Доц.Сарийски: Бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика “Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ”. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
Разговоряме с доцент Григор Сарийски за развиването на стопанската система ни, бюджета за 2023 година и взетите заеми от страната. Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници, уверен е доцент Сарийски.
Акценти от изявлението:
- При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Трябва да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- Мисля, че бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент, защото вниманието на множеството партии ще се концентрира към това, по какъв начин да се заявят като по-верния евроатлантици в сравнение с останалите.
- Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България.
Ето и самото изявление:
- Доцент Сарийски, има ли късмет България да избегне рецесията на фона на сериа от вести, че водещи стопански системи в света навлизат в криза?
- Някакъв късмет постоянно има, само че съгласно мен той е астрономически дребен. Можете да добиете визия за общото комплициране по тази тематика в случай че извършите съпоставяне сред мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за положението на стопанската система и изявленията които идват от страна на служебния кабинет. Например служебният министър на стопанската система сподели, че България има историческия късмет да реализира напредък в актуалните условия. Но персонално аз не виждам какъв е фундаментът на сходни упования. Виждате, че на пазарите на първични материали обстановката е меко казано неподходяща. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, без значение дали става дума за въглища, природен газ и по този начин нататък с тези, на които се сключваха покупко-продажби единствено преди година. Въпреки пазарната промяна през последните седмици (на фона на неподходящите упования за икономическата активност) цените остават много по-високи в сравнение с преди 12 месеца. Въглищата да вземем за пример са с 60% по-скъпи, в сравнение с през предишния октомври, мазутът – 54% и т. н. Ако се върнем още по обратно, когато множеството стопански системи можеха да работят с евтини енергийни запаси, разликата е просто фрапираща. Това е повода, заради която огромна част от предприятията особено в Европа започнаха малко по малко да преустановят активността си. В края на септември банкрутира един от огромните немски производители на тоалетна хартия, с марката „ Hakle “, като този случай надалеч не е изолиран. Според допитване на федерацията на немската промишленост (BDI) над 1/3 от интервюираните 593 компании се опасяват за съществуването си поради високите енергийни цени. Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата индустрия – от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове, до предприятията за последна преправка. Немалка част от тях прекратиха активността си през последните месеци точно поради скъпия природен газ. Преди към две седмици представител на Международния валутен фонд съобщи, че светът е изправен пред най-големия снабдителен потрес повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена рецесия?
- Продоволствена рецесия може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна стопанска система, каквато претендира да е и българската от много време насам (макар да е мъчно да я окачествим като такава) цените се дефинират на база търсене и предложение. При това изискване, ограничението на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се показва в общо ограничение на потреблението на популацията. При рецесия на предлагането в една планова стопанска система дефицитът нормално се показва в това, че от една опашка от 100 индивида, ще могат да създадат покупки единствено първите 50. При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една параленост с потреблението, което имахме до 1989 година и това, през 2021 година Само преди две седмици беше оповестен статистическия годишник на Национален статистически институт, съгласно който в този момент междинният българин използва 1,6 литра мляко на месец. Това са към 50 мл дневно. За съпоставяне през 89-та година българите използваха 200 литра мляко на година, т.е. съвсем половин литър мляко дневно. Потреблението единствено на мляко е намаляло съвсем десетократно. Аналогична е обстановката при плодовете, зеленчуците, млечните артикули. Това е натурален резултат от намалената кредитоспособност на българина. Винаги в интервал на ускорена инфлация, както е сега, това се отразява в допълнение върху приходите и платежоспособността, т. е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в действително изражение към този момент са по-малки в сравнение с преди година. Това се получава поради високите цени и невъзможността на приходите да догонят тези цени. Инфлацията се усилва с съвсем 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват приблизително с 13,5 %. Изпреварващият растеж на цените по отношение на приходите води неизбежно до понижаване на потреблението.
Не на последно място би трябвало да кажем, че упоменатото нарастване на заплатите е концентрирано в една доста дребна част от българското общество. Пак съгласно националната статистика, семействата с увеличени приходи за последните 12 месеца са едвам едно от шест. Истината е, че действителните приходи понижават и че използваме по-малко в сравнение с преди. Успоредно с това, консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме огромна част зърно от Украйна, което основава проблеми на локалните производители от една страна поради дъмпинговата цена, а въпреки това поради занижените стандарти, които мъчно могат да се съпоставят с условията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едвам след няколко години. Проблемите със здравето при приложимост на храна с ниско качество са нещо закономерно, само че те не се демонстрират неотложно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на опазването на здравето...
- Калпава храна и унищожено опазване на здравето. България неслучайно е измежду рекордьорите по смъртност.
- И един различен значим въпрос – страната направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е вашето пояснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подобаващ миг да се изтегли дълг, тъй като този дълг би трябвало да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен има значение. А страната в последно време пласира дълг скъпо.
- Лихвата постоянно има значение, само че дано да си дадем сметка че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкоз щеше да е по-евтин дългът, в случай че беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те % на главницата. Дали държавното управление ще похарчи заема по предопределение, за нещо което да поддържа растежа и виталния стандарт. От тази позиция би трябвало да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- А следователно трябваше ли да се тегли дълг съгласно Вас?
- Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници. През юли бяха оповестени данните от Министерство на финансите за събираемостта от Данък добавена стойност към края на полугодието. Оказва се че приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби върху артикули и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се регистрират същите приходи по това перо колкото и през предходната година, в случай че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 %. Този дисонанс, значи като най-малко, че там някой спи.
- Но предходното държавно управление се хвалеше с по-висока събираемост на приходите, то към момента управляваше през първите шест месеца на тази година.
- Това е като да се похвалите с по-висок междинен триумф от учебно заведение. Само че в този междинен триумф влизат и предмети, които няма да ви вкарат в университета. При 1/6 нарастване на оборотите в локалната търговия не може да се регистрира нулев растеж на приходите от Данък добавена стойност. Мисля че обществото би трябвало да получи съответно пояснение за това разминаване сред облагаемия оборот и събраните доходи и едвам тогава да се приказва за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерство на финансите. Оттук нататък може да разясняваме за какво МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой вложител би кредитирал хазната, виждайки в какво тресавище затъва фискалната политика?
- Как ще коментирате точно водената фискална политика, която се оказва проблем за тегленето на дълг?
- За страдание фискалната политика е надалеч от здравия смисъл. Това най-малко демонстрира анализът на множеството стратегии – от така наречен Ковид-мерки, до последните тласъци за отплата на цените на горива и растежа на инфлацията. Ефектът от тях беше проинфлационен, защото страната на процедура се отхвърли от ръководството на протичащите процеси. За да кажете, че имате интензивно ръководство, че предприемате работещи ограничения в някаква посока, би трябвало да имате структурирани фискални тласъци. Липсата на дескреция е контрапродуктивна, а ние виждаме не виждаме такава през последните месеци. Когато раздавате помощи на калпак, без да се преценявате с приходите и потреблението по обществени групи, резултатът е чисто наливане на пари в стопанската система.
Като да гасите пожар с бензин. По този метод лицата с високи приходи получават по-големи помощи в сравнение с тези - с ниски приходи. Това единствено усилва неравенството сред тях и единственият резултат раздаването на пари на калпак, е точно по-бързото повишаване на цените в магазина.
Що се отнася до тласъците в по-дългосрочен проект, виждаме че тяхната реализация куца. Достатъчно е да погледнете качеството на осъществяване на паважа пред Народното събрание. Дори пред постройката, в което се гласоподават тези ограничения, не можаха да се направи ремонт с задоволително качество, какво остава за по-сериозни планове. В този смисъл сумите, изливани под формата на фискални тласъци, са просто непродуктивни и казусът там не може да се реши с повече пари. Всеки лев, вложен в една нереформирана система и като наливане на вода в пробито корито. Това може да ви усили сметката за вода, само че няма да получите по-пълно корито. А кой би отпуснал заем, с цел да покрием тази по-голяма сметка?
- Всички тези ограничения, за които говорите бяха признати от предходното държавно управление...
- Всъщност от Народното събрание. Тези ограничения се гласоподават в Народното събрание.
- Но бяха препоръчани от предходното държавно управление. Като стана дума за Народното събрание, имате ли терзания по отношение на приемането на бюджета за идната година поради това, че 48-ият парламент не е почнал работа и договарянията за държавно управление вървят мъчно?
- Правителството предлага нещо като прелиминарен план. Какво ще излезе, зависи от сделките в бюджетната комисия и гласуването в Народно събрание. Мисля, че бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент, защото вниманието на множеството партии ще се концентрира към това, по какъв начин да се заявят като по-верния евроатлантици в сравнение с останалите. Това е и повода, заради която някои от тях заложиха ангажимент за оказване на военна помощ на Украйна още в предизборните си стратегии. По отношение на бюджета евентуално ще получим още от същото.
Приемането на ограниченията, за които загатнах беше стимулирано от желанието на парламентарното болшинство да си купи повече политическо време. Само по този начин то можеше да прокара останалите ограничения, за които беше отишло там. Същото нещо чакам и при настоящия парламент. Ако се образува ново болшинство, то водещата му грижа ще бъде засвидетелстването на България като най-верния член на НАТО, податлив да заеме по-предни позиции в украинския спор. Едва по-късно ще се занимават с всичко останало. Втората грижа ще бъде още веднъж пазаруването на политическо време, с цел да се прокарат ограничения и начинания, с които обществото е надълбоко несъгласно. Извън водещата тематика за Украйна, ще се приказва интензивно за влизането ни в Еврозоната, което е в цялостно несъгласие с ползите и настройките на българското общество и ще натовари бюджета с още по-големи разноски. С времето това ще ни натовари с спомагателни разноски по запазване на целостта на единната валута, което ще бъде тежък удар за най-бедната страна в Европейски Съюз.
- Но нали се чака от 1 януари 2024 година да сме от Еврозоната или и вие ще изразите опасения, че това няма да стане?
- Силно се надявам, че това няма да се случи, тъй като ще се трансформира в следващата злополука за българската стопанска система. Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България.
- Но в случай че станем член на Еврозоната и при сложна обстановка няма ли да получим помощ, както това се случи с Гърция?
- Ха, ха...Знаете каква част от тази помощ стигна до гърците? Почти никаква. Тази помощ на процедура отиде за удовлетворяването на вземанията на техните кредитори. Това бяха френски, немски, белгийски банки. Тези пари бяха отпуснати, за избавяне на кредиторите. Ако погледнете индикаторите на Гърция, ще видите че в този момент страната има двукратно повече задължения в сравнение с е нейният БВП. Всяка неподготвена стопанска система следва този сюжет. Просто някои вървят с по-малки крачки. Що се отнася до поддръжката на Европейската централна банка би било добре да си напомним по какъв начин ЕЦБ поддържа кипърските банки по време на дълговата рецесия. С писма и рекомендации. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „ предложиха “ на банките в засегнатата страна да се избавят независимо и те извършиха това наставление, спасявайки се с цената на частична реквизиция на средствата на своите депозанти, макар че сходно решение е несъвместимо с правилото за цялост на частната благосъстоятелност.
Основният резултат от влизането в еврозоната ще бъде улеснението на достъпа на Министерство на финансите до нови заеми, а мисля че обществото не би желало това. Никой от нас не е уверен, че тези пари ще се харчат за положителното на българите. Всъщност положителната страна на това да си отвън еврозоната е действието на автоматизираните спирачки, които обезпечават пазарите. Когато едно държавно управление води неразумна финансова политика, вложителите го санкционират с увеличение на лихвите и с отвод да го кредитират. Това стимулира държавното управление да търси разновидности за понижаване на недостига. Този дисциплиниращ резултат изчезва след влизането в Еврозоната, което в действителност е решаващата крачка към реализацията на гръцкия сюжет. Нещо, което българите не желаят.
- В подобен случай когато има дефицит на средства, какво да се прави?
- Вече споделих, че Министерство на финансите би трябвало да си събере борчовете. Защо ми задавате този въпрос?
- Защото някои икономисти настояват даже, че може да се стигне до нарастване на налозите...
- Първо държавното управление би трябвало да си събере дължимите налози. Не може просто да се регистрира повишаването на общата сума на постъпленията и това да се показва като нараснала събираемост. Разбивката по пера демонстрира, че има още доста да се желае в това отношение. На второ място, би трябвало да се запушат пробойните през които оборотите заобикалят хазната. Национална агенция за приходите познава доста добре тези пробойни и сумите които изтичат от там, само че се лимитират с дейности с меко казано непретенциозен резултат. Достатъчно е да споменем за практиката на трансферно ценообразуване, която в доста огромни компании се ползва и до момента.
Не на последно място, би трябвало да се промени самата конструкция на данъчните доходи. Високият дял на приходите от косвени налози, комбиниран с неналичието на градация при корпоративния налог води до прекачване на огромна част от данъчната тежест върху популацията и до възникването на компании-мастодонти. Това е в ущърб както на хазната, по този начин и на българското общество.
Разговоряме с доцент Григор Сарийски за развиването на стопанската система ни, бюджета за 2023 година и взетите заеми от страната. Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници, уверен е доцент Сарийски.
Акценти от изявлението:
- При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Трябва да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- Мисля, че бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент, защото вниманието на множеството партии ще се концентрира към това, по какъв начин да се заявят като по-верния евроатлантици в сравнение с останалите.
- Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България.
Ето и самото изявление:
- Доцент Сарийски, има ли късмет България да избегне рецесията на фона на сериа от вести, че водещи стопански системи в света навлизат в криза?
- Някакъв късмет постоянно има, само че съгласно мен той е астрономически дребен. Можете да добиете визия за общото комплициране по тази тематика в случай че извършите съпоставяне сред мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за положението на стопанската система и изявленията които идват от страна на служебния кабинет. Например служебният министър на стопанската система сподели, че България има историческия късмет да реализира напредък в актуалните условия. Но персонално аз не виждам какъв е фундаментът на сходни упования. Виждате, че на пазарите на първични материали обстановката е меко казано неподходяща. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, без значение дали става дума за въглища, природен газ и по този начин нататък с тези, на които се сключваха покупко-продажби единствено преди година. Въпреки пазарната промяна през последните седмици (на фона на неподходящите упования за икономическата активност) цените остават много по-високи в сравнение с преди 12 месеца. Въглищата да вземем за пример са с 60% по-скъпи, в сравнение с през предишния октомври, мазутът – 54% и т. н. Ако се върнем още по обратно, когато множеството стопански системи можеха да работят с евтини енергийни запаси, разликата е просто фрапираща. Това е повода, заради която огромна част от предприятията особено в Европа започнаха малко по малко да преустановят активността си. В края на септември банкрутира един от огромните немски производители на тоалетна хартия, с марката „ Hakle “, като този случай надалеч не е изолиран. Според допитване на федерацията на немската промишленост (BDI) над 1/3 от интервюираните 593 компании се опасяват за съществуването си поради високите енергийни цени. Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата индустрия – от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове, до предприятията за последна преправка. Немалка част от тях прекратиха активността си през последните месеци точно поради скъпия природен газ. Преди към две седмици представител на Международния валутен фонд съобщи, че светът е изправен пред най-големия снабдителен потрес повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена рецесия?
- Продоволствена рецесия може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна стопанска система, каквато претендира да е и българската от много време насам (макар да е мъчно да я окачествим като такава) цените се дефинират на база търсене и предложение. При това изискване, ограничението на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се показва в общо ограничение на потреблението на популацията. При рецесия на предлагането в една планова стопанска система дефицитът нормално се показва в това, че от една опашка от 100 индивида, ще могат да създадат покупки единствено първите 50. При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една параленост с потреблението, което имахме до 1989 година и това, през 2021 година Само преди две седмици беше оповестен статистическия годишник на Национален статистически институт, съгласно който в този момент междинният българин използва 1,6 литра мляко на месец. Това са към 50 мл дневно. За съпоставяне през 89-та година българите използваха 200 литра мляко на година, т.е. съвсем половин литър мляко дневно. Потреблението единствено на мляко е намаляло съвсем десетократно. Аналогична е обстановката при плодовете, зеленчуците, млечните артикули. Това е натурален резултат от намалената кредитоспособност на българина. Винаги в интервал на ускорена инфлация, както е сега, това се отразява в допълнение върху приходите и платежоспособността, т. е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в действително изражение към този момент са по-малки в сравнение с преди година. Това се получава поради високите цени и невъзможността на приходите да догонят тези цени. Инфлацията се усилва с съвсем 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват приблизително с 13,5 %. Изпреварващият растеж на цените по отношение на приходите води неизбежно до понижаване на потреблението.
Не на последно място би трябвало да кажем, че упоменатото нарастване на заплатите е концентрирано в една доста дребна част от българското общество. Пак съгласно националната статистика, семействата с увеличени приходи за последните 12 месеца са едвам едно от шест. Истината е, че действителните приходи понижават и че използваме по-малко в сравнение с преди. Успоредно с това, консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме огромна част зърно от Украйна, което основава проблеми на локалните производители от една страна поради дъмпинговата цена, а въпреки това поради занижените стандарти, които мъчно могат да се съпоставят с условията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едвам след няколко години. Проблемите със здравето при приложимост на храна с ниско качество са нещо закономерно, само че те не се демонстрират неотложно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на опазването на здравето...
- Калпава храна и унищожено опазване на здравето. България неслучайно е измежду рекордьорите по смъртност.
- И един различен значим въпрос – страната направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е вашето пояснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подобаващ миг да се изтегли дълг, тъй като този дълг би трябвало да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен има значение. А страната в последно време пласира дълг скъпо.
- Лихвата постоянно има значение, само че дано да си дадем сметка че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкоз щеше да е по-евтин дългът, в случай че беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те % на главницата. Дали държавното управление ще похарчи заема по предопределение, за нещо което да поддържа растежа и виталния стандарт. От тази позиция би трябвало да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- А следователно трябваше ли да се тегли дълг съгласно Вас?
- Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници. През юли бяха оповестени данните от Министерство на финансите за събираемостта от Данък добавена стойност към края на полугодието. Оказва се че приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби върху артикули и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се регистрират същите приходи по това перо колкото и през предходната година, в случай че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 %. Този дисонанс, значи като най-малко, че там някой спи.
- Но предходното държавно управление се хвалеше с по-висока събираемост на приходите, то към момента управляваше през първите шест месеца на тази година.
- Това е като да се похвалите с по-висок междинен триумф от учебно заведение. Само че в този междинен триумф влизат и предмети, които няма да ви вкарат в университета. При 1/6 нарастване на оборотите в локалната търговия не може да се регистрира нулев растеж на приходите от Данък добавена стойност. Мисля че обществото би трябвало да получи съответно пояснение за това разминаване сред облагаемия оборот и събраните доходи и едвам тогава да се приказва за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерство на финансите. Оттук нататък може да разясняваме за какво МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой вложител би кредитирал хазната, виждайки в какво тресавище затъва фискалната политика?
- Как ще коментирате точно водената фискална политика, която се оказва проблем за тегленето на дълг?
- За страдание фискалната политика е надалеч от здравия смисъл. Това най-малко демонстрира анализът на множеството стратегии – от така наречен Ковид-мерки, до последните тласъци за отплата на цените на горива и растежа на инфлацията. Ефектът от тях беше проинфлационен, защото страната на процедура се отхвърли от ръководството на протичащите процеси. За да кажете, че имате интензивно ръководство, че предприемате работещи ограничения в някаква посока, би трябвало да имате структурирани фискални тласъци. Липсата на дескреция е контрапродуктивна, а ние виждаме не виждаме такава през последните месеци. Когато раздавате помощи на калпак, без да се преценявате с приходите и потреблението по обществени групи, резултатът е чисто наливане на пари в стопанската система.
Като да гасите пожар с бензин. По този метод лицата с високи приходи получават по-големи помощи в сравнение с тези - с ниски приходи. Това единствено усилва неравенството сред тях и единственият резултат раздаването на пари на калпак, е точно по-бързото повишаване на цените в магазина.
Що се отнася до тласъците в по-дългосрочен проект, виждаме че тяхната реализация куца. Достатъчно е да погледнете качеството на осъществяване на паважа пред Народното събрание. Дори пред постройката, в което се гласоподават тези ограничения, не можаха да се направи ремонт с задоволително качество, какво остава за по-сериозни планове. В този смисъл сумите, изливани под формата на фискални тласъци, са просто непродуктивни и казусът там не може да се реши с повече пари. Всеки лев, вложен в една нереформирана система и като наливане на вода в пробито корито. Това може да ви усили сметката за вода, само че няма да получите по-пълно корито. А кой би отпуснал заем, с цел да покрием тази по-голяма сметка?
- Всички тези ограничения, за които говорите бяха признати от предходното държавно управление...
- Всъщност от Народното събрание. Тези ограничения се гласоподават в Народното събрание.
- Но бяха препоръчани от предходното държавно управление. Като стана дума за Народното събрание, имате ли терзания по отношение на приемането на бюджета за идната година поради това, че 48-ият парламент не е почнал работа и договарянията за държавно управление вървят мъчно?
- Правителството предлага нещо като прелиминарен план. Какво ще излезе, зависи от сделките в бюджетната комисия и гласуването в Народно събрание. Мисля, че бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент, защото вниманието на множеството партии ще се концентрира към това, по какъв начин да се заявят като по-верния евроатлантици в сравнение с останалите. Това е и повода, заради която някои от тях заложиха ангажимент за оказване на военна помощ на Украйна още в предизборните си стратегии. По отношение на бюджета евентуално ще получим още от същото.
Приемането на ограниченията, за които загатнах беше стимулирано от желанието на парламентарното болшинство да си купи повече политическо време. Само по този начин то можеше да прокара останалите ограничения, за които беше отишло там. Същото нещо чакам и при настоящия парламент. Ако се образува ново болшинство, то водещата му грижа ще бъде засвидетелстването на България като най-верния член на НАТО, податлив да заеме по-предни позиции в украинския спор. Едва по-късно ще се занимават с всичко останало. Втората грижа ще бъде още веднъж пазаруването на политическо време, с цел да се прокарат ограничения и начинания, с които обществото е надълбоко несъгласно. Извън водещата тематика за Украйна, ще се приказва интензивно за влизането ни в Еврозоната, което е в цялостно несъгласие с ползите и настройките на българското общество и ще натовари бюджета с още по-големи разноски. С времето това ще ни натовари с спомагателни разноски по запазване на целостта на единната валута, което ще бъде тежък удар за най-бедната страна в Европейски Съюз.
- Но нали се чака от 1 януари 2024 година да сме от Еврозоната или и вие ще изразите опасения, че това няма да стане?
- Силно се надявам, че това няма да се случи, тъй като ще се трансформира в следващата злополука за българската стопанска система. Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България.
- Но в случай че станем член на Еврозоната и при сложна обстановка няма ли да получим помощ, както това се случи с Гърция?
- Ха, ха...Знаете каква част от тази помощ стигна до гърците? Почти никаква. Тази помощ на процедура отиде за удовлетворяването на вземанията на техните кредитори. Това бяха френски, немски, белгийски банки. Тези пари бяха отпуснати, за избавяне на кредиторите. Ако погледнете индикаторите на Гърция, ще видите че в този момент страната има двукратно повече задължения в сравнение с е нейният БВП. Всяка неподготвена стопанска система следва този сюжет. Просто някои вървят с по-малки крачки. Що се отнася до поддръжката на Европейската централна банка би било добре да си напомним по какъв начин ЕЦБ поддържа кипърските банки по време на дълговата рецесия. С писма и рекомендации. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „ предложиха “ на банките в засегнатата страна да се избавят независимо и те извършиха това наставление, спасявайки се с цената на частична реквизиция на средствата на своите депозанти, макар че сходно решение е несъвместимо с правилото за цялост на частната благосъстоятелност.
Основният резултат от влизането в еврозоната ще бъде улеснението на достъпа на Министерство на финансите до нови заеми, а мисля че обществото не би желало това. Никой от нас не е уверен, че тези пари ще се харчат за положителното на българите. Всъщност положителната страна на това да си отвън еврозоната е действието на автоматизираните спирачки, които обезпечават пазарите. Когато едно държавно управление води неразумна финансова политика, вложителите го санкционират с увеличение на лихвите и с отвод да го кредитират. Това стимулира държавното управление да търси разновидности за понижаване на недостига. Този дисциплиниращ резултат изчезва след влизането в Еврозоната, което в действителност е решаващата крачка към реализацията на гръцкия сюжет. Нещо, което българите не желаят.
- В подобен случай когато има дефицит на средства, какво да се прави?
- Вече споделих, че Министерство на финансите би трябвало да си събере борчовете. Защо ми задавате този въпрос?
- Защото някои икономисти настояват даже, че може да се стигне до нарастване на налозите...
- Първо държавното управление би трябвало да си събере дължимите налози. Не може просто да се регистрира повишаването на общата сума на постъпленията и това да се показва като нараснала събираемост. Разбивката по пера демонстрира, че има още доста да се желае в това отношение. На второ място, би трябвало да се запушат пробойните през които оборотите заобикалят хазната. Национална агенция за приходите познава доста добре тези пробойни и сумите които изтичат от там, само че се лимитират с дейности с меко казано непретенциозен резултат. Достатъчно е да споменем за практиката на трансферно ценообразуване, която в доста огромни компании се ползва и до момента.
Не на последно място, би трябвало да се промени самата конструкция на данъчните доходи. Високият дял на приходите от косвени налози, комбиниран с неналичието на градация при корпоративния налог води до прекачване на огромна част от данъчната тежест върху популацията и до възникването на компании-мастодонти. Това е в ущърб както на хазната, по този начин и на българското общество.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ