Доц. Григор Сарийски за novini.bg: Над 2/3 от българите са затруднени да покриват дори ежедневните си разходи
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките. Защитил е дисертация на тематика “Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ”. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
- Доц. Сарийски, какъв е вашият експертен прочит на положението на стопанската система ни все още и правилно ли е, че стопански положението на страната е положително, в подтекста на световните проблеми? Ако е по този начин, за какво тогава множеството българи не усещат това по джобовете си?
- Неотдавна беше оповестена предварителната оценка на икономическия напредък за първото тримесечие и даже беглият прочит на резултатите от оценката демонстрира, че положението на Българската стопанска система е цялостната диаметралност на понятието за " положително ". Изтеклото тримесечие се оказа третото следващо, през което растежът на стопанската система се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 година до 4% за изтеклия период). Тенденцията на утежняване обгръща всички съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като да вземем за пример темпът на крайното ползване спада от 8.1% до 5.2%, темпът на експорт на артикули и услуги понижава повече от три пъти (от 21.3% до 6.5%) и прочие Особено притеснителното е, че последният индикатор е двукратно по-нисък от темпа на повишаване на вноса (13.5%), което значи, че ние внасяме от чужбина от ден на ден артикули, против които действително няма какво да предложим.
Реалните стопански трендове се усещат напълно ясно от българските жители,
чийто стандарт на живот непрекъснато се утежнява, макар уверенията за противоположното. Така да вземем за пример по публични данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едвам с към 3%. С други думи, в случай че имаме вяра на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година локалните приходи доста изпреварват потребителската инфлация, заради което българите не би трябвало да имат проблем с растежа на цените. Хората обаче настояват противоположното и едно неотдавнашно допитване на Национален статистически институт (по плана „ приходи и условия на живот “) сподели, че в реалност над 2/3 от тях изпитват усложнения да покриват даже ежедневните си разноски. Този проблем занапред ще се задълбочава, защото потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще не престават да нарастват, до момента в който не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - до момента в който цялото нарастване на индустриалните разноски не бъде пренесено върху крайната цена, която българските жители виждат на етикетите в магазина.
.jpg )
- Кои са най-належащите макроикономически проблеми, които би трябвало да се решат локално тук от ръководството на страната, съгласно вас, по този начин щото да се отлепим от дъното на Европейски Съюз? Моля, избройте няколко стъпки!
- Очевидно е, че най-големият ни проблем сега, е обезпечаването на постоянни доставки на енергийни източници. Българското произвеждане е най-енергоемкото в Европа и в този смисъл - мощно подвластно от цените и ритмичността на доставките. Това събитие по принцип допуска да се издействат по-големи отстъпки за страната ни при структурирането на глобите против Руската Федерация. За страдание, резултатите на към този момент отишлото си държавно управление в тази посока бяха повече от скромни, заради което в този момент цялото общество заплаща цената за незадоволителната интензивност на изпълнителната власт. Проблемът със скъпата сила занапред ще се задълбочава, защото следва осъществяване на задължения, поети с към този момент утвърждения проект за възобновяване и резистентност. В по-голямата си част те ще доведат до в допълнение оскъпяване на силата и в този смисъл ще окажат мощен напън върху конкурентоспособността на локалната продукция.
Очевидно е, че изпълнителната власт следва да предприеме преди всичко съответни дейности за смекчаването на този потрес,
като контракти да вземем за пример отстъпки и изключения за страната ни, само че за тази цел е належащо на първо място обезпечаване на един задоволителен експертен потенциал (чийто недостиг с времето се задълбочава, заради неналичието на съответна кадрова политика в обществената администрация).
На второ място, дейностите на идващия кабинет би следвало да се насочат към установяването на стопанските субекти, имащи господстващо състояние на локалния пазар. Наличието на такива субекти допуска деформиране на пазарните тласъци и блокиране на всяка естествена конкуренция, а това е в безспорен прорез с правилата на свободния пазар, който България се пробва да построи през последните три десетилетия. Това е главната причина за образуването на свръхпечалби които ощетяват потребителите, както и за блокирането на процеса на качествена промяна на българската стопанска система. За страдание в тази област до момента следим само симулация на ограничения и точно това е повода за голямото ни закъснение, по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз.
На последващо място смятам, че България би трябвало напълно да ревизира своята политика във връзка с задгранични вложители.
Годините на цялостен отвод от осъществяване на съответна политика в тази област доведоха до привличане на некачествени вложения (в производства с ниска добавена стойност, както и в непроизводителните сектори). Това никога не подкрепя качествената промяна на локалното произвеждане и резултатите можем да забележим на всички места към нас. Местният бизнес не може да предложи конкурентно възнаграждение, нито задоволително положителни благоприятни условия за кариерно израстване, заради което множеството млади и способни българи напущат страната, с цел да работят за непознати компании.
Това е единствено дребна част от нужните стъпки за слагането на локалната стопанска система на една по-здрава основа, само че те са измежду най-важните, защото провеждането на каквато и да е рационална политика е невероятно без съществуването на обективен конкурентен пазар, без обезпечаване на задоволително сила и фрагменти за производството, както и на работеща обществена администрация.
- Войната Русия-Украйна по какъв начин се отразява на българския бизнес и надлежно на работещите българи?
- Войната се отразява зле на всички, като глобите против вноса на енергийни източници засягат по-силно страните, стопанските системи с по-висока енергоемкост на производството.
За страдание страната с най‑енергоемка индустрия в района, е точно България.
Куриозното е, че даже Северна Македония и Черна гора употребяват с към 1/4 по-малко сила за производството на 1000 евро Брутният вътрешен продукт, в сравнение с ние (съответно към 300 кг петролен еквивалент, против 405 у нас и 117 приблизително за ЕС).
На този декор не е учудващо, че българската стопанска система понася тежък удар. Сега България се подрежда на една от челните позиции по растеж на потребителските цени (заемайки през м. май 5-о място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (22-ро) по ритъм на напредък в края на изтеклото тримесечие. Учудващото в тази обстановка е държанието на досегашното българско държавно управление, което демонстрираше изключително старание в опитите си за спиране на взаимоотношенията с нашите обичайни снабдители, което внезапно утежни конкурентоспособността на българските производители и докара до плачевните резултати, които отчитаме сега.
Опитите на администрацията да смекчи ценовия потрес, посредством ограничения „ на калпак “ нямат необикновен смисъл (както демонстрират резултатите от упоменатото класиране по ритъм на цените), като една от главните аргументи за ниската успеваемост на ограниченията, е неналичието на дискреция. Това значи означава че нашите ограничения са по-скъпи и имат по-слаб резултат от останалите в Европейски Съюз и че с времето ще доведат до още по-силно повишаване на цените. До достигането им на равнища, които все по-малко консуматори ще могат да си разрешат.
В прочут смисъл може да се каже, че сюжетът оттук нататък е предначертан, така като (ако изключим опцията за намиране на задоволително добра опция на съветските доставки) единственият вид за спиране на инфлационните процеси, е забавянето на икономическата интензивност. За страдание сега това е единственият работещ вид за усмиряване на пазарните цени и за възобновяване на естественото действие на стопанската система. С други думи вероятността за криза става все по-голяма и освен това освен в България, а в международен мащаб. Неотдавна една от огромните капиталови банки разгласява резултатите от разбор, съгласно който вероятността за настъпване на световна криза е към този момент над 50%, като изключително наранени ще бъдат на първо място страните с по-висока степен на задлъжнялост (на фона на идното нормализиране на лихвените проценти), само че също по този начин и стопанските системи с енергоемко произвеждане и липса на личен рандеман към които, въпреки и с известна конвенционалност, може да се причисли и България.
- Актуализацията на бюджета, която макар политическите разтърсвания у нас ни твърдят, че ще случи, по какъв начин ще помогне на стопанската система ни в целокупност, а в частност на сдруженията и на обществените групи – пенсионери, обществено неравностойни хора и други?
- Ако се изключи плануваното нарастване на приходите на пенсионерите, които са и най-уязвимата обществена група, мъчно може да се откри някаква рационална основа в препоръчаната актуализация. В плана участва да вземем за пример ограничение на данъчната основа и намаляване на ставките при част от косвените налози. Това значи идно закъснение на темпа на приходите в хазната или с други думи, че в напълно близко бъдеще ще се наложи компенсирането на тези отстъпки по някакъв метод (чрез нарастване на тежестта при някои от другите налози или посредством ограничение на финансирането на някой от без друго недофинансираните браншове, като да вземем за пример обучение, опазване на здравето и т. н.). Мисля, че най-притеснителното в сегашната актуализация, е нейното осъществяване в на практика предизборна конюнктура, което от своя страна ще докара до наддаване сред обособените партии в опит да завоюват благоразположението на гласоподавателите, както и до цялостен отвод от дискреция. Структурирани по този метод, антикризисните ограничения ще доведат единствено до известно отсрочване на рецесията, само че не и до нейното намаляване. Особено притеснително в по този начин препоръчаните ограничения, е следващото закъснение на преизчисляването на пенсиите, което значи че ощетяването на тези, които са се пенсионирали по-рано (т. е. на по-възрастните) ще продължи да се задълбочава.
- Световни анализатори плануват огромна продоволствена рецесия. Как тя ще засегне страната ни?
- Действително в случай, че предстоящата годишна продукция през тази година ще бъде по-малка, а част от доставките ще бъдат пренасочени (поради действието на глобите против един от най-големите производители какъвто е Руската Федерация), възникването на остри дефицити е един от най-вероятните сюжети, чието начало се чака да настъпи още в края на лятото. За страдание, от страна на досегашния кабинет не видяхме нищо, с изключение на отсрочване на решенията и симулация на дейности. Достатъчно е да се спомене фактическият отвод от оповестяване на така наречен „ ранно предизвестие “ за допустимо нарушение на доставките на енергийни запаси, или пък четиримесечното отсрочване на началото на подготвителните ограничения, които би трябвало да обезпечат известно намаляване на шока при пораждане на възможен дефицит на жито. Както е известно, беше заделена немалка сума за запълване на стратегическия запас, само че до покупка на количества до момента по този начин и не се доближи. Успоредно с това не бяха подхванати никакви ефикасни дейности за ограничение на опциите за далавера при пораждане на предстоящ дефицит, което от своя страна значи, че ние сме тъкмо толкоз неподготвени за идната рецесия, колкото и преди появяването на този риск въобще. Очевидно е, че за преодоляване на очертаващата се продоволствена рецесия е належащо като най-малко да се подхващат някои промени в локалната нормативна уредба. Промени, с които да се ограничи опцията за основаване на неестествен дефицит на пазара, както и да се уреди по-ясно опцията за ограничение на износа на дефицитни първични материали. Само по този метод идващият кабинет може да обезпечи някаква гаранция, че възможната продоволствена рецесия няма да докара до риск за изхранването на българските жители.
- Доц. Сарийски, какъв е вашият експертен прочит на положението на стопанската система ни все още и правилно ли е, че стопански положението на страната е положително, в подтекста на световните проблеми? Ако е по този начин, за какво тогава множеството българи не усещат това по джобовете си?
- Неотдавна беше оповестена предварителната оценка на икономическия напредък за първото тримесечие и даже беглият прочит на резултатите от оценката демонстрира, че положението на Българската стопанска система е цялостната диаметралност на понятието за " положително ". Изтеклото тримесечие се оказа третото следващо, през което растежът на стопанската система се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 година до 4% за изтеклия период). Тенденцията на утежняване обгръща всички съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като да вземем за пример темпът на крайното ползване спада от 8.1% до 5.2%, темпът на експорт на артикули и услуги понижава повече от три пъти (от 21.3% до 6.5%) и прочие Особено притеснителното е, че последният индикатор е двукратно по-нисък от темпа на повишаване на вноса (13.5%), което значи, че ние внасяме от чужбина от ден на ден артикули, против които действително няма какво да предложим.
Реалните стопански трендове се усещат напълно ясно от българските жители,
чийто стандарт на живот непрекъснато се утежнява, макар уверенията за противоположното. Така да вземем за пример по публични данни през 2021г. заплатите у нас са скочили с над 11% а потребителските цени - едвам с към 3%. С други думи, в случай че имаме вяра на тези стойности би трябвало да можем да кажем, че през изтеклата година локалните приходи доста изпреварват потребителската инфлация, заради което българите не би трябвало да имат проблем с растежа на цените. Хората обаче настояват противоположното и едно неотдавнашно допитване на Национален статистически институт (по плана „ приходи и условия на живот “) сподели, че в реалност над 2/3 от тях изпитват усложнения да покриват даже ежедневните си разноски. Този проблем занапред ще се задълбочава, защото потребителските цени нарастват интензивно и най-вероятно ще не престават да нарастват, до момента в който не се изравнят с темпа на цените на производител, или с други думи - до момента в който цялото нарастване на индустриалните разноски не бъде пренесено върху крайната цена, която българските жители виждат на етикетите в магазина.
- Кои са най-належащите макроикономически проблеми, които би трябвало да се решат локално тук от ръководството на страната, съгласно вас, по този начин щото да се отлепим от дъното на Европейски Съюз? Моля, избройте няколко стъпки!
- Очевидно е, че най-големият ни проблем сега, е обезпечаването на постоянни доставки на енергийни източници. Българското произвеждане е най-енергоемкото в Европа и в този смисъл - мощно подвластно от цените и ритмичността на доставките. Това събитие по принцип допуска да се издействат по-големи отстъпки за страната ни при структурирането на глобите против Руската Федерация. За страдание, резултатите на към този момент отишлото си държавно управление в тази посока бяха повече от скромни, заради което в този момент цялото общество заплаща цената за незадоволителната интензивност на изпълнителната власт. Проблемът със скъпата сила занапред ще се задълбочава, защото следва осъществяване на задължения, поети с към този момент утвърждения проект за възобновяване и резистентност. В по-голямата си част те ще доведат до в допълнение оскъпяване на силата и в този смисъл ще окажат мощен напън върху конкурентоспособността на локалната продукция.
Очевидно е, че изпълнителната власт следва да предприеме преди всичко съответни дейности за смекчаването на този потрес,
като контракти да вземем за пример отстъпки и изключения за страната ни, само че за тази цел е належащо на първо място обезпечаване на един задоволителен експертен потенциал (чийто недостиг с времето се задълбочава, заради неналичието на съответна кадрова политика в обществената администрация).
На второ място, дейностите на идващия кабинет би следвало да се насочат към установяването на стопанските субекти, имащи господстващо състояние на локалния пазар. Наличието на такива субекти допуска деформиране на пазарните тласъци и блокиране на всяка естествена конкуренция, а това е в безспорен прорез с правилата на свободния пазар, който България се пробва да построи през последните три десетилетия. Това е главната причина за образуването на свръхпечалби които ощетяват потребителите, както и за блокирането на процеса на качествена промяна на българската стопанска система. За страдание в тази област до момента следим само симулация на ограничения и точно това е повода за голямото ни закъснение, по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз.
На последващо място смятам, че България би трябвало напълно да ревизира своята политика във връзка с задгранични вложители.
Годините на цялостен отвод от осъществяване на съответна политика в тази област доведоха до привличане на некачествени вложения (в производства с ниска добавена стойност, както и в непроизводителните сектори). Това никога не подкрепя качествената промяна на локалното произвеждане и резултатите можем да забележим на всички места към нас. Местният бизнес не може да предложи конкурентно възнаграждение, нито задоволително положителни благоприятни условия за кариерно израстване, заради което множеството млади и способни българи напущат страната, с цел да работят за непознати компании.
Това е единствено дребна част от нужните стъпки за слагането на локалната стопанска система на една по-здрава основа, само че те са измежду най-важните, защото провеждането на каквато и да е рационална политика е невероятно без съществуването на обективен конкурентен пазар, без обезпечаване на задоволително сила и фрагменти за производството, както и на работеща обществена администрация.
- Войната Русия-Украйна по какъв начин се отразява на българския бизнес и надлежно на работещите българи?
- Войната се отразява зле на всички, като глобите против вноса на енергийни източници засягат по-силно страните, стопанските системи с по-висока енергоемкост на производството.
За страдание страната с най‑енергоемка индустрия в района, е точно България.
Куриозното е, че даже Северна Македония и Черна гора употребяват с към 1/4 по-малко сила за производството на 1000 евро Брутният вътрешен продукт, в сравнение с ние (съответно към 300 кг петролен еквивалент, против 405 у нас и 117 приблизително за ЕС).
На този декор не е учудващо, че българската стопанска система понася тежък удар. Сега България се подрежда на една от челните позиции по растеж на потребителските цени (заемайки през м. май 5-о място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (22-ро) по ритъм на напредък в края на изтеклото тримесечие. Учудващото в тази обстановка е държанието на досегашното българско държавно управление, което демонстрираше изключително старание в опитите си за спиране на взаимоотношенията с нашите обичайни снабдители, което внезапно утежни конкурентоспособността на българските производители и докара до плачевните резултати, които отчитаме сега.
Опитите на администрацията да смекчи ценовия потрес, посредством ограничения „ на калпак “ нямат необикновен смисъл (както демонстрират резултатите от упоменатото класиране по ритъм на цените), като една от главните аргументи за ниската успеваемост на ограниченията, е неналичието на дискреция. Това значи означава че нашите ограничения са по-скъпи и имат по-слаб резултат от останалите в Европейски Съюз и че с времето ще доведат до още по-силно повишаване на цените. До достигането им на равнища, които все по-малко консуматори ще могат да си разрешат.
В прочут смисъл може да се каже, че сюжетът оттук нататък е предначертан, така като (ако изключим опцията за намиране на задоволително добра опция на съветските доставки) единственият вид за спиране на инфлационните процеси, е забавянето на икономическата интензивност. За страдание сега това е единственият работещ вид за усмиряване на пазарните цени и за възобновяване на естественото действие на стопанската система. С други думи вероятността за криза става все по-голяма и освен това освен в България, а в международен мащаб. Неотдавна една от огромните капиталови банки разгласява резултатите от разбор, съгласно който вероятността за настъпване на световна криза е към този момент над 50%, като изключително наранени ще бъдат на първо място страните с по-висока степен на задлъжнялост (на фона на идното нормализиране на лихвените проценти), само че също по този начин и стопанските системи с енергоемко произвеждане и липса на личен рандеман към които, въпреки и с известна конвенционалност, може да се причисли и България.
- Актуализацията на бюджета, която макар политическите разтърсвания у нас ни твърдят, че ще случи, по какъв начин ще помогне на стопанската система ни в целокупност, а в частност на сдруженията и на обществените групи – пенсионери, обществено неравностойни хора и други?
- Ако се изключи плануваното нарастване на приходите на пенсионерите, които са и най-уязвимата обществена група, мъчно може да се откри някаква рационална основа в препоръчаната актуализация. В плана участва да вземем за пример ограничение на данъчната основа и намаляване на ставките при част от косвените налози. Това значи идно закъснение на темпа на приходите в хазната или с други думи, че в напълно близко бъдеще ще се наложи компенсирането на тези отстъпки по някакъв метод (чрез нарастване на тежестта при някои от другите налози или посредством ограничение на финансирането на някой от без друго недофинансираните браншове, като да вземем за пример обучение, опазване на здравето и т. н.). Мисля, че най-притеснителното в сегашната актуализация, е нейното осъществяване в на практика предизборна конюнктура, което от своя страна ще докара до наддаване сред обособените партии в опит да завоюват благоразположението на гласоподавателите, както и до цялостен отвод от дискреция. Структурирани по този метод, антикризисните ограничения ще доведат единствено до известно отсрочване на рецесията, само че не и до нейното намаляване. Особено притеснително в по този начин препоръчаните ограничения, е следващото закъснение на преизчисляването на пенсиите, което значи че ощетяването на тези, които са се пенсионирали по-рано (т. е. на по-възрастните) ще продължи да се задълбочава.
- Световни анализатори плануват огромна продоволствена рецесия. Как тя ще засегне страната ни?
- Действително в случай, че предстоящата годишна продукция през тази година ще бъде по-малка, а част от доставките ще бъдат пренасочени (поради действието на глобите против един от най-големите производители какъвто е Руската Федерация), възникването на остри дефицити е един от най-вероятните сюжети, чието начало се чака да настъпи още в края на лятото. За страдание, от страна на досегашния кабинет не видяхме нищо, с изключение на отсрочване на решенията и симулация на дейности. Достатъчно е да се спомене фактическият отвод от оповестяване на така наречен „ ранно предизвестие “ за допустимо нарушение на доставките на енергийни запаси, или пък четиримесечното отсрочване на началото на подготвителните ограничения, които би трябвало да обезпечат известно намаляване на шока при пораждане на възможен дефицит на жито. Както е известно, беше заделена немалка сума за запълване на стратегическия запас, само че до покупка на количества до момента по този начин и не се доближи. Успоредно с това не бяха подхванати никакви ефикасни дейности за ограничение на опциите за далавера при пораждане на предстоящ дефицит, което от своя страна значи, че ние сме тъкмо толкоз неподготвени за идната рецесия, колкото и преди появяването на този риск въобще. Очевидно е, че за преодоляване на очертаващата се продоволствена рецесия е належащо като най-малко да се подхващат някои промени в локалната нормативна уредба. Промени, с които да се ограничи опцията за основаване на неестествен дефицит на пазара, както и да се уреди по-ясно опцията за ограничение на износа на дефицитни първични материали. Само по този метод идващият кабинет може да обезпечи някаква гаранция, че възможната продоволствена рецесия няма да докара до риск за изхранването на българските жители.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ