Григор Сарийски с отчайващ анализ за Европа: Прогнозата е облачна

Григор Сарийски отчайващо за Европа: „Прогнозата е облачна с изгледи за катастрофа“

Григор Сарийски с безнадежден разбор за Европа: „ Прогнозата е облачна с изгледи за злополука “

„ Без да се пипат налози, няма по какъв начин да се запълни дупката в бюджета. Няма по какъв начин да се влезе в 3% недостиг, без да се наложат непопулярни мерки„. Това разгласи доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.

Според него не е реалистично още през февруари страната ни да изиска конвергентен отчет за влизане в еврозоната:

„ Данните на Министерството на финансите към края на ноември предходната година демонстрират, че разходите в хазната се усилват с над 16%, приходите – 8%. Не можете да имате изпреварващо нарастване на разноските и постоянни финанси. Единият от критериите за влизане в еврозоната е фискална резистентност, каквато изрично нямаме. Виждаме, че разноските за лихви нарастват с към 1/4, неданъчните доходи понижават с 1/2. Тези трендове демонстрират, че устойчивостта на финансите, меко казано, ерозира. Да вкараш такава страна в еврозоната, значи, че тя ще последва гръцкия сюжет. Никой не желае това„.

От думите на Сарийски стана ясно, че партиите в обединението може тотално да си отрежат всевъзможни пътища за политическо бъдеще.

„ Хората имат дълга памет – всеки ще запомни, в случай че са му увеличени налозите или в случай че му е забавено нарастването на заплатата или на пенсията… За да можете да повишите приходите на българите, тъй че да се получи органически напредък, би трябвало да имате органически напредък на стопанската система – повече артикули с висока добавена стойност, централизиране на производствата. Но нарастването на бюджетните разноски се получава неорганично и това е сметката, за която приказва финансовият министър Теменужка Петкова – жителите би трябвало да платят сметката за неразумните разходи три години обратно в ръководството “, посочи той.

Сарийски цитира шефката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която неотдавна разгласи, че Европа e изправена пред екзистенциална рецесия:

„ Приемането на нови членове в еврозоната ще е последна грижа. Виждаме наклонност на закъснение на така наречен локомотиви на еврозоната – Германия към този момент две следващи години регистрира спад на Брутният вътрешен продукт, да вземем за пример. Плюс все по-малката ненаситност на финансовите пазари, които мъчно ще дават заем, и призивите на Доналд Тръмп за увеличение на военните разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт. Това значи още тежести върху бюджетите. Това значат много облачни времена за европейската стопанска система. Прогнозата е облачна с изгледи за катастрофа„.

На въпрос за какво цените у нас са по-високи спрямо други европейски страни, в случай че още не сме еврозоната доцент Сарийски отговори:

„ Причините са няколко. Има една обстановка за растеж на цените на суровините. Когато има нарастване на цените на суровините, по-късно се придвижва едно към едно върху крайния артикул. Но когато има противоположната наклонност, тъй като пазарите постоянно се движат с промяна, търговците „ не помнят “ да създадат промяна на цената на крайния артикул.

На второ място, при нас има доста огромен дял на трудоемките производства.

Цената на труда се усили интензивно през последните години.

При този натоварен растеж на номиналните заплати няма по какъв начин това да не се пренеси върху готовата продукция. На трето място – нарастване на заплатите значи, че хората са способни да купуват на все по-високи цени, надлежно търговците доста бързо догонват. Търговците доста бързо наваксват с трендовете при приходите на потребителите„.

напомня, че в средата на отминаващата седмица доцент Сарийски предвижда, че „ до края на годината инфлацията би трябвало да доближи двуцифрени темпове “.

Той акцентира, че съставените елементи, които се включват в един краен артикул – труд, сила, първични материали, наеми, превоз – са нарастнали по отношение на август предходната година с двуцифрени темпове.

„ При суровините повишаването е към 20%, при силата по публични данни повишаването е към 14%, при труда също е 14%, превозът нараства с към 1/6 по отношение на предходната година. Това, което се получава на входа за осъществяването на един приключен артикул, усилва своите цени с към 1/6 “, сподели специалистът.

Според доцент Сарийски е въпрос на време това повишаване да се отрази на крайните артикули, т.е. и при крайните артикули да се видят двуцифрени темпове.