Григор Саруханян е на път да сбъдне своята мечта след

Григор Саруханян е на път да сбъдне своята фантазия след 10 години в пандиза и дългия път към завръщането в професионалния бокс. Той ще се бие за славянската купа на Световния боксов съвет в суперсредна категория против черногореца Алмир Скрияеля. Мачът е в зала " Универсиада " на 17 декември. Пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес " Саруханян показа какви са упоритостите му при победа.

- Григоре, след броени дни ви следва най-важният мач във вашата кариера за Славянския пояс. Какво знаете за вашия противник?
- Той е боксьор от Черна гора с 15 победи и 3 загуби. Наблюдавам го към този момент от два месеца - играта му, успехите му. На 33 години е. По-млад е от мен. Доста закани има от негова страна към мен. Не се старае толкоз да тренира, а повече на диалози вървят нещата. Досега единствено един път съм отправил предизвикателство към него, и то след негово. Не съм почнал първи. Готвя се интензивно за тази сериозна среща. Всеки първенец мечтае да стигне на до крайната цел - да се бие за купа. Радвам се, че имам този късмет. И то в България, пред моята аудитория. Сигурен съм, че на 17 декември в залата ще има огромна поддръжка. Готов съм не на 100, а на 1000%.

- Вашият противник сподели, че ще си тръгне с купата. Как бихте му дали отговор?
- Той доста приказва. Нека да пристигна на кръга да покаже в действителност, че има силата да ме победи и да вземе купата. Като виждам, той мисли, че доста елементарно ще ме победи. Аз съм рисков съперник. Имам техника и експедитивност. Не знам какво оръжие сподели, че има той. Аз ще покажа моите на кръга. По-висок е от мен, тъй че сигурно ще търси отдалеченост. Моята игра е да се стремя към непосредствен пердах, нокаут. Бързината е в краката ми. Ще дам всичко от себе си този мач да свърши колкото може по-бързо. Да не е 10 рунда. Да развеселявам почитателите, тъй като те чакат нокаут от мен.

- В България извънредно рядко имаме боксови конфликти за интернационалните трофеи. Как се стигна до този мач?
- Както всички знаят, 10 години бях в пандиза. Излязох и още веднъж имах вяра в себе си, че съм най-хубавият боксьор. Мечтите, които съм имал, не би трябвало да ги загърбвам. Гледам напред и се боря. Направих към този момент 15 победи. Така че очаквам тъкмо този ден с борба за купата. В аматьорския бокс чаках да стигна до олимпиадата. За страдание, не можах. Сега е моментът. Достигнах до това да се удрям за купа в България. Голям триумф е за мен. След 10 години да се завърна и да потвърдя на всички, че в действителност съм същински първенец. На 17 декември ще дам всичко от себе си този пояс да седи на моето рамо.

- Вашето завръщане след престоя в пандиза не се получи доста добре. На огромна галавечер в " Арена Армеец " бяхте нокаутиран. Колко по-различен сте в този момент от оня миг?
- Всеки се учи от грешките си. Загубих и осъзнах какво не съм направил вярно, с цел да изгубя. Получих ляв ъперкът, само че това нещо никога не ме прави по-слаб. Всяка компликация ме прави по-силен. Оттогава нямам загуба. Надявам се 2022 година да я изпратя с благополучие.

- Имахте опция да извършите по-дълъг целеустремен лагер за този мач на Белмекен. Какво ви дава той?
- Преди един месец бяхме в базата на Белмекен. Изкарахме 22 дни с моя треньор. Там подготовката беше ориентирана към кондицията ми. Всичко мина сполучливо без травми. Предстои ми 10-рундов мач с твърд съперник. Трябва да се приготвя на 100%. След 25 дни сложни тренировки на Белмекен съм сигурен, че съм направил и въздух. Така че съм подготвен.

- Как се чувствате спрямо предходни мачове?
- Досега в никакъв случай не съм играл на 76 кг. Доста килограми свалях. Чувствам се добре. Моят треньор Веселин Пашалиев постоянно ми е казвал, че моите килограми са тъкмо тези. Откакто свалихме на 76, се усещам доста по-добре - по-бърз и мощен.

- Тази година имахте още един мач за купа в Германия, който загубихте. Какво не се получи там?
- Не мога да се извинявам - изгубих. Пробвах се. Всичките ми срещи преди този момент бяха 6-рундови. Тогава скочихме непосредствено на 12. Както всички видяха, от 1-вия до 12-ия рунд играх в действителност на високо равнище. За страдание, не съумях и изгубих. Какво не ми доближи? Имах аркада със седем шева. Заради нея не се хвърлих повече да пожертвам. Когато минах лекар, видяха, че имам аркада. Искаха да спрат мача и въобще да не играем. Аз споделих, че е остаряла и не е проблем. В края на втория рунд той ме удари с глава и аркадата още веднъж се отвори. Но не тази, а друга. Така играх с две. Нонстоп се притеснявах, че съдията може да спре мача. Грешката ми беше, че в 11-ия и 12-ия рунд не се хвърлих. Тогава да дам всичко от себе си или да го нокаутирам, или да ми спрат мача поради аркадата. Само за това скърбя. В контракта имаше подписано, че ще има реванш, в случай че приключи мачът по точки. Ние пуснахме искане за реванш. Германците отхвърлиха.

- Какво се случва с вашите задочни противници Спас Генов и Боби Бокса?
- Аз демонстрирах на какво равнище съм. Те не са на него. Между мен и Спас и мен и Боби не може да има среща. Аз пъдя други упоритости. Искам да стигна до международни трофеи. Тези хора 10 години бяха на независимост и не съумяха да реализират нищо. Аз се завърнах и реализирах доста. Сигурен съм, че ще реализира още повече. С тези хора нямам никакъв интерес да играя. Примерно да се срещна с Боби Бокса. Какво може да го вършим? Само мога да го утрепя от пердах на кръга. Какво спечелвам аз? Нищо. Със Спас Генов като играя какво мога да печеля? От три години не е взел участие в нито един шампионат?! Нищо не мога да печеля от тях. Обаче те, като играят с мен, ще реализиран доста. Първо, почитание, второ, ще се подвига много звук и ще се интересуват от тях. Има българи, които не ги познават тия хора. Те имат огромна изгода да създадат такива интриги. Да пускат предизвикателство по интернет да ме викнат и да се бият с мен. Като са огромни мъже, скочиха ми и желаеха да се бият, въпреки аз да нямах никакъв интерес да играя с тях. Какво стана? Те дадоха на задна. Единият се контузи. Другият към този момент няма почитатели, няма кой да го поддържа и не желае да играе. Така че въобще не ги броя, че са живи тези хора. Гледам си моя път. Да се кача на върховете. Първата стълбичка е на 17 декември. Да взема тази купа и по-късно към този момент ще играя за европейска или международна през 2023-а.

- Това са доста съществени упоритости. Мислите ли, че са действително осъществими?
- Разбира се! Заради това върша тази крачка. Да покажа, че съм класен боксьор. Да взема тази купа. Тя ще ми разреши да играя за международна или европейска. Обещано е, че в случай че взема тази купа, 2023 година ще се удрям за една от двете. Отново в България.

- В ранглистата на българските професионални боксьори към този момент сте на второ място след Кубрат Пулев. Докъде стигат упоритостите ви?
- Това са доста ограничения и труд, откогато се завърнах. Когато започнах да играя професионален бокс, бях на 1400-о място. След няколко победи се изкачих на 600-ото. Много триумфи направих и се борих да се изкача оптимално нагоре. Дотук две години нонстоп бях на 130-160-о място. Сега съм доста благополучен, че съм на 95-а позиция. Ще направя всичко, с цел да вляза в Топ 10 на моята категория.