Фьодоровна. Един от главните легенди към Распутин е, че той имал необясними качества за излекуване и в частност бил в положение да помогне на царевича Алексей, който страдал от хемофилия — заболяване, което нарушава кръвосъсирването и прави всяка рана рискова.

Царица Александра, обезверена от медицинските опити да излекуват сина ѝ, се обърнала към Распутин, който, с изказванието, че има заложба за излекуване, почнал да се грижи за Алексей. Според разнообразни свидетелства, след всяко негово лекуване, положението на Алексей се подобрявало, което укрепвало вярата на царското семейство в него. Това пък води до увеличение на въздействието на Распутин при двора. Царицата, надълбоко вярваща в неговите качества, му предоставяла все по-голяма непосредственост и се свързвала с него за препоръки по вътрешни и външни въпроси.

Распутин стартира да играе значима роля в съветската политика, да въздейства на назначението на министри и да взема решения в царския двор. Той даже беше считан за едно от „ неофициалните “ ядра на властта в Русия.

Противоречия и опити за ликвидиране

Колкото повече въздействие печели Распутин, толкоз повече врагове събира. Той беше осъждан от доста поради своята лакомия, скандално държание и подозрения по отношение на истинността на неговите „ целителски “ качества. Много от аристократите и дворяните го възприемали като заплаха за царското семейство и самата империя. Въпреки това, кралица Александра остава лоялна към него.

През 1916 година група аристократи, разочаровани от въздействието на Распутин, вземат решение да го отстранен. Техният скрит план доближава кулминационна точка на 29 декември същата година, когато Распутин е погубен в Петроград (днешен Санкт Петербург).

Мистериозната му гибел

Според разнообразни версии на събитията, Распутин е погубен от група аристократи на чело с принц Феликс Юсупов. Мнозина настояват, че той е бил токсичен, само че не е починал незабавно. Вместо това, той съумял да се възвърне, след което бил убит. Това води до разпространяване на клюки, че той е оживял от първия опит за ликвидиране, а даже откакто е бил ранен, е съумял да избяга и да бъде още веднъж нападнат. Така, все пак, Распутин умрял единствено след втория изстрел.

Мистериозната му гибел основала още повече легенди към неговото име и живот. Някои настояват, че Распутин е можел да предсказва своето ликвидиране и е бил „ неубиваем “, което още повече укрепило неговия фетиш на персона.

Наследството и края на империята

След гибелта на Распутин, съветската империя продължава да се разпада. През 1917 година Русия изпада в гражданска война, която ще докара до свалянето на Романови и края на царската власт. Распутин, макар че бил погубен в последните години на империята, постоянно се показва като един от факторите, съдействали за рецесията, която довела до революцията.

Днес, Распутин е възприеман като знак на упадъка на съветския двор, само че също по този начин и като фигура на мистицизма и странността. Неговото завещание е обхванато в легенди и митове, а неговата персона продължава да бъде обект на проучвания и полемики.

Заключение

Григорий Распутин е една от най-загадъчните и противоречиви персони в съветската история. Неговото въздействие върху царското семейство и самата орис на Романови го прави фигура, чиято роля в съветския живот не може да бъде подценена. Смъртта му, която е обгърната в тайнственост и клюки, единствено прибавя към неговия митологичен статус.

Той разклати основите на съветската империя, само че самият той, съгласно историците, надали бе в положение да планува, че гибелта му ще се окаже единствено един от многото парадокси в историята на Русия.