Връхна точка в битката за свобода
Григор Велев
Илинденско-Преображенското въстание отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. То избухва на 20 юли (2 август нов стил) на деня на църковния празник " Илинден " през 1903 година Обхваща Битолския и Солунския вилает.
Преображенското въстание на тракийските българи от четвърти Одрински революционен окръг се подвига на 14 август 1903 година на църковния празник " Преображение господне ". Потушаването на въстанието води единствено в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени най-вече в днешна Бургаска област.> Подготовката > След проведеното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства сензитивно. Правителството на Османската империя ускорява репресивните ограничения, концентрира военни и полицейски елементи, които правят всеобщи беззакония. Увеличават се стълкновенията сред турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази конюнктура през януари 1903 година част от членовете на Централен комитет на ВМОРО отпред с Иван Гарванов привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско.
На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. След дълги полемики задграничното посланичество на организацията в София се причислява към това решение, въпреки че Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. След идването му в Македония се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев и двамата вземат решение да поддържат взетото решение, което е разпратено по окръзите. Затова съгласно тях връщане обратно не може да има.
В навечерието на въстанието, обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
През май 1903 година Христо Матов изготвя " Общ проект на въстанието ", в който се излагат средствата и задачите на революционната битка.
Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактичност за деяние на чети, терористи и на мирното население, обясняват се връзките с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските управляващи, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е позитивно признато от революционерите.
Михаил Савов документално дава отговор, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности, в противоположен случай не би имала опция за интервенция.
Въпреки това революционерите не се отхвърлят от поетия курс. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конгреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне).> Избухването > В избрания ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности.
Боевете в Македония стартират на 2 август (нов стил) 1903 година - Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг. Солунският революционен окръг на ВМОРО е част от структурите на революционната мрежа и обгръща част от Солунския вилает на Османската империя. Подготовката за повдигане на въстание в Солунския окръг стартират незабавно след Софийското заседание на ВМОРО от януари 1903 г.> Битката при връх " Ножот " > Това е най-голямото и кръвопролитно стълкновение, водено от ВМОРО за целия интервал на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
Битката е към връх Ножот, покрай село Ракле, а фотосите и разказите за борбата се разнасят из целия свят. Сутринта на 14 юли турски войник се насочва към връх Ножот за да го обкръжат, друга група турски войски от изток открива огън по основното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот, също откриват пукотевица по идващия войник. До обяд турците обсаждат региона, идват нови турски отряди отпред на Енвер бей. Турска рота нападна останалите отцепени 18 младежи на североизточния скат, притиснати и от изток от войник, всички падат убити. Турците завладяват още един скат, което открива опция за тилово нахлуване на Ножот. В идващите няколко дни аскерът залавя и убива няколко изгубени и ранени четници.
Общият брой на починалите четници в региона на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България.> Вторият стадий > Преображенското въстание е част и по-скоро втори стадий или продължение на Илинденското въстание на българите от Македония. То подвига на 14 август 1903 година Според сведенията на Христо Караманджуков значима роля за развиването на революционната активност в региона изиграва конгресът на окръга, управляван от Гоце Делчев и извършен в Пловдив от 13 до 15 април 1902 година На него са взети значими решения.
Одринският окръг е разграничен на пет региона, а територията на най-важния първи регион била разграничена на три революционни окръга. По късно през 1903 година конгресът на Петрова равнища дефинитивно утвърдил разделянето на окръга на региони, които са разказани в конгресните протоколи, само че единствено един от тях, първи Малкотърновски регион, вдигнал и изнесъл Преображенското въстание.
На 18 август бойните дейности стартират. Само за два дни Странджа е превзета. Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до управителното тяло, ситуирано на връх " Циганка ", една след друга идват тревожни новини. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за готовност на първи, втори и трети турски корпус.> Странджанска република > С сполучливото осъществяване на въстаническите дейности турските войски са прогонени по черноморското крайбрежие от българската граница до Ениада и навътре в Странджа от тази граница до Лозенград. С изключение на Малко Търново от всички селища в този регион властта на султана е отстранена. Завзетата от въстаниците необятна планинска област остава отвън обсега на турските закони. В нея органите на турското ръководство не са в положение да упражняват своята активност.
В резултат на това е образувана т.нар. Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна. Тя просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, превзета от въстаниците. Установената нова демократична власт влиза в своите функционалности. Тя е страж на реда и спокойствието на популацията, оповестява собствен ред и поема отбраната правата на популацията, според открития порядък, преглежда разногласия сред селяните, преследва и санкционира разбойниците и предателите на народа, събира от популацията парични средства и хранителни и други материали във форма на данъци и реквизиции, дефинира и постанова разнообразни тегоби, с цел да се обезпечи материална прехрана на революционната организация и на разгърналото се въстание. Турските военни подхващат усилени претърсвания в околните български села, задържаните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на боен съд. Четирима са наказани на гибел посредством обесване, а останалите на 15 години изгнание. Мнозина дейци се избавят с бягство в България. С това на процедура се изчерпват въстаническите дейности.> Равносметката > Проведени са 289 сражения с участитето на 26,000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12 440 къщи са подпалени и към 4700 цивилни са убити, а 3122 дами са изнасилени. След въстанието повече от 30 000 българи стават бежанци.> От книгата " История на българите в Македония "
Община Гоце Делчев ще организира нормалния събор в село Попови ливади във връзка 120-та годишнина от експлоадирането на Илинденско - Преображенското въстание. Тази година съборът ще се провежда на 29 юли, събота.
Програмата ще започва в 10,30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади със заупокойна молитва за умрелите в Илинденско - Преображенското въстание и молебен за здраве, които ще отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. На мемориала на Гоце Делчев ще се произнесе слово във връзка въстанието и ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност и поклонение пред паметта на участниците в Илинденско-Преображенското въстание.
В 11,30 часа на голямата поляна в село Попови ливади, ще започва празничният концерт. В програмата ще вземат присъединяване оркестрите " Щуро маке ", " Класик ", " Ивелия ", " Неврокоп ", " Импулси ", " Македонски ритми " и " Европа ". В празника ще вземат участие и Румяна Попова, Неврокопският тим за национални песни и танци - Гоце Делчев и квартет " Белканто ". >
Илинденско-Преображенското въстание отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. То избухва на 20 юли (2 август нов стил) на деня на църковния празник " Илинден " през 1903 година Обхваща Битолския и Солунския вилает.
Преображенското въстание на тракийските българи от четвърти Одрински революционен окръг се подвига на 14 август 1903 година на църковния празник " Преображение господне ". Потушаването на въстанието води единствено в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени най-вече в днешна Бургаска област.> Подготовката > След проведеното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства сензитивно. Правителството на Османската империя ускорява репресивните ограничения, концентрира военни и полицейски елементи, които правят всеобщи беззакония. Увеличават се стълкновенията сред турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази конюнктура през януари 1903 година част от членовете на Централен комитет на ВМОРО отпред с Иван Гарванов привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско.
На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. След дълги полемики задграничното посланичество на организацията в София се причислява към това решение, въпреки че Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. След идването му в Македония се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев и двамата вземат решение да поддържат взетото решение, което е разпратено по окръзите. Затова съгласно тях връщане обратно не може да има.
В навечерието на въстанието, обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
През май 1903 година Христо Матов изготвя " Общ проект на въстанието ", в който се излагат средствата и задачите на революционната битка.
Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактичност за деяние на чети, терористи и на мирното население, обясняват се връзките с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските управляващи, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е позитивно признато от революционерите.
Михаил Савов документално дава отговор, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности, в противоположен случай не би имала опция за интервенция.
Въпреки това революционерите не се отхвърлят от поетия курс. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конгреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне).> Избухването > В избрания ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности.
Боевете в Македония стартират на 2 август (нов стил) 1903 година - Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг. Солунският революционен окръг на ВМОРО е част от структурите на революционната мрежа и обгръща част от Солунския вилает на Османската империя. Подготовката за повдигане на въстание в Солунския окръг стартират незабавно след Софийското заседание на ВМОРО от януари 1903 г.> Битката при връх " Ножот " > Това е най-голямото и кръвопролитно стълкновение, водено от ВМОРО за целия интервал на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
Битката е към връх Ножот, покрай село Ракле, а фотосите и разказите за борбата се разнасят из целия свят. Сутринта на 14 юли турски войник се насочва към връх Ножот за да го обкръжат, друга група турски войски от изток открива огън по основното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот, също откриват пукотевица по идващия войник. До обяд турците обсаждат региона, идват нови турски отряди отпред на Енвер бей. Турска рота нападна останалите отцепени 18 младежи на североизточния скат, притиснати и от изток от войник, всички падат убити. Турците завладяват още един скат, което открива опция за тилово нахлуване на Ножот. В идващите няколко дни аскерът залавя и убива няколко изгубени и ранени четници.
Общият брой на починалите четници в региона на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България.> Вторият стадий > Преображенското въстание е част и по-скоро втори стадий или продължение на Илинденското въстание на българите от Македония. То подвига на 14 август 1903 година Според сведенията на Христо Караманджуков значима роля за развиването на революционната активност в региона изиграва конгресът на окръга, управляван от Гоце Делчев и извършен в Пловдив от 13 до 15 април 1902 година На него са взети значими решения.
Одринският окръг е разграничен на пет региона, а територията на най-важния първи регион била разграничена на три революционни окръга. По късно през 1903 година конгресът на Петрова равнища дефинитивно утвърдил разделянето на окръга на региони, които са разказани в конгресните протоколи, само че единствено един от тях, първи Малкотърновски регион, вдигнал и изнесъл Преображенското въстание.
На 18 август бойните дейности стартират. Само за два дни Странджа е превзета. Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до управителното тяло, ситуирано на връх " Циганка ", една след друга идват тревожни новини. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за готовност на първи, втори и трети турски корпус.> Странджанска република > С сполучливото осъществяване на въстаническите дейности турските войски са прогонени по черноморското крайбрежие от българската граница до Ениада и навътре в Странджа от тази граница до Лозенград. С изключение на Малко Търново от всички селища в този регион властта на султана е отстранена. Завзетата от въстаниците необятна планинска област остава отвън обсега на турските закони. В нея органите на турското ръководство не са в положение да упражняват своята активност.
В резултат на това е образувана т.нар. Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна. Тя просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, превзета от въстаниците. Установената нова демократична власт влиза в своите функционалности. Тя е страж на реда и спокойствието на популацията, оповестява собствен ред и поема отбраната правата на популацията, според открития порядък, преглежда разногласия сред селяните, преследва и санкционира разбойниците и предателите на народа, събира от популацията парични средства и хранителни и други материали във форма на данъци и реквизиции, дефинира и постанова разнообразни тегоби, с цел да се обезпечи материална прехрана на революционната организация и на разгърналото се въстание. Турските военни подхващат усилени претърсвания в околните български села, задържаните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на боен съд. Четирима са наказани на гибел посредством обесване, а останалите на 15 години изгнание. Мнозина дейци се избавят с бягство в България. С това на процедура се изчерпват въстаническите дейности.> Равносметката > Проведени са 289 сражения с участитето на 26,000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12 440 къщи са подпалени и към 4700 цивилни са убити, а 3122 дами са изнасилени. След въстанието повече от 30 000 българи стават бежанци.> От книгата " История на българите в Македония "
Община Гоце Делчев ще организира нормалния събор в село Попови ливади във връзка 120-та годишнина от експлоадирането на Илинденско - Преображенското въстание. Тази година съборът ще се провежда на 29 юли, събота.
Програмата ще започва в 10,30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади със заупокойна молитва за умрелите в Илинденско - Преображенското въстание и молебен за здраве, които ще отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. На мемориала на Гоце Делчев ще се произнесе слово във връзка въстанието и ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност и поклонение пред паметта на участниците в Илинденско-Преображенското въстание.
В 11,30 часа на голямата поляна в село Попови ливади, ще започва празничният концерт. В програмата ще вземат присъединяване оркестрите " Щуро маке ", " Класик ", " Ивелия ", " Неврокоп ", " Импулси ", " Македонски ритми " и " Европа ". В празника ще вземат участие и Румяна Попова, Неврокопският тим за национални песни и танци - Гоце Делчев и квартет " Белканто ". >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ