Григор Димитров с Агаси в отбора, нова ракета и нови надежди
Григор Димитров ще стартира 2019 година с нов човек в щаба си - величието Андре Агаси, с нова ракета и нови очаквания. Това излиза наяве от първата част от огромното му изявление за бТВ, екип на която посети първата ни ръкета в Монте Карло, където той живее сред шампионатите, а в този момент се готви за новия сезон.
Извадка от диалога на журналистката Десислава Стоянова от предаването " Преди обед " с Григор разбуни духовете още нощес. Там той споделя, че няма да играе на шампионата " София оупън " при започване на февруари, защото го смята за " частен шампионат " и явно подценява, като повода за това остава неизяснена.
„ Краят на предходната година бе желан, да, тази година не играх най-хубавия си тенис, само че поставих доста старания за друга част от тениса, споделя Димитров. - Извън корта усъвършенствах доста неща, които другата година ще ми оказват помощ доста. Работих върху тялото си, ракетата си, неща, които ще ме приготвят да спечелвам огромни шампионати. Аз също имах упования към себе си, имаше някои неща, върху които трябваше да поработя, ракетата бе едно от тези неща. Можех да си го разреша, имах добра класация (класиране, бел. ред.). Колко години към този момент съм в топ 20, в случай че това е ужасяващо, дано това е ужасът, който мога да пребивавам. Годината не бе добра в тениса, само че би трябвало да се обезверявам ли? Напротив. Толкова доста неща съм подобрил. Не, тенисът не е всичко, усещам се по-добър като човек. За мен това е дребна победа. ”
„ Работих върху неща, които мисля, че може да ме създадат по-добър в тениса. Ракетата - имам инженер, с който работя от 10 години. Трябваше да тествам ракети, с цел да мога да съм на 100 %. Още занапред се вълнувам за другата година. Започваме отначало, не желая да отчайвам и себе си. През 2019 година започваме от Бризбейн, не желая да мисля отсега нататък. Не желая да си споделям: желая да играя финали. Започваме с доста нови неща, Андре в тима, нова ракета, нов интервал сред сезоните, малко по малко ще разберем къде желаеме да сме в средата на годината. ”
Той не крие, че въпреки всичко е неудовлетворен от представянето си през 2018-а:
„ Не, отчаян съм, не мога да го укривам, имаше седмици, които ги претърпях доста. Исках да защитя купата си, да се класирам там (бел. ред. очевидно засяга финалите в Лондон), това е огромно отчаяние за мен, само че някой път би трябвало да лъжеш себе си, другояче няма по какъв начин да събереш след това сили, в случай че самият ти не можеш да направиш идната крачка. ”
За Андре Агаси, който влезе в екипа му в края на сезона, Григор разкрива следното:
„ С него имаме доста специфична връзка, с тениса сигурно може да помогне, само че повече е психическа настройка, друго е да знаеш, че някой е минал през този път. Обичам да споделям, има доверие от пръв взор, самодейността бе напълно моя, да го запитвам дали може да ми помогне. Прекарах доста време с него, 2-3 пъти вървях във Вегас, има хрумвания, които ми харесват. Съвпадат с мен и играта ми. Предстоят ни положителни месеци. Ще има седмици, които ще бъде с мен, само че не сме го обсъждали в този момент. Психика... Може да приказва с мен на всяка тематика. Ако би трябвало да играя четвъртфинал, полуфинал в Австралия, мога да споделя с него... Не знаеш коя дума може да ти повлияе. Това са тъмните моменти, искаш да добавиш тези 1-2 %. Всичко е в твои ръце, аз играя, аз взимам решенията в корта, аз вземам решение къде да поднасям. Това е абсурд в тази игра. И на себе си искаш да докажеш, че може да поддържаш тази централизация от самото начало. Не скърбя за неща в кариерата си за момента. ”
Как е отпразнувал купата в Лондон през предходната година?
„ Нормално, умерено, тъй като, да, международен първенец и по този начин, само че цялостен живот работиш за това нещо. Когато го получиш, това е удовлетворение. Може би с възрастта ме кара да се усещам по-горд със себе си. Баща ми, майка ми бяха там, околните ми другари, треньорът ми, Георги Стоименов (бел. ред. неговият мениджър), хората, които са били до мен през тези години. Това бе за тях. Одобрение за себе си, че съм станал подобен състезател, че съм достигнал това равнище. Трябваше да го схващам. Следващият ден непосредствено трябваше да съм в Би Би Си, нямаше време да помисля. Дори да спечелиш шампионата, в понеделник би трябвало да играеш още веднъж. ”
Григор се върна в детството си в Хасково.
" Ставахме рано с татко ми да упражняваме в една зала с изпочупени прозорци при -6 или -7 градуса. Трябваше да играя с ръкавици. Никога не съм си мислел, че няма да съумея и може би това е един от най-големите ми плюсове, споделя Гришо. - На всеки един шампионат всеки споделя: " Не сме виждали толкоз български флагове! ". Оценявам го това, горделив съм да съм българин в България. " /clubz.bg
Извадка от диалога на журналистката Десислава Стоянова от предаването " Преди обед " с Григор разбуни духовете още нощес. Там той споделя, че няма да играе на шампионата " София оупън " при започване на февруари, защото го смята за " частен шампионат " и явно подценява, като повода за това остава неизяснена.
„ Краят на предходната година бе желан, да, тази година не играх най-хубавия си тенис, само че поставих доста старания за друга част от тениса, споделя Димитров. - Извън корта усъвършенствах доста неща, които другата година ще ми оказват помощ доста. Работих върху тялото си, ракетата си, неща, които ще ме приготвят да спечелвам огромни шампионати. Аз също имах упования към себе си, имаше някои неща, върху които трябваше да поработя, ракетата бе едно от тези неща. Можех да си го разреша, имах добра класация (класиране, бел. ред.). Колко години към този момент съм в топ 20, в случай че това е ужасяващо, дано това е ужасът, който мога да пребивавам. Годината не бе добра в тениса, само че би трябвало да се обезверявам ли? Напротив. Толкова доста неща съм подобрил. Не, тенисът не е всичко, усещам се по-добър като човек. За мен това е дребна победа. ”
„ Работих върху неща, които мисля, че може да ме създадат по-добър в тениса. Ракетата - имам инженер, с който работя от 10 години. Трябваше да тествам ракети, с цел да мога да съм на 100 %. Още занапред се вълнувам за другата година. Започваме отначало, не желая да отчайвам и себе си. През 2019 година започваме от Бризбейн, не желая да мисля отсега нататък. Не желая да си споделям: желая да играя финали. Започваме с доста нови неща, Андре в тима, нова ракета, нов интервал сред сезоните, малко по малко ще разберем къде желаеме да сме в средата на годината. ”
Той не крие, че въпреки всичко е неудовлетворен от представянето си през 2018-а:
„ Не, отчаян съм, не мога да го укривам, имаше седмици, които ги претърпях доста. Исках да защитя купата си, да се класирам там (бел. ред. очевидно засяга финалите в Лондон), това е огромно отчаяние за мен, само че някой път би трябвало да лъжеш себе си, другояче няма по какъв начин да събереш след това сили, в случай че самият ти не можеш да направиш идната крачка. ”
За Андре Агаси, който влезе в екипа му в края на сезона, Григор разкрива следното:
„ С него имаме доста специфична връзка, с тениса сигурно може да помогне, само че повече е психическа настройка, друго е да знаеш, че някой е минал през този път. Обичам да споделям, има доверие от пръв взор, самодейността бе напълно моя, да го запитвам дали може да ми помогне. Прекарах доста време с него, 2-3 пъти вървях във Вегас, има хрумвания, които ми харесват. Съвпадат с мен и играта ми. Предстоят ни положителни месеци. Ще има седмици, които ще бъде с мен, само че не сме го обсъждали в този момент. Психика... Може да приказва с мен на всяка тематика. Ако би трябвало да играя четвъртфинал, полуфинал в Австралия, мога да споделя с него... Не знаеш коя дума може да ти повлияе. Това са тъмните моменти, искаш да добавиш тези 1-2 %. Всичко е в твои ръце, аз играя, аз взимам решенията в корта, аз вземам решение къде да поднасям. Това е абсурд в тази игра. И на себе си искаш да докажеш, че може да поддържаш тази централизация от самото начало. Не скърбя за неща в кариерата си за момента. ”
Как е отпразнувал купата в Лондон през предходната година?
„ Нормално, умерено, тъй като, да, международен първенец и по този начин, само че цялостен живот работиш за това нещо. Когато го получиш, това е удовлетворение. Може би с възрастта ме кара да се усещам по-горд със себе си. Баща ми, майка ми бяха там, околните ми другари, треньорът ми, Георги Стоименов (бел. ред. неговият мениджър), хората, които са били до мен през тези години. Това бе за тях. Одобрение за себе си, че съм станал подобен състезател, че съм достигнал това равнище. Трябваше да го схващам. Следващият ден непосредствено трябваше да съм в Би Би Си, нямаше време да помисля. Дори да спечелиш шампионата, в понеделник би трябвало да играеш още веднъж. ”
Григор се върна в детството си в Хасково.
" Ставахме рано с татко ми да упражняваме в една зала с изпочупени прозорци при -6 или -7 градуса. Трябваше да играя с ръкавици. Никога не съм си мислел, че няма да съумея и може би това е един от най-големите ми плюсове, споделя Гришо. - На всеки един шампионат всеки споделя: " Не сме виждали толкоз български флагове! ". Оценявам го това, горделив съм да съм българин в България. " /clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ